Как трябва да се задават въпроси?
Задаването на въпроси представлява своеобразно изкуство, също както и отговарянето. Естествено има определени правила за поведение при задаването на въпроси. На тази важна тема са посветени редица книги, които пряко или косвено разработват обстойно тази тема.
Учебниците по шериатско право съдържат специални раздели, посветени на темата. Шатиби в своето известно произведение "ел-Мувафакат", е посветил почти един том на този въпрос. Всичко това показва, че тази тема, която често се подценява, е била оценявана по достойнство в ислямската цивилизация.
Известно е, че не на всеки въпрос трябва да се отговори. Това би било равно на престъпление. На първо място сред тях са въпросите на тези хора, които крият самоличността си. Можете ли да си представите: човек ви задава някакъв въпрос, който изведнъж му идва на ум! Сред тях може да има такива въпроси, които биха поставили в неблагоприятно положение отговарящия. Задаващите въпросите не смеят да се подпишат под въпросите си, понеже се плашат от тях, а от вас очакват отговор. В тези случаи отговарящият, естествено, е известен, а задаващият въпроса остава анонимен. Ала най-опасно в случая за отговарящия е отговорността, която той поема.
Защото неговата отговорност е много по-голяма, отколкото тази на питащия. Но има ли право да очаква отговор на своя въпрос онзи, който няма смелостта да се подпише под него? Има такива въпроси, задавани от неизвестен питащ, че да се отговаря на тях е равносилно на извършване на престъпления от неизвестен извършител. В тази връзка имам Газали е казвал: "Да се отговаря на всеки въпрос би било престъпление!".
Понякога един луд ще зададе за секунда такъв въпрос, който 40 умници не биха могли да формулират за 40 години. И ако си нямаш работа, иди му търси отговора. Освен това на някои въпроси не може да се отговаря така, както е зададен въпросът.
Задаването на въпроси също си има своята отговорност. Този, който не познава тази отговорност, няма право да очаква подобаващ отговор на своя въпрос.
Първото условие при задаването на въпроси, е питащият да е наясно, че не знае отговора. А това е възможно, когато той сам е положил известни усилия за намирането на отговора. За такива е важен изразът: "Не знае да пита, а и не пита да узнае!" Трябва да се знае, че задаването на въпроси изисква минимална подготовка. Невежият човек не може да задава въпроси. Защото той дори не знае, че не знае. Въпроси задават тези, конто знаят, че не знаят.
Има и една друга категория хора, които питат за онова, което знаят. Те биват два вида: едните питат, макар че не знаят отговора, но искат да потвърдят и да се уверят в познанията си. Това не е за упрекване, защото човек често изпитва подобна необходимост. Когато срещне по-учен и по-знаещ от него, пита го за онова, което смята, че знае. Вторите, обаче, макар че знаят, питат, за да проверят дали човек насреща им знае. Този похват вече не е морален. Щом като няма да се задоволите с отговора, който ще получите, защо задавате въпрос? Щом като питате, би трябвало да имате доверие у човека. Да задавате въпроси на онзи, на когото нямате доверие, само уморява двете страни - вас и него.
На второ място питащият ще трябва правилно да постави въпроса. На погрешен въпрос не биха могли да отговорят всички събрани заедно учени от цял свят. Поради тази причина правилното формулиране на въпроса придобива по-голямо значение отколкото самия отговор. Ако погрешният въпрос е зададен без умисъл, той може и да бъде поправен и да получи отговор. По този начин отговарящият ще възнагради питащия. Ако, обаче, въпросът е зададен умишлено и това се усеща, тогава би трябвало питащият добре да формулира въпроса си. В основата на задаването на погрешни въпроси лежи мързелът.
Питащият не е изпитвал болката от търсенето на отговор на въпроса си. Или пък този въпрос не се е породил от някаква необходимост или нужда. Просто му е дошъл наум и той го задава...
На трето място, въпроси трябва да се отправят към правдив човек. Ако един справедлив въпрос не се отправя към правдив човек, той губи смисъла си. Първото условие при това положение е да познавате човека, с когото беседвате, да знаете специалността му и да не се съмнявате в познанията му. Ако отговарящият е истински учен, веднага ще каже, че зададеният въпрос не е от компетенциите му.
На четвърто място, добросъвестният питащ ще проучи и ще узнае дали отговарящият е отговарял по-рано на подобни въпроси. Това ще бъде своеобразен израз на сериозността на задаващия въпроса. Ако е направил необходимото проучване и не могъл да намери отговора на въпроса си, то тогава по естествен начин придобива правото да изисква отговор.
Моралът в задаването на въпроси и получаването на отговори, естествено, не се изчерпва с тези редове. Но нека те да бъдат една прелюдия към темата.
Сами Ходжаоглу
Портал 
