4 Ехл-и суннет ве'л-джемаат

Ехл-и суннет ве'л-джемаат

"Ехл-и суннет ве'л-джемаат" означава вярване стриктно според указанията на Свещения Коран, Суннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), решенията на сахабетата, табиин и муджтехидите.
Великият Аллах заявява: "О, вярващи! Вярвайте в Аллах и в неговия Пратеник и в Свещения Коран, който е низпослал на своя Пратеник." (Ан-Ниса: 136) -
"Вярващи са именно онези, конто вярват в Аллах и в Неговия пратеник, после не се усъмняват и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените." (ел-Худжурат, 49:15)
"Този Коран напътства към най-правото и благовества вярващите, конто вършат праведни дела, че ще имат огромна награда от Всевишния."(ел-Исра, 17:9)
"Това е Моят път – правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, конто ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите."(ел-Ен'ам, 6:153)
Когато Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) четеше последния айет на сахабетата, начерта на пясъка една голяма права линия и каза: "Това е пътят на Великия Аллах, т. е. правилния път." После по тази линия начерта разклонения наляво и надясно и отново каза: "Тези разклонения са пътищата на дявола и в началото на всяко разклонение стои по един дявол, който подканва хората към заблудата."
Както бе споменато "Ехл-и суннет ве'л-джемаат" означава вяра в Аллах, а също и в Неговата Свещена книга Коран-и Керим. Но важен е въпросът кои айети са мухкем (ясни) и кои мутешабих (неясни). Тъй като Свещеният Коран е главният източник на "Ехл-и суннет ве'л-джемаат" човек, който използва неговите айети, трябва много добре да познава ясните и неясните.
Естествено ние сме задължени да вярваме във всички айети на Свещения Коран, но трябва да знаем кои са ясните и кои неясните. Защото ясните айети са основата на Книгата на Аллах, а неясните се прикрепят към тях. Когато неясните се използват самостоятелно се получават изменения, конто не отговарят на истината, т.е. не съответстват на повелите на Великия Аллах.
Всевишният Аллах ни повелява:
"Той е, Който низпосла на теб Книгата. В нея има понятни знамения, те са основата на Книгата, и други – неясни. А онези, в чиито сърца има изкривяване, следват неясното в нея, стремейки се към смут и стремейки се към тълкуването му. Ала никой освен Аллах не знае тълкуванието му."(Али Имран: 7)
Айетите, конто са мухкем, или ясните, са изразени в Свещения Коран много ясно и по отношение на тях тълкуване и двоумение е недопустимо. Що се отнася до айетите, конто са мутешабих– или неясните – то те не са лесно разбираеми, както ясните. Неясните знамения се използват заедно с ясните, за да подсилват тяхното значение и задължителност. Неясните знамения могат да имат повече от едно значение или пък единственото им значение да е трудно разбираемо. Тълкуванието им се знае единствено от Всевишния Аллах.
Хората, които целят да разединяват мюсюлманите, използват неясните знамения, за да ги заблуждават и отклонят от пътя, начертан от Пратеника на Великия Аллах.
Като пример за ясни знамения можем да посочим следните:
"Няма подобен Нему." (еш-Шуара, 26:11) "И няма равен Нему." (ел-Ихляс, 112:4) "Нима знаеш подобен Нему?" (Мариам. 19:65) А като пример за неясни можем да посочим следните:
"Всемилостивия, Който се въздигна [безподобен] на Трона."(Та-ха, 20:5)
"Към Него се възнася хубавото слово и праведното дело го въздига."(Фатир, 35:10)
Суннета е вторият главен източник на "Ехл-и суннет ве'л-джемаат" след Свещения Коран. Това са думите, действията и одобренията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) по дадени въпроси. Затова Суннета се дели на три основни вида:
1. Кавли суннет (думи): Това са думите, конто Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал по повод някои въпроси. Например, хадисът гласящ, че делата са само според намеренията. Също така с един хадис ни казва да започваме да говеем (да постим) когато дойде месец Рамазан и да прекъсваме когато дойде месец Шеввал.
2. Фиили суннет (действия): За този вид суннет за пример можем да дадем кланянето по време на намаз и поклонението Хадж. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал на сахабетата си да го питат за нещата свързани с Хадж и да се кланят по време на намаз като него. Към фиили суннет се отнасят всичките действия на Расулюллах.
3. Такрири суннет (одобрения): Това понятие се отнася до случаите, при който Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) понякога е виждал някои неща, но не е изразявал отрицателно отношение към тях, т.е. той ги е одобрявал. Защото мълчанието му е значело, че е съгласен с тези неща. Например: По време на сражението Зяти'с-Селясил, Амр бин Ел-Ас (радиаллаху анху) беше станал джунуб, но страхувайки се да не умре от студ, вместо да се изкъпе и да вземе абдест с вода, той бе направил тейеммум и по този начин бе станал имам на хората за сутрешния намаз. Когато Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) научи за това, извика при себе си Амр и го попита: "Наистина ли си станал имам на хората при положение, че си джунуб?" Тогава Амр му отговори със следния айет: "Не се самоубивайте. Несъмнено Великия Аллах е много щедър и състрадателен." Тогава Расулюллах си замълча, а това значеше, че е одобрил постъпката му. Поради това е било разрешено да се прави тейеммум в много студено време, дори да има вода и да се изпълняват поклони по време на намаза.
Функциите на суннета са следните:
1. Суннет изразява същите неща, които изразява и Свещения Коран, но подсилва значението на знаменията му. По този начин по даден въпрос съществуват два довода.
2. Суннета пояснява знаменията на Свещения Коран, които имат нужда от пояснение. Например Корана повелява да се дава зекят, но не упоменава количеството му. Именно суннета дава тези подробни указания.
3. Суннета известява за някои неща, които не са упоменати в Корана. Например, че поклоните по време на Теравих намаз са необходими.
4. Суннета ни предупреждава да се пазим от неща, които са лоши за нас, защото не всички лоши неща са изброени в Книгата на Аллах.
За да може един вярващ пълноценно да принадлежи към "Ехл-и суннет ве'л-джемаат", трябва да вярва на двата основни източника, т.е. на Свещения Коран и на суннета, а също така трябва да вярва и да се подчинява на решенията на сахабетата, на табиин и на муджтехидите.
Сахабетата са хората, които са виждали Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), повярвали са в него и са починали като мюсюлмани. Неизменно условие за това да бъде един човек сахабе е да е виждал Расулюллах, дори и за кратко време. Ето защо хората, които са живели по времето на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и са повярвали в него без да са го виждали лично, не се считат за сахабе. Децата, които са виждали Пратеника на Аллах също се считат за мюсюлмани-сахабета, но при положение, че разграничават доброто от злото. Такива са внуците на Пратеника Хз. Хасан и Хз. Хюсеин. Първият човек-сахабе е съпругата на Расулюллах, Хз. Хатидже. А последният сахабе е Ебу'т-Туфейл Амир бин Василеел-Лейсиел-Кинани. Според ислямските учени след него няма друг сахабе.
В случай, че един човек е виждал Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), но преди той да стане Пейгамбер (Пророк) и по-късно е станал мюсюлманин, но не е видял Расулюллах след приемането на исляма, той не се счита за сахабе.
Сахабетата се разделят на 12 степени:
1. Сахабетата Ашере-иМубешшере. Това са хората, за които Расулюллах е казал, че ще обитават Рая. Сред тях са Хз. Ебу Бекир, Хз. Омер, Хз. Осман, Хз. Али, Хз. Хатидже, Хз. Билял, които са и едни от първите мюсюлмани.
2. Сахабета, които са станали мюсюлмани до времето, когато езичниците са се събрали на обсъжданията при Дару'н-Недве, т.е. когато Хз. Омер е приел исляма.
3. Сахабета, които са участвали в първото и второто преселение в Етиопия.
4. Сахабета, присъствали на първото засвидетелстване на Пратеника на Аллах в местността Акабе.
5. Сахабета, присъединили се към второто засвидетелстване на Пратеника на Аллах в местността Акабе.
6. Сахабета, които след преселението на Пратеника на Аллах са се преселили в Медина, след което се присъединили към него при пътуването му до Куба.
7. Сахабета, включили се в битката при Бедир.
8. Сахабета, преселили се между битката при Бедир и съглашението при Худайбия.
9. Сахабета, присъединили се към създаването на Бейату-р-Ридван в местността Худайбия.
10. Сахабета, преселили се между съглашението при Худайбия и завладяването на Мекка.
11. Сахабета, които са станали мюсюлмани при завладяването на Мекка от Расулюллах и войската му.
12. Сахабета-деца, които са виждали Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и са станали мюсюлмани при завладяването на Мекка, при четенето на Прощалната проповед, или са видели Расулюллах на друго място.
От друга страна сахабетата се делят на два основни вида: Мухаджирун– преселилите се вярващи в Медина до завладяването на Мекка; Енсар – мюсюлманите от Медина, подпомагали Расулюллах и останалите мюсюлмани.
Има много произведения, от които може да се черпи информация за сахабетата, но най-обемното сред тях е книгата на Ибн Хаджер ел-Аскаляни, която се нарича "ел-Исабефи Темйизи-с-Сахабе". Има още две много важни произведения, а именно "ел-Истиабфи Марифетил-Асхаб" от Ибн Абдилберр и "Усдю'л-Гаабефи Марифети'с-Сахабе" от Ибну'л- Есир.
Всички мюсюлмани са задължени да се подчиняват на Великия Аллах, на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), а също и на сахабетата, които са наши водачи. Великия Аллах в Коран-и Керим ни заявява следното:
"О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход." (ен-Ниса, 4:59)
"И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието." (ел-Хашр, 59:7)
А в един Свещен хадис на Расулюллах се казва:
"Знанието се черпи от три основни източника. Тези източници са: ясните знамения, достоверните хадиси и справедливите решения на муджтехидите (решения постановени от учени-теолози посредством тълкуване на Свещения Коран и Хадисите; тези решения се признават за меродавни и от най-видните Евлия)." (Рамуз, 2728)