Само един малък знак!

Само един малък знак!

Приятелю, искаш една малка следа, един малък знак за съществуването на „Аллах-уссамед“ (Ненуждаещия се от ничия помощ), сътворил всичко наоколо? Искаш да опознаеш отблизо „Зюлджеляли вел-икрам“ (Притежателя на величие и щедрост), сътворил 200 милиарда галактики и във всяка от тях по 200 милиарда звезди? Главозамайваш се от съвършенството на планетите, на спътниците и астероидите, които милиони години неотклонно и съвършено се движат по своите орбити, без да се блъскат с други. Нима те учудва, когато в Аллаховия ферман: „Превърнахме небесата в защитен свод. А те се отвръщат от Неговите айети“ се разкрива, че в атмосферата, обхванала цялата земя, продължава живота, изчислен до милиметри? Навярно ти се струва невероятно всекидневно да се изпарява по 16 милиона тона вода, която покорно пада като живителен дъжд по различни места на планетата? Или те удивлява, че планините са колосални стълбове, които допринасят за устойчивостта на земята и са симетрични продължения под нея както е записано в Корана?
Или казваш: „Кой е този милостив благодетел, който между хилядите различни плодове дал 300 различни вкуса и аромата на ябълката, която ражда всяка година? А какво ще кажеш за пчелата, която обикаля четири милиона цвята, за да събере половин килограм мед? Става въпрос за този кехлибарено жълт продукт, който поне на 500 от 1000-те различни болести предоставя лек? Става въпрос за умението на тази неуморна, трудолюбива пчела (ен-Нахл), на чието ухо е пошепнато откровение. А какво да се каже за великолепния живот на орлите, които след 40 години чрез една голяма еволюция подновяват човките и ноктите си? Или пък какво мислиш за това свято животно „ибил“ (камила), която разтваря кожения си клепач и сваля прозрачната ципа, за да не й пречи да види простора пред себе си по време на пясъчна буря?
Електронната поща, която получих днес, ме отведе в различни светове. Един австралийски студент разказва от първо лице своята история как е приел исляма. Някога младият атеист започнал да проучва първо християнството, после юдаизма, по-късно хиндуизма, будизма и най-накрая исляма, който се характеризирал като религия на тероризма. Още първата му среща и диалога, са били достатъчни да се пречупят предубежденията му. На въпросите, които по-рано си задавал, намирал отговорите в Корана. Една вечер се оттеглил в стаята си, запалил свещ и в дълбоката тишина започнал да очаква да му се случи нещо духовно. Все едно започнал пазарлък с Аллах Теаля: „Виж какво, Аллах мой! Очаквам някакъв знак от Теб. Аз съм тук. Дай ми знак, че Теб Те има! Един малък знак. Да речем една малка птичка да падне в стаята ми. Или стената да се пропука, свещта да се разгори и т.н.“ Все подобни неуместни безсмислици. В продължението споделя: „Изпитах голямо разочарование. Нямаше дори най-малък знак. Не намерих това, което очаквах. Решително не. Това беше последният ми шанс и реших, че и него (исляма) не можах да открия. След това продължих да чета коментара на Корана оттам докъдето бях стигнал. Първият айет от следващата страница гласеше: „Не ви показахме предостатъчно на онези от вас, които търсят някакъв знак? Погледнете наоколо: Вижте звездите, слънцето, водата. Това са все знаци, доказателства за онези, които знаят“. Субханеллах! Много се бях изплашил. Не можех да повярвам колко съм бил надменен, когато всичко край мен е било доказателства. На следния ден приех исляма.“
Да, приятели! Докато четях тези неща от компютъра, бях се смалила в шезлонга и ридаех. Не е ли ужасен момент? Нима една от неизменните качества на Аллах не е „Келям“? (Словото). Ако пожелае Той може да разговаря с вас и така.
Айше Туба Бакилер

Източник