Как трябва да се разговаря?
В следващите редове искам да подчертая онези неща, които всеки трябва да знае и да спазва ако иска думите му да тежат и да са в полза на околните:
1. Трябва да се говори ясно и точно като се съобразявате с равнището на събеседника си. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) едва ли не редеше една по една думите си, за да могат всички да разберат какво иска да каже, а някои неща ги повтаряше по три пъти, за да се запомнят.
2. Говорещите да не се показват като многознайковци и по-различни като говорят с несвойствени думи. Говоренето по този начин засенчва сърдечността на човека и обезсмисля казаното от него.
3. Трябва да се разговаря не с крясъци и викове, а с мек тон като снижите гласа си. В следващия свещен айет се упреква говоренето на висок глас: „Снижи гласа си. Не забравяй, че най-лошият глас е гласът на магарето.“ (Лукман, 19)
4. Когато се съберат трима души, двама от тях не трябва да разговарят скришом помежду си. Това е признак на неуважително отношение към третия човек, подценяването му и се приема за невъзпитаност. Същевременно този разговор с шепот може да събуди подозрения у третия човек и да причини обиди у него.
5. Ако на едно място се събрали повечко хора, правото пръв да се изкаже трябва да се предостави на най-възрастния. След това с позволението на по-възрастните могат да вземат думата и по-младите. Приживе на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) на едно такова събиране пръв взе да говори някакъв малчуган. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) на два пъти му заповяда: „Дай думата на възрастните!“
Когато се събрали повечко хора трябва да се внимава да не се образуват други групи в кръга, които да разводнят разговора, а да се слуша един по един всеки, кой какво иска да каже.
6. Трябва да се говори малко и по същество. Не трябва да се впускате в излишни подробности. В един свещен хадис се казва: „Не говорете много без да споменавате Аллах“.
7. Избягвайте решително да говорите за неща, които са морално и материално безполезни, защото всяка дума, която произнася човек бива записана от меляикетата.
8. Не трябва да се говорят неща, които не сте в състояние да определите дали са добри или лоши, полезни или вредни. И още по-важното е, да не превръщате в злини неща, които се знае, че са добри и обратното. Защото тази възможност е предоставена единствено на Аллах.
9. При двустранните отношения избягвайте думите, които могат да ви вкарат в затруднено положение. Хазрети Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Не казвай думи, за които утре ще се наложи да се извиниш!“
10. При всяко положение вярващият трябва да говори само истината и да избягва лъжата, защото корените на лъжата лежат в Ада. При продължителни послъгвания човек си проправя път за Ада. С други думи на върха на езика ни е дали ще идем в Рая или в Ада, защото клетвените слова и ругатните се изказват с езика.
11. Когато казвате нещо, което се отнася за бъдещето кажете: „Иншаллах!“ Защото в свещените айети е повелено: „Без да използваш думата „Иншаллах!“ не се заричай, че ще направиш нещо!“ (Кехф, 23: 4)
Захиде Топчу
Портал 
