Физическа или духовна красота
В последните години на османската държава в семейството на високопоставен държавен служител се ражда и израства дъщеря, а в едно друго също тъй заможно семейство, пък расте син. Тъй като родителите им се познавали, решили когато децата станат големи, да ги оженят. Минали години, децата пораснали. Дошло време за годеж и за женитба. Сватбеното тържество се състояло в конака на младоженеца.
По обичаите на онова време двамата млади трябвало да се видят за първи път едва в деня на сватбата. Бащата на девойката довел дъщеря си в тържествената зала с покрито лице. След кратко но дълбокомислено слово той предал дъщеря си в ръцете на младоженеца…
В специалната стая, предназначена за случая, младоженецът открил лицето на бъдещата си жена, при което му прилошало и припаднал. Няколкото жени, които били наблизо, се притекли на помощ и помогнали на младия мъж да се свести.
След това сложили младоженеца и булката да седнат един до друг и им предложили питиета за освежаване. Тогава, тъжна и загрижена, първо проговорила булката:
- Почитаеми господине, причината за вашия припадък, преди малко ми е известна... Поради дребната шарка, от която съм боледувала като малка, по лицето ми са останали незаличими следи, които отсега нататък ще се налага да гледате цял живот. Само че този недостатък, не зависи от мене. Аллах е пожелал да ме дари с тази външност и аз не съм в състояние да поправя това... Сега молбата ми към вас е: Нека остана четиридесет дена като гостенка във вашия дом, след което ще се върна в дома на родителите си поради несходство в характерите ни и неразбирателство. Много ви моля да проявите разбиране в това отношение. Особено ще ви моля, никой друг да не узнае за това. Както била в булчинска рокля, с корона на главата и със сълзи на очи, тя паднала на колене пред младоженеца.
Той не знаел какво да предприеме. Хванал за ръката, помогнал й да стане и да седне до него. Колкото и да се опитвал да утеши булката, че е припаднал от вълненията, свързани със сватбата, девойката била права в разсъжденията си.
Така сватбата в конака приключила с целия си блясък, достоен за положението на двете семейства. Ала това, което се случило между двамата младоженци, останало като голяма тайна, която знаели само те. Минало много време. Всички в конака – от бащата и майката на младоженеца, до слугите били възхитени от възпитанието и поведението на младата булка. Своя прекрасен нрав, със скромността, постъпките и държанието си, тя съумяла да спечели сърцата на хората от конака.
Един ден, на зазоряване се почукало на вратата на младоженеца. Били изминали четиридесет дни. В стаята влязла булката с тъжно пребледняло лице и в черни одежди. Тя изказала дълбоката си благодарност за гостоприемството, оказано й през тези дни в конака и съгласно споразумението, сключено в деня на сватбата между двамата, тя поискала разрешение да се върне в бащиния си дом...
Този път дошъл ред на младоженеца да падне на колене пред нея. Той не успял да задържи сълзите си и заговорил:
- Почитаема госпожо, ако не сте ме харесали и сте решили окончателно да се върнете в дома на родителите си, аз не бих имал право да ви задържам. Само че искам да знаете едно: За мен вие вече сте моята единствена съпруга. Знайте, че бих могъл да живея без въздух и вода, но без вас – никога! След като ви опознах, не е възможно да изживея с друга жена живота си!.."
Бил толкова красноречив и искрен, че в края на краищата успял да я убеди.
Оттогава двамата млади заживели щастливо, озарени от взаимна обич. И животът им течал като меден месец, който се обновявал всеки ден...
И нещо по-важно: Те разкрили своята тайна на децата си, когато станали достатъчно големи, за да ги разберат. Така те получили прекрасен пример как семейното щастие се гради върху чистата любов и високата нравственост, които са по-важни от всичко на тоя свят.
Неджмие Гьоненч
Портал 
