С непоклатима вяра и духовна сила
20 години от първата съпротива срещу опита за етническа асимилация на турците и мюсюлманите
Възпоменателни тържества в прослава на героите.
20 години изминаха от онези дни на ужаса, който се изживя във всеки дом и от всяко сърце се изтръгваха нелепите въпроси: Какво ще стане с нас? Какво са замислили тези подлеци? Та какви българи стават от нас?" Двайсет години оттогава! Децата, родени през онези дни, днес вече са по на двайсет и една години.
"Власт се завзема с кръв и ние с кръв ще я отстъпим" – твърдяха комунистите, когато като последно свое убежище избраха шовинизма. Когато управляващата партия се издъни, тръгнаха да осъществяват отдавна замислената и замечтана цел – създаване на „единната българска социалистическа нация"!
Затова в онези мразовити дни и нощи през зимата на 1984-85 година те се нахвърлиха срещу мирното население на страната с въоръжените до зъби милиционерски сили и войска. Срещу тях бяха обикновените трудови хора, които садяха и прибираха тютюн, жънеха жита по полята, работеха най-непосилната работа в рудниците и по строежите, изграждаха пътища и мостове, издигаха фабрики и язовирни стени и отдаваха своите сили за икономическото замогване на страната. Когато властта поде повсеместно настъпление срещу това население, естествено беше да срещне отпор от тяхна страна.
Най-напред се дигнаха Източните Родопи. На 26 декември хората от с. Бенковски излязоха от домовете си, за да демонстрират нежеланието си да приемат асимилационната политика на управляващите. В дни, когато всичко наоколо бе покрито с дълбок сняг, а реките сковани от студ и лед, въоръжените до зъби милиционерски чети и войскови части се нахвърлиха върху хората. Силата и оръжието беше в техни ръце, ала истината бе на страната на мирните и беззащитни хора.
В този ден баба Айше и дядо Муса също бяха в редиците на демонстрантите. Тя бе взела на гръб малката си внучка на име Тюркян. Изведнъж оръжията заговориха и един милиционерски куршум прониза гърдите на възрастната жена и излезе през гърба на малкото момиченце. За миг двете намериха смъртта си и се наредиха сред героите.
Сега през тези дни се изпълват 20 години от онези чудовищни и зловещи дни на жестока разправа. Ако беше жива сега, малката Тюркян щеше да бъде на 21 години! Ала тя стана жертва на терора преди да бе могла да изрече мама и татко. Каква бе нейната вина? С какво се бяха провинили изобщо стотиците и хилядите мирни хора? Затова общественото мнение нито в страната, нито пък в света не застана на страната на управниците.
За да отбележат тези драматични събития се събраха хората в центъра на Момчилград и в селата Бенковски, Равен, Груево, Могиляне... Дойдоха и онези техни съселяни, които по-късно намериха убежище в съседна Турция. Край паметника на невръстното момиченце главният мюфтия Фикри Сали покани хората да се молят за успокоение на душите на мъртвите.
Сред участниците във възпоменателния митинг беше председателят на ЦС на ДПС Ахмед Доган, заместниците му Касим Дал, Емел Етем, Лютфи Местан, народните представители Ремзи Осман, Расим Муса, Исмет Саралийски, Джевдет Чакър, Несрин Узун, Юнал Тасим, Мустафа Зейнал, председателите на общинските съвети в Кърджали и други общини, министърът на земеделието Мехмед Дикме и неговият заместник Нихат Кабил, министрите Филиз Хюсмен, Фатме Идриз. Присъстваха също така председателят на федерацията на изселническите организации в Бурса доц. д-р Емин Балкан, народният представител от управляващата партия в Бурса Зафер Хъдъроглу и много други още официални лица и гости.
(спец. коресп.)
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (125), Декември, 2004 година
Портал 
