8 Един възхитителен албум

Един възхитителен албум

С възхищение разгръщах страниците на албума „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ОСМАНСКА БЪЛГАРИЯ“ (2011) изготвен от Антоний Георгиев, първо защото за пръв път виждах онези неща, които са показани на снимки в албума и второ, заради мъжеството на авторите посмели най-после да кажат някои неща с истинските им имена.
Отскоро познавам млада девойка, която учи турски и сподели, че нейни колеги в работата я гледали накриво, говорели зад гърба й, че била ханъма и не знам каква си... Ние сме свикнали с това. Близо два века продължава отрицателното отношение, което се е насаждало и за съжаление продължава да се насажда и досега у нас, като се почне от детската градина, премине се през училището, казармата и университета, и се стигне до програмите на телевизии като “СКАТ” и други.
Някога през първите години на новоизградената българска държава навярно е било наложително това противопоставяне. Все пак е трябвало да се изгради българско самосъзнание у жителите на новосформираната страна, на която довчерашните жители се били родили в Османската държава.
Но трябва ли да продължаваме да робуваме на стари, овехтели разбирания, когато двете държави в края на краищата членуват в НАТО, съществуват вече повече от 130 години една до друга и уж враждебната турска държава нито веднъж не е нападала България. А да сте го чели и чули досега някъде? Няма и да чуете редица още неща, които криеха, а и сега продължават да крият от обикновените хора. Затова всеки българин, прекрачил турската граница, останал няколко дена на нейна територия се връща като зашеметен от комшията.
Там няма да чуете лоша дума за българи и България. Ако заговорите против българи и България, слушателите ви леко и поединично почват да стават и да напускат масата ви: Значи, ти не си добър човек щом говориш лошо за комшията! Някой да ви е казал тази истина? Не, нали! Затова и се възхитих на авторите на този прекрасен албум. Те най-сетне са казали в няколко страници топли думи не за страната отвъд границата, а за онова, кое-то е останало от някогашния ни съвместен 500-годишен живот. С кой народ българите са живели заедно 500 години? Може би с римляните или византийците? С никой! Това да ви го е казал някой? Не, нали!
«По много и различни причини преобладаващото обществено мнение в съвременна България омаловажава османското културно наследство. Учебниците по история обикновено свеждат до няколко страници петте века османска доминация (какво ли означава тази дума, ще трябва да я видя в речника!), а когато изобщо го правят, са фокусирани основно на потушаваните с особено насилие въстания и бунтове» пишат авторите. Ние не сме адвокати на отминалата в историята Османска държава. Имало е и въстания, и бунтове. Че това са цели 500 години! А нима през 130-годишната история на нова България не е имало въстания? И то срещу кого? Нима забравяме Септемврийското въстание и думите на Страшимиров? А партизанското движение? А народният съд, който погуби толкова синове на народа?
Да се надяваме, че новите поколения български историци ще бъдат по-обективни и няма с лека ръка да зачеркнат 500 години от историята на своя народ, една съвместна история на народи, които са населявали тази империя. Дори само архитектурата да вземем. “Османската архитектура не е просто механична съвкупност от заемки. Външните влияния били използвани като основа, върху която били създадени сгради със специфичен и разпознаваем облик” пишат авторите и продължават: “Махалите от ниски, едно- и двуетажни къщи с градини били разделени на религиозен принцип и всяка от тях била изграждана около свой молитвен дом - джамия, църква, синагога”.
Погледнем ли и сега тези молитвени домове, очертаващи централната част на градовете и селата ни, не са отминали десетилетия, а от “османската доминация”. (В моя речник “доминация” не намерих, но имаше “доминат”. Ист. Политическа система, установена в Римската империя от императора Диоклетиан с форма на неограничена монархия.) Ясно. Авторите не искат да влязат в излишен спор за името на османското управление ли или...
Разгръщам албума: Ето го покритият пазар в Ямбол, построен като вакъф от великия везир Хадъм Али паша (1501-1503). Продължава още да служи на населението. Да вземем джамиите в София: “В София е имало над 30 мюсюлмански религиозни сгради и повечето от тях били разрушени през първите години на независимостта, някои - от руснаците. Според една версия за събитията княз Александър Дондуков - Корсаков, руски императорски комисар на Княжество България през 1878-1879 г. заповядал повечето от минаретата да бъдат взривени”. Една от оцелелите още служи като храм - Баня башъ джамия, която стана прицел на атакистите през миналото лято. Другата е построена от прославения османски архитект Синан и е превърната в църква през 1901-1903 г., а третата е археологически музей.
Какво да кажем за Белоградчишката крепост, която е служела като гранична застава и е пазела от външни нашественици. Някогашният зам.-външен министър сър Едуард Грей пред британския парламент докладва: “Крепостите в България (...) ако не са действително разрушени, са били оставени на раз-рухата и вече не съществуват”. Няма ги крепостите в Никопол, Свищов, Русе, Тутракан, Варна, Провадия, Шумен. Днес отчасти можете да видите само техни останки във Видин, Белоградчик, Русе и Силистра. Те така или иначе също са вардели тези земи от чужди нашественици, независимо откъде са идвали те. Някой да ви е казал това? Не, нали?
В албума ще видите и оцелели джамии, бани, мостове и такива каквито едва стоят на краката си. Особено мостовете, които скъсявали пътищата, свързвали двата края на нашите реки: мостът в Могилица, мостовете над Арда, край Борино, в Дряново, край Мадан, Смилян, Смолян, Широка лъка. Не зная по каква причина е «забравен» мостът на Янтра край Бяла, дело на прославения български архитект Кольо Фичето. Колко величествен е мостът на Марица край Свиленград. А мостът Шейтан Кьопрю на пътя от Пловдив за Бяло море?
Накрая искам да приключа с цитат от послеслова на проф. Хр. Матанов: «В глобализиращия се свят, където преградите падат, конфронтацията на историческа основа изглежда напълно безперспективна. Това, което има значение за повечето хора, особено за младите, е бъдещето.
...чрез изграждане на позитивния «образ на другия» тези държави и нации успяха да преодолеят ужасното историческо наследство и да станат инициатори на един от най-оптимистичните проекти в съвременната история - обединена Европа.”
Исмаил Чаушев