6 Защо трябва да вярваме?

Нужна ли е днес вярата на младия човек? Дали днес в това бурно и динамично време, в епохата на високите технологии и научни постижения, вярата в Аллах не изглежда някак отживяла? Дали религията и по-точно Ислямът е в крак с новото време, или пък е останал някъде в древността, неспособен да се справи със съвременните проблеми на мюсюлманите, да отговори и даде решения на днешните модерни нужди!
Кому е нужна вярата днес? Някои ще кажат – на старите, на бедните, на гладните, на самотните, на нуждаещите се..., на които не им е останало нищо друго, освен надеждата в Бога. И защо му е да вярва човек, след като джобовете и банковите му сметки са пълни с пари. Всъщност, нали парите са в основата на всичко днес? След като бизнесът му се развива добре и за него работят десетки или стотици хора, които се нуждаят от него? Защо да ходи в молитвения храм, да навежда глава и да търси прошка? Прошка за какво? За служителите и властимащите, които е подкупил ли? За хилядите измами, които е извършил ли? За укритите данъци, забравените и неизплатени дългове, за кражбите и лъжите ли? Не! Защо трябва да иска прошка за това? Та това днес е религията на хиляди други "вярващи", подобни на него. Религията, основният принцип, на която е да измамиш и излъжеш, за да забогатееш за сметка на безброй ощетени. Да лъжеш, да подкупваш, да крадеш без да те е срам... От кого да те е срам? Нали не вярваш в Бог? Бог си самият ти. Защото ти владееш собствената си съдба, а и съдбата на още стотици хора...
Години наред изграждаш имидж в един или друг бранш. Печелиш слава и пари. Можеш да имаш всичко – луксозна къща, хубава кола, красива жена, която можеш да подмениш, когато си поискаш... Как тогава да не повярваш, че не си бог? Защо да не изпиташ "Божието царство" още тук, на земята? Защо трябва да чакаш някакъв друг живот, който дори не си убеден, че съществува? Забавлявай се сега, утре може да е късно. Наслади се на живота изцяло без богове, без принципи, без закони, без някакви религиозни норми, които само те спъват да живееш свободно и както ти искаш. Животът е игра и правилата в нея си ги измисляш ти и то такива, каквито ти харесват на теб. Защо някой друг да ти казва как да живееш правилно собствения си живот? Нима той, или някаква система знаят кое е най-доброто за теб? Животът е един, присъедини се към купона и се забавлявай...
Да, за някои животът е забава и те се забавляват на пълни обороти. Други съжаляват, че не могат да бъдат като тях и се опитват да им подражават, без да подозират колко жалки изглеждат. Не са малко онези от нас, които искат да приличат на някой актьор или герой от филмите, които с копнеж и силно желание искат да водят живот, подобен на известните особи, заровени в богатство, комфорт и слава.
Такъв е животът днес. Към това се стремят и голяма част от мюсюлманите и особено младежите в съвременното ни общество, изоставяйки целта и мисията си на този свят. Защото невярващите нямат цел в живота. Те живеят за мига и работят за удовлетворяване единствено на телесните си нужди, за задоволяване на егото си (нефса си). Да вярваш, за тях е нещо старомодно. Вярата, според тях е за слабите и онеправданите. А и няма нужда от нея, защото светът днес се ръководи от други принципи, други идеали, други стремежи... Обществото ни например, с нетърпение сяда пред телевизора и чака да започне поредният епизод на любимия му сапунен сериал, в който с гордост се изтъкват връзките на "модерната" жена с всички членове на съвременното семейство. Зрителят дори изпитва съжаление, тогава, когато не се стигне до незаконна връзка и изневяра. А освен всичко друго, филмите и телевизията оказват огромно влияние върху психиката и поведението на хората и особено на децата и младежите.
Нужна ли е днес вярата на младия човек? Да, нужна е, повече от всякога, вярата е нужна на младото поколение. Защото тя не се ограничава във времето, нито в пространството. Защото вярата няма да отнеме нищо от човека, освен лошото в него. Напротив, вярата изгражда характера му, прочиства мисленето му, подобрява делата му... Вярата успокоява душата на човека и избистря разума му. Много хора, преживели стреса на нашето ново и модерно време, намират успокоение във вярата. Тя им помага да се чувстват щастливи и да открият смисъла на живота. Именно поради верските принципи те могат да разделят доброто от злото, да изберат първото и отхвърлят второто. Как постигат това ли? Чрез въздействието, което вярата оказва върху човека. Преди всичко тя създава у него чувството, че Всевишният Аллах го наблюдава постоянно и той не върши друго, освен това, което Той му е повелил. Но тук става въпрос за истинската вяра. Защото при някои това чувство не е достатъчно развито и те са склонни да прекрачат границата на доброто и позволеното. Един от големите пратеници на Аллах Юсуф (алейхис селям) ни посочва доколко трябва да е изразено усещането, че Всевишният ни наблюдава във всеки момент и как това усещане става причина за предотвратяване на злите помисли. В Свещения Коран Великият Аллах ни споменава думите на Юсуф, които той изрекъл, когато господарката му го съблазнявала: "Опазил ме Аллах!" и"Господи, предпочитам затвора пред онова, към което ме подканят." (Юсуф, 12: 23, 33)
Вярата изгражда у човека убедеността в Деня на равносметката (Съдния ден), когато ще се разглеждат делата на хората, които са вършили тук, на земята. Убедеността, че през този ден ще се въздаде на всеки според това, което е правил в земния си живот, кара вярващия да живее по начин, който се харесва на Аллах. От човек, внедрил в сърцето си тази вяра обществото, в което живее може да очаква само добрини, защото той е осъзнал, че има Ден, в който злото ще бъде наказано, а за доброто ще се даде награда. "Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада." (Али Имран, 3:185)
Вярата приема при себе си и грешникът, защото тя му предоставя възможността да се покае. Прегрешилият може да намери душевно спокойствие,да се спаси от терзанията на престъплението, което е извършил чрез покаяние (тевбе), защото грехът тежи и осъзналият го има нужда от разкаяние. "О, душа успокоена, завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!" (ел-Феджр, 89:27-28)
Вярата кара притежателя й да откликва без колебание на заповедите на Великия Аллах. Той е Създателят на хората и знае най-добре положението и нуждите на своите създания. Невярващите няма как да разберат това, или по-скоро не искат да го приемат, защото това, което Всевишният повелява, противоречи на техните желания и начин на живот. "И не следвайте страстта, за да не се отклоните!" (ен-Ниса, 4:135)
Когато Премъдрият Аллах низпослал знаменията, забраняващи употребата на алкохол, веднага по улиците на Медина потекли реки от изхвърленото от мюсюлманите вече забранено питие. Именно непоколебимата вяра ги накарало без да се двоумят да направят това.
Вярата потиква човека да се жертва в името на Аллах. Когато Той заповядал раздаването на милостинята зекят, голяма част от сподвижниците на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) раздали имотите си на бедните и нуждаещите се. Така искрената вяра спечелила сърцата на лишените и показала пределите на добротворството.
Вярата създава смелост в сърцата на вярващите, безстрашие освен от Великия Аллах. Въоръжени не с оръжие, а с вяра мюсюлманите побеждавали с пъти по-големи и добре въоръжени армии. А това не се дължи на нищо друго освен на искрената им вяра.
Вярата възпитава мюсюлманина да е доволен от това, което го сполетява. Нещастието, болестта, притеснението – всичко това вярващият знае, че е от предписаното от Великия Аллах. Той не е неблагодарен и не хули, защото знае, че Аллах го изпитва. Приема всичко, което му се случва с търпение и се опитва да посрещне това по най-добрия и достоен начин.
Вярата допринася у човека душевно спокойствие. Тя го успокоява, дава му кураж, научава го да мисли и действа трезво, дава му надежда, когато е в затруднено положение. Вярата е най-силното и въздействащо лекарство за душата. Всевишният Аллах ни е предупредил, че ако не живеем според Неговите закони, ще бъдем нещастни и в Съдния ден ще бъдем от губещите.
Неизброими са въздействията на вярата върху човека. И дори само едно от тях е достатъчно и за предпочитане пред неверието. Защото казва Аллах: "Делата на онези, които отричат своя Господ, приличат на пепел, която вятърът отвява в бурен ден. Нямат власт над нищо от онова, което са придобили. Такава е дълбоката заблуда."(Ибрахим, 14:18)
"А на неверниците делата са като мираж в пустиня. Жадният го смята за вода, но стигне ли там, не намира нищо. Там, ще намери Аллах и Той ще му изплати въздаянието. Аллах бързо прави равносметка." (ен-Нур, 24:39)
"И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах." (ел-Фуркан, 25:23)
Да вярваш или да не вярваш – въпрос на избор, но за който избор ще носиш отговорност, независимо какъв е той. Да, разумните хора днес се обръщат към вярата. Аллах приканва и теб: "И обърни лице към религията правоверен, и никога не бъди от съдружаващите! И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите."(Юнус, 10:104-106)