Примиряване с предопределената съдба от АллахПраведният мюсюлманин постоянно е примирен с предопределената съдба от Аллах, защото се съобразява с хадиса, в който Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
“Учудващо е положението на мюсюлманина! То е изцяло добро и не е присъщо на друг, освен на него. Ако му се случи добро, той е признателен и това е добро за него. Ако пък го сполети зло, той проявява търпение и пак е добро за него.” (Муслим)
Това е, защото праведният мюсюлманин е убеден дълбоко в себе си, че вярата в предопределената съдба е основа от основите на вярата; че каквото го сполетява в този живот не е затова, което прегрешава, а защото е предопределена съдба и той няма сила да я отстрани; че приемането на предопределената съдба му донася огромна награда от Аллах, за което Той го записва при покорните и спечелилите вярващи.
Ето затова неговото положение е изцяло добре, ако добро го сполети той произнася благодарност, проявява признателност към неговия Щедър, Благодателен и Превъзходен Господар. А ако неприятност го връхлети, той търпи, покорявайки се на Аллаховата повеля и примирявайки се с предопределената от Него съдба. Така и в двата случаи е добро за него, и то много добро.
Вярващият понякога е небрежен, обхваща го слабост и изпада в прегрешения, които не са присъщи за разумния, покорния, смирения и подчиняващия се на Аллах. Но веднага след като се осъзнае и дойде на себе си, се отърсва от небрежността, отдалечава се от прегрешението, търси прошка за недостатъка и се връща към защитата на своя Предан Господар, покорен, съжаляващ и молещ се на Него за опрощение. Аллах Теаля казва:
„Наистина онези, които се боят, когато група от шейтаните ги засегне, те си спомнят [за Аллах] и ето ги прозорливи!“ (ен-Ниса, 4/65)
Небрежността не овладява сърцето, туптящо от обич към Аллах и боящо се от Него, а овладява сърцата, които се противят на повелите и напътствията от Аллах. Сърцето на праведния мюсюлманин е винаги разтворено към търсене на прошката, покаянието и вразумяването и е спокойно от полъха на подчинението, напътствието, боязънта и задоволството.
Праведният мюсюлманин иска всички негови дела да са заради лика на Аллах. Заинтересоваността му е задоволството на неговия Господар във всяка стъпка и всяко дело, а не задоволството на хората. Дори понякога е принуден да ги разгневи по пътя на спечелването задоволството на Аллах, следвайки следните думи на многоуважаемия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем):
«Който търси задоволството на Аллах и не се съобразява с разгневяването на хората, Аллах го предпазва от тяхната зависимост. А който търси задоволството на хората и не се съобразява с разгневяването на Аллах, Аллах го оставя на тях.» (Тирмизи) Така мюсюлманинът премерва делата си с критериите на задоволството на Аллах Аззе ве Джелле, с което се натегне лапата на това мерило - той го приема и се задоволява с него, а с което се подигне - го оставя и избягва. Така измерванията на мюсюлманина ще са правилни, пред очите му ще се изяснят особеностите на желания и правилен път и той няма да изпадне в смешни и глупави противоположности, като например веднъж го виждаш да се подчинява на Аллах Теаля в дадено нещо, а в друго се противи, една година приема позволеното за такова, а другата година - не. Няма място за противоположности, когато изходните пунктове са правилни, пътят е ясен и мерилките са непоколебими.
Наистина онези, които се появяват в джамията кланящи се и смирени, след това пък на пазара работят с лихва, или пък в домовете, на улицата, в училището и учреждението не прилагат законите на Аллах, над себе си, съпругите и децата си, и над онези, за които отговарят и се грижат, проявяват слабост и колебание в разбирането и представата си за съвършената вяра, която направлява мюсюлманина във всичките му деяния към голямата истина - задоволството на Аллах, Всемогъщия, Всеславния. Тази вяра го кара да премерва всеки проблем с мерилото на задоволството на Аллах Аззе ве Джелле. Тези мюсюлмани показват половинчатостта си и за тях от исляма не остава нищо друго, освен името. Тази двойственост в личността е най-опасното, с което са поразени мюсюлманите в днешно време, за голямо съжаление.
Молим Аллах Теаля да ни пази да не попадаме в такива ситуации!
Муса Дурлу
Районен ваизИзточник 
Портал 
