Хуманизмът на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)Животът на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който поставя човека на най-високия пиедестал сред живите същества, е изпълнен с най-добри примери, за прослава на човека. Когато неговият живот бива анализиран от тази гледна точка, ще установим невероятна красота, от които се нуждаем в днешно време.
Една от най-ценните особености на човека е речта, неговото умение да говори. Изразът “говорещото създание" разкрива именно това най-важно негово свойство. А една от съществените страни на тази негова особеност е, че говорът отразява умственото му равнище и неговия вътрешен мир. Онези, които умеят да разсъждават, веднага биха казали, че говорът издава същността, умствения багаж, културата и жизнения опит на даден човек.
Онези, които познават начина на изразяване и говорене на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) подчертават, че той винаги е отдавал голямо значение на човека пред себе си, че целият се превръщал в слух, когато слушал някого, че използвал точни, ясни, обикновени и разбираеми думи, за да може събеседникът му да го разбере най-добре и най-важното никога не разговарял с хората обърнат на страна или застанал с гръб към тях: ‘‘Когато заговаряше някого, той не обръщаше само главата си, а цялото си тяло”. (Тирмизи, Менакиб,
Хз. Али (радиаллаху анху) разказва следното за него:
“Той бе най-чистосърдечният, най-смелият и най-правдивият сред хората. По своята нравственост той стоеше най-високо сред всички. А от гледна точка на добрите обноски, той бе най-общителният. Този скромен наш Пророк, когато постигна обществено положение, при което никой не можеше да му се противопостави, когато държеше в ръцете си цяла Арабия и бе завладял умовете и сърцата на хората, предпочете да живее все така скромно, като се равняваше с най-ниско поставените хора в обществото. Докато техният жизнен стандарт не се подобри, той продължи да ги подпомага и заедно с тях да споделя техния труден живот.”Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) казваше:
“Дори да разполагах със злато колкото планината Ухуд, освен дълговете си, не бих задържал за себе си нищо повече от нужното за три дена”. (Бухари, Рикак,14), Той подчертавал, че стоката е предназначена да служи на човека и сам той никога през живота си не е трупал богатства. С тези си постъпки и поведение той е дал пример на хората да съблюдават тази висша ценност. Той разби на пух и прах склонността да се робува на материалните блага. В края на краищата нито една коронована особа или идол, нито някой поет или писател нито някой друг, живял преди или след него не са получили обич и уважение, колкото този човек, който нямаше нищо, освен своята дреха, която сам кърпеше. Разбирането, че трябва да се цени човекът, провъзгласено от Всевишния Аллах, беше далече от мисълта да цени високо само хората от своята раса и класа и тези, които възприемат неговото схващане за нещата и служат на неговите интереси, или само своите собствени съграждани, а останалите са недостойни в същата степен за почит и уважение. Неговата оценка за човека надхвърля всякакви подобни разбирания и издига представата за човека като висша ценност.
Според установеното в Исляма разбиране,
убийството на един човек е равносилно на убийството на целия човешки род, както и спасяването на един човешки живот е равносилно на спасяването на цялото човечество. (Маиде, 32)
Едно от най-ценните качества на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бе неговата искреност. Сам той бе израснал в неискрена, изпълнена с фалш среда. Всевишният Аллах го бе предпазил от ширещата се поквара в епохата на невежеството.
Така че той бе израснал като най-изявената личност в своята общност, нравствено най-добрият, най-прославеният, с най-добро отношение към своите съседи, най-кроткият и най-праведният, който остана най-далече от отвратителните и жалки деяния и мръсни дела на онази епоха. Затова и неговата общност го нарече ел-Емин – довереният. (Ибн Хашим, Ес-сирату-н небевие”)
От гледна точка на хуманизма, на любовта към човека, ще се види, че в сунната на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) с изключителна строгост се забранява всичко онова, което би навредило на човека и човешките ценности:
“Мюсюлманинът е човек, от чиито слова и ръце можете да бъдете уверени.” (Бухари, Иман, 5; Муслим, Иман, 64)
“Най-добрият сред вас е този, от когото се очакват добрини и хората са убедени, че от вас не може да се очакват злини. А най-лошият е този, от когото никой не се надява да види добро и хората не са убедени, че няма да ги постигнат злините му.” (Тиримзи. Фитен, 62, Ахмед б. Ханбел, 11,368)
Целта на неговото послание е човекът. Свещеният Коран е низпослан на хората, а Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е изпратен като пратеник сред хората. Според Исляма, човекът е наместникът на Аллах на земята. Ето защо Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) положил основите на добрите човешки взаимоотношения, на любовта и уважението.
"Не е от нас онзи, който не проявява милост към малките и уважение към възрастните". (Тирмизи, ел-Бирвесма, 15) повелява нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) и възвестява любовта към човека като всеобщ човешки принцип.
Д-р Ибрахим КелешИзточник 
Портал 
