Отново за любовта към Аллаховия Пратеник (с.а.с.)
Разговор с Айшенур Вурал за „Мевлида“ и Аллаховия Пратеник
Има хора, които като ги опознаете още повече расте цената им в сърцата ви. Техните произведения топлят душите ви. Такъв човек е Айшенур Вурал. Тя преподава «Мевлид-и шериф“ в културния дом в истанбулския квартал Юскюдар
Вие преподавате уроци по „Мевлид-и шериф“. Защо именно „Мевлид-и шериф“?
На първо място поради уважението и любовта, която изпитвам към почитаемия поет Сюлейман Челеби. Мевляна Хазретлери заявява: “Колкото и добре да казваш онова, което си казал е толкова, колкото е разбрал събеседникът ти“.
Имиджа на думата „мевлид» е по-различен. За него са казвали, че е бидат, обяснили с невежеството на хората. Други са странели от някои изрази в текста, критикували са го. Аз предпочитам да говоря за тази книга с името, което й е дал автора - “Весилетю-н-неджат» - повод за спасение. Надявам се именно с това си име тя да направи място в сърцата и умовете на хората и да заеме своето достойно място в живота ни.
Значи предпочитате “Весилетю-н-неджат», така ли?
Да. „Весиле“ и „неджат“ – Повод за спасение. Колко по-добре приляга това име за една книга, в която се разказва за нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), благодат за световете!
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява: “Когато сте в притеснения, изкажете селеват (молитва) за мене, за да ви спаси Аллах от това притеснение!..”
И така, мога ли да кажа няколко думи за Сюлейман Челеби?
Нека чуем!
Сюлейман Челеби Хазретлери е ученик на Емир Султан, когото аз наричам „духовния небосклон на Бурса“. Когато е бил имам в дивана (съвета) на Йълдъръм Баязид хан, той бива назначен за имам на Улуджами. Годината е 1400. Тогава той е на 51 години. След още девет години, т.е. на 60-годишна възраст написва „Весилетю-н-неджат“.
Тук искам особено да подчертая думата „Челеби“. Тя не е обикновено прилагателно, а е име, което се дава на хора вещи в науката и практиката. Челеби означава “принадлежи на Аллах”, „приятел на Аллах”. Произлиза от думата “чалаб“, едно от наименованията на Аллах в анадолския турски език...
Интересен е бил повода за написването на „Мевлид-и шериф“. С какви мисли и чувства Сюлейман Челеби се заема да пише тази своя поема. И защо я нарекъл „Весилетю-н-неджат“?
С ваше разрешение ще слея двата въпроса. Защо “Мевлид-и шериф”?
Израснах в бедно семейство и като всяко турско дете слушах с всеотдайност четенето на “Мевлид-и шериф”, когато на определени места хората ставаха на крака и през сълзи се молеха. Майка ни, Аллах да я прости, придаваше особено голямо значение на свещените нощи така че те с любов се запечатали в сърцата ни. Приготвяше шербети, специални ястия, чрез които се създаваше една невероятна атмосфера на радост и благополучие в семейството... Ето защо още от малка възприех “Медлид-и шериф” като моя сърдечна изповед.
Слушаме Ви, госпожо. С интерес Ви слушаме!..
През 1409 г. в Бурса някакъв ваиз, когато коментирал израза: „Ние не правим разлика между пейгамберите на Аллах“, заявил: „Според този айет аз не смятам Хз. Мухаммед да е по-достоен от Хз. Иса!..“ В този миг един от учените, който е бил сред джемаата, викнал:
„А-бре! Невеж такъв! Какво ти разбира главата от тефсир! Дори не знаеш, че айетите биват насих, менсух; мюшабих, мютешабих!.. (……… , отменящ; сходен, неясен). Целта от израза, че “няма разлика между пейгамберите“ означава, че всички са пейгамбери, но това не значи, че няма разлика в достойнствата им! Ако в айета се подчертаваше “във всяко отношение”, то в същата сура щеше да се каже, че “част от тези пейгамбери превъзхождат другите”. И с тези думи го убедил в правотата си. Той се убедил, но този случай оказал много силно въздействие върху Сюлейман Челеби.
„Мевлид“-ът е едно от първите поетични произведения на османо-турската религиозна литература. Естествено, минало е доста време докато турците мюсюлмани възпеят в поезия своите религиозни чувства и тъкмо това произведение станало най-прекрасното и прочуто произведение в тази област.
То е написано преди шест века, но вижте на какъв ясен стил и разбираем турски език!
Ако погледнете с добри очи произведението, ще изпитвате удоволствие от него и ще го разбирате. Отрицателните критики по него се дължат на нежеланието да се разбере какво място заема книгата. Онези, които познават старата ни литература смятат, че подобни критики са прекалени. Онези които проповядват: “Не посещавайте тюрбета. Не правете мевлиди, това е бидат!“ никак ли не са чули за законите на любовта?
Това е една книга за любовта. Тези, които разбират що е любов ще я разбират, ще я обичат и ще се наслаждават от нея!
Всяко двустишие на «Мевлид-и шериф“ събужда различни чувства в душата на човека. Мевлидът е силно въздействащо произведение. Кое двустишие Ви оказва най-силно въздействие?
Хюсеин Вассаф ефенди разказва, че няколко поети се заели да турцизират (!) езика на Мевлида. Едва дошли до някой и друг ред, единият от тях счупил и захвърлил молива.
Защо се мъчим, приятели? Как можем да променим този стил? Тогава всички захвърлили моливите. А онзи стих гласял: “Бир аджеп нур ким гюнеш перванеси».
Бихте ли обяснили какво означава това?
Това е такава светлина, че слънцето край него като пеперуда кръжи. Както ви е известно светне ли в тъмнината нещо, около него започват да кръжат пеперуди. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни излъчва такава светлина, че слънцето започва да кръжи около земята. Естествено тук трябва да поясним, че според тогавашните астрономи не земята, а слънцето кръжи около земята. И то заради светлината излъчвана от Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем)…
В нашата страна по различни поводи се свикват мевлиди, на които се чете “Весилетю-н-неджат“ или „Мевлид-и шериф“. Какво бихте казали по този въпрос?
Някога в миналото наличието на някои книги в библиотеките се смятало за богатство. Коран-и Керим, Месневи, Дивана на Фузули, Пътеписите на Евлия Челеби, епопеите на Хз. Али, писмата на Имам Раббани, Дивана на Хафъз и други...
В селските одаи хората четели тези книги. Мало и голямо, всички кротко слушали. Една от тези книги е бил Мевлида.
Веднъж попитали големия поет Яхя Кемал: „Маестро, как тоя народ достигна до Виена?“
- Благодарение на пилафа и четенето на «Месневи» - отговорил поетът. Ако пък питате мене, бих добавила: «Със слушане на «Мевлида». Затова нека се чете и се слуша! Как можем да знаем кой и кога ще изпита наслада от нея? Нека се чете повече, за да може повече хора да изпитат тази наслада.
Портал 
