Приятелският кръг е един мост
Детето, живеещо в семейна среда няколко години, постепенно започва да оформя около себе си и среда, образуваща се от негови връстници. Този етап е прехода от семейството към обществото. Този етап притежава качеството на специален момент от неговото социално развитие, а именно точно в тази среда младият индивид научава начините на държане; опознава живота. Придобива възможността да създава взаимоотношения с равните му индивиди. Всичко това допринася за образуването на една независимо от родителско влияние личност.
Интересът на детето към родителите е по-голям от интереса на младите към своите връстници. Интересът на зрелите към обществото е в по-ниска степен от (това) съществуващия интерес между младите връстници. Периодът на обществото на връстниците е задължителен период от човешкия живот.
Обществото от връстници се състои от малко, но в синхрон с младия "специално общество". Това общество може да се характеризира по следния начин:
1. Близки по възраст.
2. Сходни желания и наклонности.
3. Повлияни са от една и съща социална среда.
Такива са връстници от едно училище, от едно населено място (квартал) или от една и съща джамийска общност.
Така детето преминава от едно социално обкръжение в друго от семейната обстановка в тази на своите връстници. За него тази среда е по-широка от семейната, но по-тясна от големите общества. След известен период на привикване индивидът преминава в обществото.
При избора на обществените индивиди, географските фактори играят първостепенна роля. Сред познатите в училището, джамията или на улицата детето търси връстниците, които ще образуват неговата група. Отговорността на семейството за обществото от връстници идва точно оттук. Лошите деца, с благоволението на Аллах, в много от случаите се поправят под влиянието на по-добрите приятели. И обратното, притежаващите добър характер деца, попадайки в групата на невъзпитани приятели понасят големи загуби.
Младият човек, който живее в семейна атмосфера, без да излиза от нея или пък съжителството с родителите му е отегчително, може лесно да попадне на лоша приятелска среда.
В същото време, тонът показва какво е влиянието и важността на семейството при възпитанието на индивида. В една поговорка се казва: "Когато детето ти порасне бъди му като брат!" Ако отношенията с бащата бъдат приятелски, то тогава младото момче приема баща си като свой връстник и приятел, същото се отнася и за връзката между майката и дъщерята.
Когато родителите направляват децата си не със заповеднически тон, а по приятелски, те го възприемат.
Според ислямския метод на призоваване, добрият призоваващ, преди децата и учениците си, желае да прикани за благодеяние своите връстници. Призивът, отправен към връстниците е по-ефективен, отколкото към по-възрастният. Ако един младеж рече на връстника си: „Хайде да отидем на джамия“, това предложение в повечето случаи е по-влиятелно, отколкото същото предложение отправено от бащата. Причината се състои в това, че това предложение от приятеля не звучи като заповед, а като предложение.
За да докаже, че е навлязъл в света на зрелите, младежът се старае, колкото е възможно да действа независим от техните заповеди. Защото той, вече не е детето, на което му се заповядва и то безпрекословно изпълнява заповедите. Тук ясно изпъква достойнството на младия мюсюлманин и много ясно проличава ролята му в просвещаването на младежите като него. Ето защо в Деня, в който не ще съществува друга сянка, младежите са сред тези, които Всевишният Аллах ще подслони. В хадис, предаден от Абу Xурейра (радиаллаху анху) Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е заповядал: „Деня, в който не ще има друга сянка, освен Неговата, Аллах ще подслони седем души: Честният управник (държавник), младежът който израства в ибадет към Аллах."
Младежът, който расте правейки ибадет привлича други младежи в кръга си и ги насочва по пътя на служенето на Аллах, защото те са връстници и се вслушват взаимно в съветите си.
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (106), Януари, 2002 година
Портал 
