Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за семейството

Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за семейството

Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е възприемал семейството като основен градивен елемент на обществото и го е поставил на здрави основи. Той е улеснил акта на женитбата и поставяйки на правни основи сключването на брак е гарантирал правата на семейните двойки. Разводите от своя страна ги охарактеризирал като най-нежеланите от Аллах разрешени деяния.
Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) е заявявал: „Най-добрият сред мюсюлманите е онзи, който е най-добър по нравственост и който се отнася най-благосклонно към членовете на семейството си“. С тези думи той поставил наравно благосклонното отношение към членовете на семейството с благоверието и добрата нравственост.
Той решително се обявил против онези мъже, които вдигат ръка срещу съпругите си като заявил строго: „Само най-лошите измежду вас могат да посегнат на съпругите си“.
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е потвърдил мъжа като глава на семейството, но е забранил той да бъде абсолютен господар и деспот в семейството.
Жената в семейството разполага с пълна самостоятелност спрямо съпруга си. Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) никога не е възприемал жените като някаква вещ или робини в притежание на съпрузите си, а като отделна индивидуалност, която притежава същите права като мъжа. Хз. Айше (радиаллаху анха) си спомня: „Веднъж нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ми каза: „Познавам кога съм ти приятен и кога си ми обидена“. Попитах го: „Как познаваш?“ Той ми отговори: „Когато съм ти приятен, ти казваш: „Заклевам се в Господаря на Мухаммед!“ А когато си ми обидена, ти се заклеваш като казваш: „Заклевам се в Господаря на Ибрахим!“
Тогава аз му казах: „Да, Расулюллах. Когато съм ти обидена, не мога да правя нещо освен да не споменавам името ти.“ 
Отново Хз. Айше (радиаллаху анха) си спомня: „Веднъж се надбягвахме с него и аз го задминах. Когато обаче понапълнях, той ме изпревари при надбягването и ми рече: „Вече сме равни!“
Тези примери идват да ни разкрият, че нашият Пейгамбер се отнасял най-благосклонно към съпругите си, грижел се за тях и никога не се самоизтъквал, че стои по-високо от тях.
Тази оценка и тези права, които той е признавал на жените никога не са му позволявали да прекрачи принципите на благоприличието. Никого нито на мъжете, нито пък на жените не са дадени пълни права и свободи като винаги са им били напомняни отговорностите им пред правосъдието, пред Аллах и едни спрямо други. И на двете страни е било забранено половата разюзданост и им е било повелено да са достатъчни едни за други.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем се отнасял добре и с роднините и близките на съпругите си. Отново Хз. Айше (радиаллаху анха) си спомня: “Имаше една възрастна жена, която често посещаваше Пейгамбера ни. Той я приемаше засмяно и охотно. Веднъж го попитах: “Я, Расулюллах! Ти оказваш много по-голяма почит и уважение към тази възрастна жена отколкото към никоя друга”. Тогава той ми повели: “Тази жена идваше и гостуваше на Хатидже. Би трябвало да знаеш, че привързаността е изискване на вярата”.
При подялбата на имоти Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) заделяше два дяла на мъжа и един дял на жената. Някои враждебни на исляма хора твърде много експлоатираха тази тема и се опитваха чрез нея да докажат, че ислямът не дооценява в нужната степен жената. Срещу това обаче Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) възлагаше на мъжа задължението да се грижи за родителите, за дядо си и баба си като преки роднини. Освен това съпругът на девойката също така получава два дяла и по този начин се получава справедливост в рамките на цялото общество.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е давал личен пример как трябва да се отнасяме към членовете на семействата си. В един от свещените хадиси той повелява: “Най-добрият сред вас е онзи, който най-добре се отнася към съпругите си”.
Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който смяташе за основа на едно жизнеспособно общество семейството, винаги е поощрявал женитбите, забранявал извънбрачното съжителство и предвиждал наказания за тях.
Той бе възложил на държавата отглеждането и възпитанието на самотните и осиротелите деца и вдовици. Вредом с държавата подобни задължения е възложил и на роднините като по този начин наложил волята си за запазването на семейството.
В епохата на невежеството мъжете можеха да се оженят за много жени. Преди да роди обаче жената не се включваше в състава на семейството. Със своята повеля Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) направи жената да е равноправен член на семейството. Той е поощрявал женитбата с една жена и само при особени случаи е позволил да се женят с четири жени. Той повели семейното огнище да се изгради на базата на любовта, състраданието и закрилата. Разноските, които се правят за отделните членове на семейството, той ги възприемаше като дарение. Той заявяваше: “Всеки от вас е по своему чобанин и всеки от вас е отговорен за тези, които води”.

Мазхар Билгин

Източник