Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) – Последният Пратеник на Аллах
През нощта на дванадесетия понеделник на месец Рабиулеввел, която съвпада с 20 април 571 година светът беше удостоен с честта от раждането на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Преди 14 века, сутринта на тази свещена нощ, още преди да се е показало слънцето на хоризонта се появи още по-голямо сияние в небосклона на човечеството. Колко хубаво се е изразил поета, който е казал:
"Изпълни се вселената със светлина и ето в тази нощ настъпи сутринта.
Вестители светли прати ни в нощта, за да прогледнат нашите сърца”.
В тази необикновена сутрин се изпълниха молбите на Хз. Ибрахим (алейхис селям) и сина му Хз. Исмаил (алейхис селям), тъй както се сбъдна предсказаното от пророка Иса (алейхис селям). В Коран-и Керим се разказва за молитвата, която са отправили Хз. Ибрахим (алейхис селям) и сина му Хз. Исмаил (алейхис селям) при построяването на Кябе. Споменава се по следния начин:
"И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, рекоха: "Господарю, приеми от нас! Наистина ти си Всечувашия, Всезнаещия. Господарю, направи ни отдадени на Теб, и от нашето потомство общност, отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашето покаяние! Ти си Приемащия покаянието. Милосърдния. Господарю, проводи им пратеник измежду тях, да им чете Твоите знамения, да ги учи на Писанието и на мъдростта, и да ги пречиства! Ти си Всемогъщия, Всемъдрия". (Бакара, 127-129)
А вестта дадена от Хз. Иса (алейхис селям) е следната:
"И рече Иса, синът на Мерйем: "О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, които ще дойде след мен. Името му е Ахмед." А когато [Мухаммед] им донесе ясните знаци, рекоха: "Това е явна магия." (Сафф, 6)
Един ден асхаб-и кирам попитали Пророка ни (салляллаху алейхи уе селлем) за първите дни от живота му. И той им отговорил със словата:
"Аз съм молитвата на моя прародител Хз. Ибрахим, предизвестието на Хз. Иса и съня на майка ми Амине. Когато майка ми е била бременна с мен е сънувала как от нея се отделя сияние, което озарява палатите в Сирия."
Изгря ново слънце за човечеството и се откри едно по-сияйно време. И отново се възроди вярата в тевхид (единобожие), което води началото си още от Хз. Адем, както се озариха и изпадналите в мрака на невежеството души. Раждането на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който е като неугасваща светлина, факла по пътя на достойнството, добродетелта и справедливостта е едно от най-големите благодеяния, с които Аллах е удостоил човечеството.
В Коран-и Керим се повелява следното:
"Аллах облагодетелства вярващите, когато измежду тях самите им проводи Пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи па Писанието и ни мъдростта, въпреки че преди бяха в явна заблуда.”
Както се споменава и в знамението наистина хората преди Пророка ни (салляллаху алейхи уе селлем) са били изгубили всякаква мярка и заблуждавайки се, вървели по грешния път. Хуленето, ругатните, насилието и несправедливостта помрачили душите и ги отдалечили от пътя, водещ до Създателя. Вече нищо не се е споменавало в името на доброто и достойнството. Изцяло е бил провален социалния живот и били забравени всички морални норми. Правдата била преклонила глава пред силата, били изтрити всякакви следи от милост и съжаление в душите. Жената била подлагана на насилие и малтретиране като робиня или ненужен предмет. Малките момиченца били погребвани живи. Кой е разказал за всичко това? Ами разказали са го хората живели сред това общество и, които се принудили от това насилие и гнет, царящи в Мекка да се преселят в Абисиния (днешна Етиопия) и след което посочили пред местния владетел причините за преселването си със следните думи:
"Владетелю, ние бяхме народ, който живеете в невежество, прекланяхме се пред различни божества, ядяхме месо от мърша, прелюбодействахме. Не почитахме роднинските връзки, вършехме зло над съседите си. По-силният потискаше по-слабия. Макар, че живеехме по този начин, Аллах се смили над нас, като благоволи и изпрати между нас Пратеник. Избраният беше известен нам с потеклото, целомъдрието, непорочността и справедливостта си. Той ни призова да се молим и прекланяме само на Аллах и да изоставим предметите, камъните, на които сме се молили поколения наред. Посъветва ни да говорим само истината, да уважаваме роднините и повереното ни, да се разбираме добре със съседите си, да не проливаме кръв и да избягваме възбранените неща. Заповяда ни да не прелюбодействаме, да не лъжем, да не се възползваме от имуществото на сираците, да не опетняваме достойнството и честта на жените. Заповяда ни да се молим на Аллах и никога да не съдружаваме нищо и никого с Него. Призова ни да кланяме намаз, да даваме садака и да вършим добро.
Узнахме за забраненото (харам) от това, което той ни забрани. Опознахме като позволено (халал) онова, което той ни посочваше за позволено. Именно за това прокаженото общество, в което живеем ни стана враг. Поради тази причина преселвайки се дойдохме във вашата страна".
Ето тези думи са казани от страна на хора, които са живели сред това изгнило общество. Следователно това общество е започнало да си прави равносметка за положението, в което е изпаднало, затова щом се е появил дългоочаквания Вестител, те са се впримчили здраво за него. Попили са буквално всяко негово поучение и за да могат да го приложат в живота, те са били принудени да напуснат родните си места и да се преселят в напълно непозната страна.
Както споменах и в началото Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) се роди призори в Мекка на 12 понеделник от месец Рабиулеввел, а както ни е известно тази дата съвпада с 20 април 571 година. Баща му е Абдуллах, а майка му Амине. Баща му Абдуллах умира 2 месеца преди раждането на сина си. Дядо му Абдулмутталиб Му даде името Мухаммед. Попитаха Абдулмутталиб защо е дал това име на внука си? Отговорът му беше следния: "Надявам се, че на небето ще го възхвалява Господ, а на земята хората".
Историците разказват, че нощта, когато се е родил Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) по света са се случили някои необикновени неща. През същата нощ в Иран, в палата на владетеля Кисра са се съборили 14 колони, пресъхнало е езерото Сава, изгаснал е огъня на Меджусиите, който е горял хиляда години. Тези събития са предзнаменования, които предизвестяват, че иранското монархическо управление ще се разруши, че ще пропадне Византийската империя и че езичеството ще намери своя край, както наистина и стана.
И детството и юношеството на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) премина в една невиждана до сега красота. Всеки го наричаше "Доверения Мухаммед".
Ето, че стана на 40 години. Безпокоеше го обществото, в което живееше. Какво можеше да стори за да изведе това общество извън блатото на невежеството, в което потъваше все повече? Само за това мислеше. За да може да се отдаде на ибадет към Аллах, той често се изкачваше на планината Хира в една пещера, където оставаше c дни.
През месец Рамазан през 610 г. именно в тази пещера му се яви Джебраил (алейхис селям), който донесе първите стихове от Корана:
"Чети (о, Мухаммед) в името на твоя Създател, които сътвори човека от съсирек! Чети! Твоя Господ е най-щедрия. Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел”. (ел-Аляк, 1-5)
Така Джебраил (алейхис селям) му съобщи, че му е отредено да бъде Пророк. Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се върна в къщи треперейки от страх и каза на съпругата си Хз. Хатидже (радиаллаху анха):
"Завийте ме и ме покрийте с нещо. Завийте ме и ме покрийте с нещо."
И Хз. Хатидже (радиаллаху анха) го зави. След известно време Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) разказа за случилото се на своята съпруга и добави:
"Уплаших се от себе си".
Хз. Хатидже (радиаллаху анха) му отговори:
"Недей да говориш така, заклевам се в Аллах, че Той никога не ще те посрами. Защото ти уважаваш роднинските връзки, връщаш заема вместо тези, които са задлъжнели и помагаш на бедните. Гощаваш гостите си и защитаваш праведните."
И ето по този начин бе известено на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), че е избран за Пратеник и в същото време му бяха низпослани първите айети от Корана.
Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е последния Пратеник. Аллах Теаля, след Хз. Адем (алейхис селям) е изпратил много пророци, но точният им брой знае само Той. В Коран-и Керим се повелява следното:
"Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последния от пророците. Аллах знае всяко нещо". (ел-Азхаб, 40)
А Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
"Моят пример и примера на пророците е като една съвършена и прекрасна къща, в която липсва само една тухла. Когато хората влизат в тази къща се удивляват и казват: - Само ако не липсваше тази тухла. И аз съм тази тухла, която запълва празнотата в стената и аз съм последния пророк".
Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не е пратеник само на един народ, както е било при другите пророци, а е изпратен на цялото човечество. Именно това е една от разликите между него и останалите пророци. В Коран-и Керим се повелява:
"И те изпратихме Ние (О, Мухаммед) за всички хора само като благовестител и предупредител, ала повечето хора не знаят". (Себе, 28)
Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) показва еднакво внимание и състрадание не само към хората, а изобщо към всички живи същества. Не правеше разделение между хората. Независимо дали е мюсюлманин или не, дали е мъж или жена, млад или възрастен, богат или беден, роб или господар. Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) се държеше еднакво с всички. Но най-вече обичаше вярващите, защото те бяха обсебили и усвоили религията, която той им беше донесъл, и бяха готови да пожертват освен имуществото си даже и живота си по пътя на вярата. Във връзка с това в Корана се казва: "Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден”. (ет-Тевбе, 128) Когато споменаваме Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), първото за което се сещаме е това, което възхвалява и Корана, а именно, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е прекрасният пример за морал и подражание. Даже и враговете му се възхищавали на прекрасния нрав. В сура Ал-и Имран айет 159 се повелява:
"По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли (нещо), уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему".
Винаги между казаното и направеното от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) имаше пълно съответствие. Това, което проповядваше пред другите той най-напред го изпълняваше сам, защото нямаше да има никакво влияние над останалите, ако сам не беше пример пред тях. И без това Коран-и Керим ни напътства: "О, вярващи, защо говорите онова, което не вършите?" (ел-Сафф. 2) Корана ни посочва за идеален пример Пророка (салляллаху алейхи уе селлем):
”Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас, за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах”. (Ал-Ахзаб, 21)
За Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) моралът бе над всичко. Той отдаваше такова значение на морала, че на запитването какво представлява ислямската религия той отговаряше, че религията се състои от красивия и добрия нрав. Тези, които са се интересували и разглеждали живота на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) са видели и опознали неговия възвисен морал. Винаги Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е гледал да удовлетвори молбата на всеки, който му е поискал нещо. Той никога не се е отделил дори на косъм от справедливостта и правдата. Отсъждал е справедливо, независимо от обстоятелствата.
Затова когато празнуваме рождението на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), трябва да четем Коран, иляхита и мевлид, но в същото време ние трябва да разясняваме на хората възвисения морал на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), да разказваме за живота му и изобщо да го сочим като пример. Чрез всичко това да задълбочим още повече вярата и обичта ни в Аллах и Неговия Пророк. Всички знаем, че обичта към Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) е част от вярата, даже и самата вяра. По този повод Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
"Кълна се в този, в чието владение е моята душа, че няма да повярва никой от вас, докато не стана по-любим за него от родителите му и от чедото му”.
Можем да покажем обичта си към него изпълнявайки сюннета, който ни е завещал. Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)е казал:
"Който приложи моят сюннет, то той ме е обикнал, а които ме обикне, то той ще бъде с мен в дженнета.”
И в Корана се повелява:
"Кажи! "Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден". (Ал-и Имран, 31)
Именно този айет ни показва по какъв начин можем да спечелим благоволението на Аллах Теаля.
С тези мисли и чувства искам да честитя на читателите и на всички братя мюсюлмани на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и нека Аллах да благоволи да сме сред облагодетелстваните от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) в Съдния ден.
Хюсеин Читак
Имам на Софийската джамия
Портал 
