Да се сродим с Аллаховия Ресул

Да се сродим с Аллаховия Ресул

Веднъж Аллаховият Расул беше на посещение в гробищата и повели:
„О, свят на вярващи, приемете поздрава на Аллах. Иншаллах, един ден и ние ще бъдем при вас. Колко много мечтая да можех да видя братята си.“
Тогава сахабиите го попитаха:
„Ние не сме ли ви братя, я Расулюллах?“
Расулюллах повели:
„Вие сте ми другари. А братята ми още не се родиха. Те ме обичат и ми вярват, без да са ме видели.“
Сахабиите отново го запитаха:
„А тогава как ще познаете тези, които още не са се родили на тоя свят?“
Расулюллах им отговори: „Представете си, че един човек води кон с бяло по краката и челото. Нима този човек няма да може да открие кой е неговия кон в едно стадо от врани коне?“
„Естествено, че ще може, я Расулюллах“.
Тогава Расулюллах им повели:
„Така и тези лица ще се явят на махшера с бели оттенъци. Когато те ще пристигнат, първо ще отида до извора Кевсер, където ще ги очаквам да ги почерпя“.
Сахабиите са хора, които са виждали или присъствали на беседите на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Тази дума, която е равнозначна на думата „аркадаш“ - другар - е използвана много пъти от нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Сахабиите са били близки другари на Аллаховия Пратеник при разпространението и укрепването на исляма. Освен това те са възхвалени и в Корана. Ето защо последователите на исляма изпитват безкрайно уважение към сахабиите. Впрочем основите на исляма са положени съвместно със сахабиите, с техни усилия се разпространил и се запазил пак с тяхната всеотдайност.
Думите „сахаби, сахабе и асхаб“ произлизат от един и същи корен и се използват уважително от всички мюсюлмани. Дори думи с подобни значения като аркадаш, дост, другар, приятел не са били предпочетени от мюсюлманите, които не са араби. В това отношение роля е изиграл и факта, че тя принадлежи към всеобщата лексика, възприета в ислямските науки. Но, естествено, няма нищо лошо да се използват и думи като аркадаш и другар, защото всички те са били другари на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
Гореприведения хадис се намира в книгата „Сахих“ на Имам Муслим. От него трябва да разберем, значението, което Аллаховият Пратеник е отдавал на своя уммет. Защото когато той повелява в гробищата: „Иншаллах, и ние ще се присъединим към вас“ подсеща за смъртта си. Но непосредствено след това с думите „Колко много бих желал да видя братята си“ изразява своето желание да види вярващите от своя уммет, които ще дойдат след това. И думите му в края на хадиса „Ще отида до извора Кевсер, където ще ги очаквам, за да ги почерпя“ са казани пак в този смисъл.
Изразът „братя мои“, който срещаме в хадиса е казано заради айета „ел-Худжурат-10“, в който се използва израза: „Вярващите са братя“. Има и други хадиси, в които се подчертава, че вярващите са братя. Например, след Хиджрета Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) в Медина обявява, че мухаджирите и енсара са братя.
Фактът, че към следващите поколения той се обръща като към братя, накарал сахабиите да го запитат: „А ние не сме ли ти братя?“ Защото известно е, че братството стои на по-високо стъпало отколкото другарството. Но тогава нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) направил уточнение: „Вие сте ми другари. А братята ми още не са родени“. С тези думи Аллаховият Пратеник подчертал значението, което отдава на другарството и на тях самите.
Кадията от маликитския мезхеб, ученият специалист по хадис, фъкъх и езикознание Кадъ Ияз казва следното: „Най-благодатният век е векът, в който са живели сахабиите и те са най-достойните сред уммета“. Други ислямски учени също така са заявявали, че за сахабия се смята този, който поне веднъж в живота си е виждал Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Такъв човек придобива качествата на сахаби, защото участието в беседите на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не би могло да се постигне само с усилия.
Учените от Андалузия и преди всичко Имам Бааджи от тях пише: „Фактът, че Расулюллах използва израза „братя мои“ изразява братството по вяра. А другарството изисква единство. Това означава, че да си присъствал на неговите беседи е нещо по-високо от това да си от следващите поколения“.
Накрая трябва да подчертаем, че този хадис представлява своеобразно благовестие към следващите поколения. Защото Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) ги обича, мечтае да ги види и се обръща към тях с израза „братя мои“. При суровите условия на вековете такива свещени хадиси са изиграли много важна роля за вярващите, които са изпитвали различни притеснения. Те укрепвали душевността им и давали морална сила.

Източник