Защо намазите трябва да се изпълняват с джемаат
Погребалният намаз е един от основните, които допринасят за единството на мюсюлманите. Откъснатостта от мюсюлманите става причина за тяхното разпръскване. Решението на социалните проблеми, които не успяха да решат останалите системи започва с намазите, които се изпълняват с джемаат и се постига успех.
Ислямът отдава голямо значение на единството и сплотеността на мюсюлманите. Много дейности в исляма се основават на съвместната работа. Освен редицата неща, които в ежедневието се изпълняват заедно, то и някои ибадети също така се изпълняват съвместно. Намазът е един от тези ибадети. Съвместното изпълнение на намазите е един от стълбовете на религията ни и основните особености на мюсюлманите. Съгласно редица айети и хадиси, когато се разнесе езана мюсюлманите трябва да се насочат към джамиите и месджидите, където заедно с джемаата да изпълнят намаза. Така например, в Коран-и Керим, където се говори за езана (Маиде, 58), който значи призив, се казва: „И отслужвайте молитвата и се покланяйте с покланящите се!“ (Бакара, 43). Тези айети също така повеляват намазите да се изпълняват с джемаат. От друга страна Хазрети Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява: „Когато сте повече от един човек, намазите трябва да се изпълняват заедно“. (Бухари, Езан 49; Муслим, Месаджид, 2б) Тази повеля на вярата се изпълнява точно в сюннета. Практиката на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) показва, че фарзовите намази винаги е изпълнявал с джемаат. Вредом с хадисите, които указват как да се кланят намазите с джемаата, кои са нещата, върху които трябва да обръщат внимание имамите и джемаата. След пристигането си в Медина първата работа на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) е била да изгради джамия и да покаже как да става изпълнението на намазите с джемаата.
В тази връзка в хадисите има редица повели. В тях се изтъква задоволството на Аллах Теаля от мюсюлманите, че са избрали месджидите за намаз и зикир. Изтъква се, че Той ще приюти под Своята сянка седем прослойки хора в Съдния ден, в който няма да има сенки. Едната от тези прослойки ще бъде от хората, чиито сърца са привързани към джамията (Бухари, Езан). Това са хората, които силно са привързани към месджида и изпитват любов към тях. Дойде ли време за намази, те винаги са там. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) винаги е изтъквал, че наградата от участие в съвместното изпълнение на намазите е много повече отколкото при единичното изпълнение, като е казвал: „Намазът, който човека изпълнява заедно с джемаата е двайсет и пет пъти повече. Ако един човек реши да отиде в месджида, то Аллах го издига с една степен и намалява греховете му заради крачката, която е направил. И докато той не се отделил от мястото, където е изпълнявал намаза и докато още е с абдеста си, то меляикетата се молят за него: „Аллах наш, прости му греховете! Аллах наш, дай му милост!“ (Бухари, Салят, 87; Езан, 30, 31)
Дори самото намерение да кланят намаза с джемаата става причина да спечелят севаб. Според хадиса, ако някой е тръгнал за джамия с цел да кланя намаз е все едно, че вече участва в намаза. Ако дойде в месджида с цел да кланя намаз с джемаата, но да е закъснял, то отново получава севаб като изпълнил намаза.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е подчертавал значението, което има факта и севаба, който получавате като заставате на първия ред по време на намаза. „Ако хората знаеха важността да са първи при езана и на първия ред по време на намазите, може би щяха да хвърлят жребий кой по-напред да застане. Ако знаеха достойнството на първото пристигане на намаза, щяха да се надпреварват помежду си. Ако знаеха севаба на ятсъ намаз и сутрешния намаз, щяха да се довлекат с лазене.“ (Бухари)
Ето защо по времето на Хазрети Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) ни се придавало голямо значение на намазите с джемаата. Дори жените и децата, когато са имали подходящ случай и време, участвали в съвместните намази с джемаата. Хадисът: “Нека имамът, който ръководи намазите да бъде кратък и да не утежнява, защото сред джемаата може да има немощни или възрастни.” (Бухари, Езан) също така показва, че намазът с джемаата е валиден за всички.
Другото разбиране и поведение, което ни става ясно от думите и действията на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), е че независимо от това дали намаза се кланя самостоятелно или с джемаат, то трябва да се изпълнява винаги с необходимата сериозност. Думите: „И когато ги зовете към молитва, те я взимат на присмех и шега. Това е защото са хора, които не проумяват.“ (Маиде, 58) показват, че не оценяването на значението на намаза е поведение на немюсюлмани. Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) винаги е ръководил намазите в строг ред и дисциплина. Той винаги е придавал значение дали редиците са прави по време на намаза. (Бухари, Езан) А хадисът: „Имамът за това е имам, за да се съобразяват с него“ показва, че действията по време на намаза трябва да се съгласуват и да се изпълняват в джемаата.
Не се препоръчва да се вдига шум в месджида като се тича, за да се стигне до намаза. А аета: „Обличайте се подходящо при всяка молитва!“ (Араф, 31) ни напомня, че когато се тръгва за намаз с джемаата трябва да се облече с най-хубавите дрехи, каквито има. По същия начин повелята на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем): „Нека онези, които са хапнали нещо с лоша миризма, да не идват в месджида“ ни налага да спазваме определени хигиенни правила, каквито изисквал от последователите си асхаба с оглед поддържането на чистота в джамията. Такива са: Да се опръскат с приятни миризми, да използват мисвак.
Достойнството да се застане на първата редица е с оглед поощрението да се отиде навреме на намазите и те да се кланят навреме.
Факт е, че Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е забранил този, който по време на езана е бил в месджида да го напуска. Освен това той е посочвал като погрешно да се кланят намазите вън, когато има джамия и подчертавал, че не трябва да се нарушава получената атмосфера в джамията. Всички тези неща идват да ни напомнят, че в джамията ибадетите трябва да се изпълняват с необходимата сериозност и внимание.
Трябва у всекиго да има стремеж да изпълняват намазите с джемаата в джамията. След като се спряхме на въпроса колко е голямо значението на изпълнението на намазите с джемаата, нека сега да се спрем и на въпроса как ще го правят онези, които имат големи ангажименти? Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който имал изключително интензивен и динамичен живот, в това отношение служи за пример на мюсюлманите. Той никога не пропускал нито ибадетите, нито пък задълженията си, които трябвали да изпълняват. Където и да е бил, фарзовите намази той е изпълнявал с джемаат. Според неговата практика, нищо освен болестите и опасностите не трябва да пречат на съвместните с джемаата намази. Защото когато намазите се изпълняват другаде, а не се кланят с джемаата в джамията се губят ползите, които душата и тялото биха спечелили. Макар че болестта би била извинение, за отсъствие от съвместните намази с джемаата, Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) дори при последното си боледуване е пристигал в месджида, за да вземе участие в намазите. (Бухари, Езан). Сахабиите също така се стараели да участват в намазите когато са боледували.
Това, че имаш работа по време на намаза не те извинява от отсъствие. Когато са поканвали Хазрети Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) по време на хранене или когато е работел нещо вкъщи, той веднага е тръгвал за намаз. При това съществуват хадиси, в които се казва намазите да се кланят така, че да не пречат на работата и да има предвид положението на джемаата. Старостта и безсилието също така не са причини, които биха попречили да се придвижи до джамията, не трябва да изостава от намазите с джемаата. Умората също така не е пречка за намаза Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) веднъж бе отложил ятсъ намаз до полунощ тъй като бе посрещнал посланици. Същата нощ сред джемаата имало жени и деца, които заспали докато чакали започването на намаза. След като ръководил намаза, той се обърнал към тях и им казал: „Благовестявам ви, че сред хората няма никой друг, който да кланя намаз в този час. Това е един от даровете на Аллах за вас!” (Бухари), с което възвестил достойнството на намаза, който се кланя като се изчака джемаата, вместо това да се направи индивидуално.
Трудността на условията също не са били пречка за изпълнението на съвместни намази с джемаата. В Коран-и Керим се повелява, че дори по време на война не трябва да се отказва от намазите с джемаата. (Ниса, 102) Пътуването също така не може да бъде пречка за съвместни намази. Според израза на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), ако по време на пътуване хората са повече от един, намазът непременно трябва да се изпълнява заедно. (Бухари, Езан).
Отдалечеността на работното място или дома от джамията не може да е причина да бъдете заедно с джемаата. Дори колкото повече стъпки се правят към джамията, толкова повече севаб ще печели. Например, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) не е одобрил желанието на сподвижниците да пребивават някъде по-близо до месджида и с повелята: „Нима не смятате наградата за крачките си?“ е искал да каже, че отдалечеността носи повече севаб. „Възвести онези, които идват в месджида по тъмно, че в Съдния ден ще постигнат пълна светлина.“ (Ебу Давуд, Салят). Този хадис също така ни известява, че всяко усилие да бъдете с джемаата по време на намаза няма да остане без награди.
Дори проблемите в семейството не трябва да бъдат пречка за участие в съвместните намази. В това отношение Хасан Басри е заявил, че дори изискването за уважително отношение към майката не може да попречи на намаза с джемаата.
Не може да ни извини факта да се отсъства от съвместните намази неодобрението ни на някои постъпки на имама. Впрочем, веднъж, когато Хз. Осман е бил под обсада, идва един при него и му заявява, че не е доволен от имама и избягва да кланя намаз с него. Тогава Хз. Осман му казва: „Намазът е най-доброто дело, което вършат хората. Ако хората вършат нещо добро, върши го и ти!“ (Бухари, Езан). И по този начин попречил на разделението на мюсюлманите.
В наше време, когато в домовете ни нахлуват схващания и постъпки несъвместими с исляма, мюсюлманите не трябва да остават сами, а да бъдат във връзка с останалите мюсюлмани. Така намазът с джемаата е един от основните фактори, които допринасят за сближаването на мюсюлманите. Откъснатостта от джемаата може да стане причина за разбиване единството на мюсюлманите. Социалните проблеми, които не успяха да решат останалите системи, започва с намазите, които се изпълняват с джемаата и по-лесно се достига до успех.
Тук може да се изтъкне, че и в дружества хората могат да се обединят, но тези сдружения не могат да обхванат всичките членове на обществото. Известно е, че според целта на създаването на подобни сдружения се приемат и хората в тях. Затова нека не забравяме, че джамиите са наши общи места, поради което дълг на мюсюлманите е да се грижат за поддържането им.
Айнур Уралер
Портал 
