5 Ехли Суннет вел Джемаат

Ехли Суннет вел Джемаат

Табиин са хората, които са живели по времето на сахабетата, вярвали са в тях и са ги срещали лично. Човек, за да се счита от табиин трябва да се е срещал поне с едно сахабе и да е бил на достатъчна възраст, за да ги приеме за свои ръководители. Епохата на табиин е продължила до 120-та година след преселението (хиджра). По тяхно време ислямската култура е била силно развита. Табиин имат големи заслуги в развитието на предаването на хадисите, тълкуването на Свещения Коран и др. Някои от табиин, записвали хадиси са: Ибн Шиха ез-Зухр, Саид ибну-лМусейеб, Саид бин Джубейр, Хасан ел-Басри, Ибрахим ен-Нехаи и др.
По времето на табиин в Мекка, Медина и Ирак били отворени училища за изучаване на тълкуването на Свещения Коран, където били изучени тънкостите в тази насока. От табиин са произлезли много ислямски учени като Тавус бин Кейсн, Ата бин Еби Рабах, Мухаммед бин Кабел-Курейзи и др. Табиин имат големи заслуги и в други клонове на науката.
Последният човек от табиин е Халеф бин Халифе. С неговата смърт се слага край на епохата на табиин.
Муджтехидите пък са ислямски учени, които опирайки се на Свещения Коран и хадисите вземат решения по дадени въпроси. Качествата, които един муджтехид трябва да притежава са следните:
1. Да е усвоил много добре граматически арабския език, за да може добре да борави с двата източника на исляма, т.е. Свещения Коран и хадисите, а също и с останалите произведения, свързани с тях.
2. Да е запознат с тълкуванията на Свещения Коран от Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и неговите сахабета. Също трябва да може да различава кои знамения са ясни и кои неясни, а и причините за тяхното низпославане.
3. Да е запознат със суннета на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), или по-точно думите, действията и одобренията му.
4. Да е запознат с ислямската история, живота на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и акаида (начина на вярване) на "Ехли суннет вел-джемаат", а също и произведенията, свързани с тях.
5. Да е запознат с мненията на сахабетата и на Селеф-иСалихин (първите мюсюлмани) по отделни въпроси.
6. Да е запознат с всички основни религиозни знания и начина на изпълнението на всички видове ибадети.
7. Да е запознат с всички разпореждания в ислямската религия и целта за тяхното низпославане.
8. Да е много начетен, паметлив, а също и да може добре да усвоява религиозните въпроси.
9. Да има подобаващо възпитание и да притежава качеството таква, т.е. богобоязливост.
10. Да има силна вяра и също така добри намерения с решенията, които взема.
Един човек, за да бъде считан за муджтехид е задължително да притежава тези десет качества. Ако днес съществуват хора с такива показатели, те могат да тълкуват или да правят иджтихад. Всички мюсюлмани са задължени да вярват и да се подчиняват на решенията на муджтехидите. Някои хора вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, но не признават муджтехидите. Те вършат грях, защото неподчинението е против заповедите на нашия Създател. Муджтехидите вземат важни решения, които са много полезни за хората, защото не всички религиозни въпроси са разяснени в двата основни източника, т.е. Корана и хадисите. Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява:
"Моето общество никога няма да има единодушно мнение по даден въпрос, който е явна заблуда." (Севаду-лАзам: 2 тема)
Великият Аллах ни заявява: "И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието."(ел- Хашр, 59:7)
Всички хора, смятащи се за истински вярващи трябва да не противоречат на основните принципи на истинската вяра. Вярващите са задължени да приемат и да не се противопоставят на решенията на последователите на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Тези последователи са сахабетата, табиин и муджтехидите.
Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява в хадисите си:
"Повярвах в Аллах, в Неговите ангели (меляикета), в Неговите Книги, в Неговите пратеници, в Отвъдния свят, и че всички добрини и злини са от Него" (Аллах ги дава според желанията на хората). (Бухари, Тирмизи)
"Най-щастливите векове са векът, в който живея аз, след това следващите и след това следващите векове." (Тирмизи)
"Препоръчвам ви да се подчинявате на сахабетата, също така на последователите им и на техните последователи." (Тирмизи)
В хадисите думата джемаат не означава джемаат при изпълняването на намаза заедно, а обществото, което вярва според правилата на Свещения Коран, суннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), мненията и тълкуванията на сахабетата, табиин и муджтехидите.
Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява:
"Който не се подчинява на заповедите на своя ръководител, когато му дойде времето да умре, този човек умира по начина, по който са умирали хората през епохата на невежеството." (Муслим)
Трябва да е известно, че тези отклонили се групи противоречат и се противопоставят на основните принципи на ислямската вяра, за които има явни доказателства в Свещения Коран и достоверните хадиси.
Великият Аллах казва следното за отделящите се от исляма:
"И не бъдете като онези, които се разединиха и заспориха, след като при тях дойдоха ясните знамения. За тях има огромно мъчение." (Али-Имран,3:105)
"Ехли суннет вел-джемаат" се дели на следните три основни групи:
1. Селефийе– това са първите учени, ислямски големци, които се ръководят от Свещения Коран, задоволявайки се само с ясните му знамения.
Селефийе са хората, следвали точно пътя на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и сахабетата му.
Табиин, имамите (водачите) на мезхебите и големите муджтехиди спадат към тях. Преди да се появят останалите две части на "Ехли суннет велджемаат" т.е Матуридийе и Ешарийе вярата на всички хора е била според Селефийе. Най- забележителната особеност на Селефийе, е че те не са отдавали значение на размишляването, а са използвали точните заповеди от ясните знамения без да се занимават с неясните и да се опитват да ги тълкуват.
В днешно време можем да причислим към Селефийе мезхеба Ханбели. Хората, които се занимават с хадиси също са предпочели вярата на " Селефийе.
Основите на вярата на Селефийе са следните:
а) вярват, че Всевишният Аллах е пречистен от всякакви качества, които не са подобаващи за един Създател;
б) вярват във Всевишния по начина, определен от Свещения Коран;
в) вярват в качествата на Аллах и тези, които са неразбираеми за тях не ги отхвърлят, а признават, че това е така, защото хората са слаби и не могат да знаят всичко;
г) не говорят за неясните знамения, защото вярват, че единствено Великият Аллах знае значението им;
д) не размишляват върху неясните знамения;
е) вярват, че всичко, каквото са знаели Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и сахабетата ние обикновените хора не можем да го знаем.
2. Матуридийе. Матуридийе се нарича мезхебът на Имам Мухаммед бин Махмуд Ебу Мансур ел-Матуриди. Той е от селцето Матурид, намиращо се в Туркистан. Роден е през 852 г. За него няма точни биографични данни, но от произведенията му разбираме, че той е бил запознат много добре с теми като келям, история на мезхебите, фъкъх и тефсир. Починал е в Семерканд през 944 г.
При появата на Матуридийе учените започнали да работят с айети и хадиси, но започнали да отдават значение и на размишляването, а също така през този период се развивал и келямът. От Матуридийе са произлезли много учени, а за да предоставят вижданията си на хората, написали много произведения. Някои от тези учени са: Садрул Ислям Мухаммед ел-Пездеви, Ебул Маинен-Несефи, Бурхануддинен-Несефи, Омер ен-Несефи и др.
Матуридийе и Ешарийе имат сходни схващания, но Матуридийе имат някои специални виждания като:
а) вярват, че и без да се казва на хората, ако използват ума си ще открият Всевишния;
б) вярват, че доброто и злото се разграничават с ума, защото доброто е заповядано, а злото е забранено от Аллах;
в) вярват, че всеки човек има ограничена способност да избира, защото човекът избира какво да върши и Великият Аллах му го дава;
г) вярват, че Аллах притежава качеството да създава;
д) вярват, че Аллах не натоварва хората с непосилни за тях неща;
е) вярват, че всички действия на Аллах си имат причина за тяхното създаване, но хората не винаги разбират това.
Днес около 50% от вярващите са от мезхеба Ханефи, а повечето от Ханифитите са към Матуриди. Мезхебът Матуриди е разпространен в Турция, Балканите, Североизточна Европа, Средна Азия, Китай, Индия и Етиопия.
3. Ешарийе. Ешарийе са тези, които вярват според вижданията на Имам Хасан Али бин Исмаил ел-Ешари. Той е роден през 260 г. по хиджра в Басра и умира през 324 г. Най-ценните му произведения са Макалятул Ислямийинве Рисале Истихсанул-Хавдфиилми-лКелям, Ел-Лума и Ел-Ибане. В тези си произведения той отхвърля твърденията на сектата Муатезиле. Вярвал е в безкрайните качества на Великия Аллах, отдавал е голямо значение на размишляването и използвайки Свещения Коран и хадисите е използвал и разума като доказателство. Има много учени от Ешарийе, някои от тях са Кадъ Ебу Бекир ел-Бакилляни, Имам Газали, Шехристани, Фахруддиниер-Рази, Кадъ Бейзави, Тафтазани, Сеййид Шериф Джурджани и други. Ешарийе днес са разпространени в Египет, Ирак и Сирия.
Думата Бидат пък означава нововъведено нещо или измисляне на нещо, което противоречи на религията ни. "ЕхлиБидат" са групите, отделили се от пътя и заповедите на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и сахабетата. По този начин тези групи противоречат на основните принципи на "Ехли суннет вел джемаат".
За да можем да разпознаваме тези новаторски и заблудени групи е нужно да познаваме основните особености, които притежават сектите от "ЕхлиБидат". Те са:
1. Отделят се от пътя, начертан от сахабетата, а също и от обществото на мюсюлманите, които се подчиняват на муджтехидите.
2. Оставят настрани ясните знамения и използват за доказателства неясните или отменените, за да манипулират неуките хора.
3. Не се подчиняват на Корана и суннета по дадени въпроси, а сами тълкуват и вземат решения по тези въпроси.
Отклонените групи основно се делят на Муатезиле, Шиа, Хариджийе, Мурджийе, Мушеббихе и Джебрийе.
Муатезиле– означава отделяне, отдалечаване. Водачът на тази група е Васълбин Ата, който се противопоставил на уроците на Хасан ел-Басри. Тази секта дава предимство на размишляването и вместо да приемат айетите и хадисите с точните им значения те ги тълкуват по свой собствен начин. Науката келям се е зародила най-напред при сектата Муатезиле. Най-цветущото си време са изживели през епохата на Аббасидите.
Днес не съществува такъв самостоятелен мезхеб, но някои от техните виждания се срещат при Шиитите. Вижданията на Муатезиле са систематизирани на пет основи:
а) вярват, че Великият Аллах е единствен от гледна точка на самоличност и качества;
б) вярват, че всеки човек избира какво да върши, защото ако Всевишният създаваше действията на хората не по тяхно желание, то тогава щеше да е несправедливо да ги държи отговорни за тях;
в) вярват, че Всевишният е длъжен да възнагради правещите добро и да накаже правещите зло;
г) вярват, че действията са част от вярата и който извърши голям грях е на едно средно положение между вярващ и неверник, ако не се разкае преди да умре, ще бъде хвърлен в Ада завинаги;
д) вярват, че е задължително за всеки вярващ да препоръчва доброто и да предупреждава за злото (Емр-и бил Маруфве Нехйианил Мункер).
По вяра Муатезиле се придържат към тези въпроси, а по действията се подчиняват на мезхеба Ханефи. Муатезиле е разединена на групи. Според някои историци те надвишават 20.
Шиа. Тази дума означава група, общество, помощници. Това са привържениците на Хз.Али (радиаллаху анху), които го смятат за по-висш от останалите сахабета. Според Шиитите той е най-висшият човек след Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Твърдят, че и имамите също, както пейгамберите са предпазени от малки и големи грехове. Също смятат, че първите трима халифи Ебу Бекир, Омер и Осман (радуаллаху анхум) са несправедливи. Сектата Шиа се дели близо на 20 групи. Основните са Кейсанийе, Зейдийе, Имамийе, Галийе и Батинийе.
Хариджийе. Това са хората, отделили се от войската на Хз.Али (радиаллаху анху) при сражението с Муавийе. Според тях всеки, който извърши голям грях губи вярата си. Те се противопоставили на Хз. Али и дори го убили. Според сектата Хариджийе не е нужно да се избира халиф, защото смятат, че една държава може и без ръководител. Владетел, който направи грях се сваля от власт и народът не му се подчинява. Тези техни виждания са първите семена на анархизма. Сектата Хариджийе е разклонена основно на Мухаккиме-иУля, Езарика, Неджедат, Суфрийе, Аджариде иИбазийе. Ибазийе, която е най-близка до "Ехли суннет вел-джемаат" съществува и до ден днешен. Най-разпространена е в Северна Африка.
Мурджийе. Тази дума означава даващ надежда, надежден. Те са против твърдението на сектата Муатезиле, че вярата се увеличава и намалява. Според тях Великият Аллах не изменя на обещанията Си, отменя своите заплахи. Както и другите секти и Мурджийе се разединява на много групи.
Мушеббихе. Тази дума означава оприличаване. Причината за носенето на това име е самата вяра на тази секта, защото те твърдят, че Великият Аллах може да прилича на хората или на някое от останалите създания, а също и че има органи като тях. Тази секта се нарича и с наименованието Муджессиме.
Джебрийе. Основателя на тази секта е Джехм бин Сафван. Затова се нарича още и Джехмийе. Сектата Джебрийе е напълно противоположна на Муатезиле. Те приемат, че хората не притежават правото на избор. Твърдят, че всички хора правят всичко не по свое желание, а защото някой ги задължава. Европейците са нарекли тази секта с името Фатализъм. Също така тази секта учи своите поддръжници, че Раят и Адът са временни като този свят, а и че хората няма да видят Великия Аллах в Отвъдния свят.