На кафе с мъж? Само с цел брак
Фатиме Мустафа Салих, Айша Сюлейманова Местанова и Исмие Юсуфова Исмаилова са студентки във Висшия ислямски институт, който неотдавна тържествено откри новата учебна година. Момичетата са в различни курсове и от различни населени места, но вече са близки приятелки. Фатиме е на 20 години, Исмие на 21, а Айша на 22.
Фатиме, Айша и Исмие показаха пред “24 часа”, че за тях няма забранени теми и без притеснение споделиха възгледите си както за сложни въпроси като религията, тероризма и етническото напрежение, така и за по-пикантни като мъжете и предизвикателното облекло.
- Защо избрахте да учите във Висшия ислямски институт?
Фатиме: Завършила съм и основното си образование в духовно училище. Реших да продължа с изучаването на исляма. За мен религията е всичко.
- Но как стана така? Заради семейство, среда, личен интерес?
Фатиме: Израснала съм в религиозно семейство и среда. Но родителите не са ме карали, сама избрах.
Айша: Още от малка имах желание да науча нещо повече за моята религия. Ходех в джамията. Имахме преподавател там. След това научих, че в Момчилград има ислямско училище и отидох да уча. След като завърших, реших да продължа. И мен родителите не са ме насочвали, но ме подкрепиха.
Исмие: Аз съм завършила средно образование в профилирана гимназия. След това реших, че искам да опозная религията си.
- Сами ли живеете в София?
Айша: Живеем с колежки и приятелки.
Фатиме: Но семействата ни ги няма.
- Какво ще правите след завършването? Каква реализация искате?
Исмие: Това е малко болна тема за нас. Дипломите на Висшия ислямски институт още не са легализирани. Това ни притеснява. Искаме да продължим и след това, но не се вижда надежда.
Айша: Искаме държавата да ни позволи строителството на мюсюлманския комплекс в кв. Малинова долина. Тогава институтът може да получи акредитация, дипломите ще се признават и ще има повече възможности за реализация. Сега ги признава само мюфтийството. Като завърша, бих искала да стана учителка. Мисля, че така ще бъда полезна за обществото и за мюсюлманите.
Фатиме: За жалост и аз не виждам възможност за голям успех.
- Да приемем, че този въпрос бъде разрешен. Какво ще правите?
Фатиме: Можем да правим Коран курсове в джамията.
Айша: И да учим нещо друго. Светски предмети.
- Мислили ли сте за реализация извън духовната?
Фатиме: Разбира се. Аз винаги съм искала да бъда журналистка. Това е другата специалност, която искам да изучавам след ислямската теология. И мисля да го направя.
Исмие: Но и сега учим всички светски предмети.
- Нека изясним къде точно е мястото на жената в джамията. Аз не съм чувала за жена имам.
Фатиме: Жената не може да бъде имам.
Айша: Но това не означава, че не може да влиза в джамията и да се кланя там. Може да преподава в нея, да има ученици. Има длъжности за жените.
- В ежедневието си чувствате ли се различни? Мерят ли ви с друг аршин в България заради вида и религията ви? Сблъсквате ли се с омраза и обиди?
Айша: Да.
Исмие: Много пъти.
Фатме: И аз също. Няма ден, в който да съм минала из София и да не са ме обидили. Псувни. Всичко.
Айша: Днес ми се случи. Слизах от автобуса и един непознат мъж ме напсува. Не знам и аз защо. Не бях му направила нищо. Защо е тази омраза, какво му правят мюсюлманите? Пречим ли, нещо лошо ли вършим? Мразят ни.
Фатиме: Как да реагираме в такава ситуация? Няма как. Слушаме и отминаваме.
- Как ви повдигат духа в училище?
Фатиме: Успокояват ни, но ние вече свикнахме.
Айша: Съветват ни да не реагираме. Да не отвръщаме със същото. Нашата религия не позволява такова нещо. Тя иска да живеем в мир, да се държим добре с хората, независимо каква вяра изповядват те. Длъжни сме да се отнасяме добре. Нито искаме да им отмъщаваме, нито нищо. Не отричаме - това отношение не ни харесва, наранява ни, защото с нищо не сме го заслужили.
- Може би облеклото ви дразни?
Айша: Може би. Но то е, защото хората не са достатъчно запознати с исляма. Много често ни питат: “Защо носите тези забрадки, защо се обличате така, защо се криете.” Ние не се крием.
- Добре, кажи защо.
Фатиме: Защото това е заповед от нашия Аллах. От създателя ни.
- Какво би означавало за теб да я свалиш ей сега и да тръгнеш без нея?
Фатиме: Всичко. Забрадката е талисман, никога не бих я свалила.
- Много хора си мислят, че ви карат насила да се забулвате и всъщност всички дрехи и ритуали в исляма мачкат жените.
Айша: Това не е вярно изобщо. Ислямската религия нищо не те кара да правиш насила. Пише го и в Корана - в исляма няма насилие. Ти вътрешно трябва да си убеден. Ако вярваш истински, слагаш забрадка. Всевишният е казал, че жената трябва да е покрита. Не виждам нищо лошо в това. Хората не бива да се оценяват по дрехите. Всъщност и в християнството е същото - монахините са решили да се отдадат на религията си и също са покрити. Ние вярваме в това и затова се обличаме така. Щом е от Аллах - приемаме го.
Исмие: Ако не си готов и мислиш, че ти трябва повече време - няма проблем. По принцип трябва с навършването на пълнолетие да сложиш забрадка, но никой не те кара насила.
Фатиме: И в исляма жената има същите права като мъжа.
- Млади и хубави сте. Не ви ли изкушава суетата да разпуснете коси, да се облечете разкрепостено?
Исмие: Може да се облечем. Но не пред хора. Вкъщи. И забрадката се маха само вкъщи.
- А откъде си купувате дрехите в наши дни, когато модата е съвсем друга?
Айша: Трудничко е.
Фатиме: Понякога ходим на екскурзия в Турция, оттам си вземаме. И оттук също. Където ни хареса нещо покрито и подходящо, вземаме го.
- Повече от половината семейства в наши дни живеят без брак. Това смущава ли ви?
Айша: Вероятно защото днес хората не са много вярващи. Може би това е проблемът. Не вярват в нищо.
Фатиме: Не одобрявам съжителството без брак. Хората създават деца, разделят се, тези деца... увисват.
- А има ли изобщо място за религия днес?
Фатиме: Ако се опознава религията, половината проблеми на обществото няма да ги има. Парите деградират човека.
Айша: Точно в днешно време има най-голяма нужда от вяра. Ако човек не вярва в нищо, не е човек. Способен е на всичко. А един вярващ човек, без значение християнин или мюсюлманин, никога не би помислил и направил нещо зло. Той е вътрешно спокоен. Атеистът няма страх от нищо. От него всичко може да се очаква.
- Изкушавали ли сте се от по-светски живот?
Исмие: В какъв смисъл?
- Например образование в обикновен университет, облекло като на всички останали момичета, работа като сервитьорки за изкарване на някой лев.
Айша: А, не, не ме влече да съм барманка или сервитьорка.
Фатиме: Това за мен е най-унизителната работа. А и когато познаваш добре религията, не можеш да я оставиш.
- Имате ли хоби?
Айша: Обичам да се разхождам, да посещавам исторически забележителности, да ходя по екскурзии.
Фатиме: Понякога рисувам, гледам филми.
- Доста турски сериали се излъчват сега.
Фатиме: И са доста гледани. Слушах едни коментари по телевизията - какви са тия филми, завладяха България. Кой кого е завладял? 95% от филмите са американски, те завладели ли са ни?
- Има чувствителност, нали 500 години сме били под турско робство.
Айша: Аз не мисля, че е имало робство. Може да е имало османско владичество. Ако е било робство, можеше изобщо да я няма днешна България.
- Ядете ли свинско?
Айша: Не. Но ако някой яде, това не означава, че не е мюсюлманин. Просто има по-религиозни и по-малко религиозни хора. Не пречи утре или вдругиден да се поправят, защото техните сърца са отворени към Аллах. Това е грях, но поправим. И не ги прави неверници.
- Как си обяснявате, че в цял свят обвързаха терора с исляма?
Фатиме: Нашата религия е против терора. Тези неща, които се случват, нямат нищо общо с нея.
Айша: Това мнение ни обижда. Ислямът няма нищо общо с тези събития. Ислям означава мир! Как изобщо може да позволи убийството на толкова хора? Абсолютно невъзможно е. Хората нищо не знаят за религията ни и свързват двете неща.
- Колко хора в България според вас знаят, че ислям значи мир?
Исмие: Май са малко. Те ако знаят, нямаше да има такова объркване.
- Вие сблъсквали ли сте се с някакъв фундаментализъм и радикален ислям?
Фатиме: Какво е това фундаментализъм? Аз не знам. Защо изобщо го свързвате с исляма?
- Ето например, говори се, че в Рибново карат учениците да пишат в тетрадките си, че християните са врагове.
Айша: Аз вече близо 8 години изучавам религия. Досега никой не ми е казал, че християнинът ми е враг.
- Има съпротива срещу строителството на новата джамия.
Фатиме: Защо? Институтът във Враждебна е много отдалечен от центъра и от джамията най-вече. Момчетата не могат да практикуват, а това е част от учебния процес. В Малинова долина всичко ще бъде заедно - факултети, общежитие, джамия.
Айша: Не знам изобщо защо се говори само за тази джамия. Там ще се изучават същите неща, които и сега. Какво страшно има от втора джамия?
Фатиме: Необходимо е да я има.
- Защото тази не стига за всички желаещи ли?
Фатиме: Да! На трамвайната спирка са отишли да изпълняват молитвата. Това хубаво ли е?
Айша: Не знам защо толкова ги е страх хората, в джамията не се прави нищо лошо. Там хората изповядват своята религия, отиват да се кланят на Аллах. Как може по пет пъти на ден да се срещаш с Аллах и да мислиш лошо? Нали има джамия от години? Как втората ще е по-опасна?
- Много хора си мислят, че във вашето училище ви промиват мозъците и ви забраняват да мислите.
Фатиме: В института има напълно нормални учебни занятия. Както във всеки друг университет.
Айша: А и няма нищо скрито. Ако мислят така, по-добре да дойдат и да видят. Освен това имаме и преподаватели християни.
- Отличнички ли сте?
Исмие: Почти пълни.
- Познавах ваша колежка, която имаше две имена и предпочиташе да се представя с българското, за да си спести проблеми. Вие имате ли български имена?
Фатиме: Аз нямам и не бих се представяла с друго.
Айша: И аз.
Исмие: И аз.
- Бихте ли насърчили децата си след време да вървят по вашите стъпки?
Фатиме: Аз бих искала.
Айша: Разбира се. Нашите родители са ни насочвали към исляма, така ще правим и ние.
- Има ли етническо и религиозно напрежение в България, за каквото политиците предупреждават?
Исмие: То според мен се създава точно от тях. И нещата се преплитат.
Айша: Не е наша работа да говорим за политика. Има напрежение, честно казано. По телевизията постоянно чуваме обиди към мюсюлманите. Може би нарочно го създават.
- А новите управляващи харесват ли ви?
Айша: Те тепърва започват. Не сме разбрали още какво вършат.
- А какво мислите за партия “Атака”?
Исмие: Постоянно говорят за турцизация на България. Няма такова нещо и не разбирам откъде са тези страхове. Просто мюсюлманите тук искат да живеят спокойно, да изповядват религията си и на никого не пречат.
- Какво бихте казали на Волен Сидеров при среща?
Айша: Той сигурно няма да иска да се срещне с нас.
Фатиме: Ние нямаме проблеми с него, той има с нас. Нали иска да ни прави на сапун.
- Това май му го приписаха, не помня да го е казал.
Фатиме: Аз така съм чувала.
Айша: Мисля, че България е на всички. Ние също сме нейни граждани.
- А коя е родината ви?
Айша: България. Ние сме родени тук. Не мога да се чувствам излишна. Това е моята родина и аз я обичам.
Исмие: Много пъти са ни казвали например по улиците “Вървете си в Турция, вървете си в Арабия”. Ние сме родени и израснали тук. Къде да идем?
Със съкращения от в. „24 часа“
Портал 
