Един американец в Кябе
Майкъл Меджид Волф е поет и писател, роден от баща евреин и майка християнка. Малко след като на 52 години прави своя избор и приема исляма през 1991 г., Волф за първи път изпълнява своето задължение хадж. Той също като Малкълм X, който има безспорно място в историята на исляма в Америка, е останал удивен от красотата и смисъла на това поклонение. Впрочем в период от десет години той написва две книги, първата от които носи заглавие "ЕДИН АМЕРИКАНЕЦ НА ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ В МЕККА", а втората - "ХИЛЯДОЛЕТНОТО ПЪТУВАНЕ НА МЮСЮЛМАНИТЕ НА ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ". Освен това той е подготвил и телевизионни програми, посветени на хаджа.
В един от материалите, посветени на хаджа той казва: "Вярващите мъже и жени се обличат в обикновени, безшевни дълги облекла, наречени "ихрам". Тези ихрами по-скоро са символи. Приема се, че този, който е облякъл ихрам, се е съгласил да не вреди на растенията, животните и останалите хаджии. Тук е забранено да се спори и да се прибягва до насилие. Вие сте готови да пазите мира и спокойствието по тези места. Облечени в бели ихрами, не бихте познали кой е богат и кой беден. Вие се смесвате с множеството, пристигнало от всички краища на света и чувствате призива на една единствена мисъл - мисълта за "тевхид" - единния Аллах“. По-нататък той казва, че хаджът е своеобразно откъсване от ежедневните грижи и представлява чудесна възможност да изпитате чувството, че сте пред Аллах. "Да се движиш между сградите на Мекка е все едно да пътуваш около света". А "тавафът" около Кябе той оприличава на движение, при което в "центъра на живота си сме поставили самия Аллах". Този, който веднъж е посетил Мекка, иска отново да бъде там. Когато фалът остане зад вас, той отново започва да ви призовава".
Тук поместваме интервюто на Майкъл Меджид Волф пред списание "Ислямик войс (Ислямски глас):
- Вие пишете, че изобщо не сте бил подготвен за пътуването си до Мекка. За какво не бяхте готов?
- Представете си милиони хора, дошли от 125 страни на света, което говорят на различни езици, принадлежат на различни култури... Първото впечатление, което придобивате е, че се намирате сред един истински човешки океан и вие сте частица от него. Това възприятие отнема известно време. Някак си се отдръпвате в миналото. Според моето западно разбиране това отдръпване се дължи на бъркотията, на откъсването от навалицата зад вас и сливането ви със самата природа. Но по време на хаджа вие не изпитвате това чувство, а напротив, усещате как се вливате в една изключителна и голяма човешка общност.
Всъщност когато пресечете границите на Саудитска Арабия, вие попадате в пределите на така наречения от тях район Харам, който обхваща Мекка с 20 квадратни мили площ. И когато пресечете тази линия, вие сменяте външния си вид независимо откъде идвате - от север или юг, от изток или запад. Всички се заклеват, че няма да навредят на нищо, че ще се отнасят внимателно към всеки, че ще допринесат за извисяване на духовността на хората. Това наистина е начин за социализация.
- Мекка е град с население, което надхвърля един милион жители. Ако не сте мюсюлманин, вие нямате достъп до този град. Какво мислите по този въпрос?
- Съществуват премного условности по отношение на специалните места. Това го направи Европа, която притежава огромна сила над света. През 19-и век имаше около дузина свръх тайни градове, забранени зони. Като Тимбукту в Западна Африка, Шоуен и Самара в Мароко. В това число е и Мекка, поради няколко причини. Той е недостъпен за някои хора. Това е единствения град, който не може да се посещава от немюсюлмани и не може да бъде контролиран политически.
Мекка може да се посещава единствено от хора, готови да изпълняват своя религиозен ибадет. Там няма място за такива, които пристигат с други намерения и цели. Мюсюлманите не идват тук ей така, за развлечение. Идват поради религиозни причини. Те искат да усетят, че е останала една ислямска територия, която не е изпитала политическото влияние на Америка и Европа през последните двеста години.
- Поради това може ли да се каже, че Мекка е градът на сигурността и спокойствието?
- В Мекка вие ще усетите съхраненото сърце на исляма. За пръв път ислямът се е появил тук през 610 г. и оттук се е разпространил по света.
Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) успя тази вяра, която проповядваше той, да достигне до най-далечните краища на планетата. Ако тази вяра продължава да се разпространява, без да се връща назад към първичното си място, има опасност да се отдалечи от корените си. А онова, което се цели с хаджа, е хората да бъдат връщани назад, към центъра на исляма.
- Другото, което ме интересува във връзка с хаджа, е тази малка, обикновена постройка, наречена Кябе, която се намира в Месджид-и Харам, величествената джамия в центъра на Мекка. От Корана научаваме, че Кябе е първият дом, изграден на земята. Това е постройка, която Хз. Ибрахим и синът му Исмаил изграждат върху основите, положени от Хз. Адем. И тъй като Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се е докоснал до Хаджер-ул-есвед (Черния камък), мнозина от хаджиите го целуват.
- Тук става въпрос за един утвърден ред във връзка с Кябе. Кябе е центърът, към който се насочват мюсюлманите по време на ибадетите си. Място, където се пречистват преди ибадетите си. Кябе е своеобразна точка, в която се съсредоточават всички погледи. Като град Делфи, който древните гърци са смятали за център на своя свят. Така е и с Кябе, който сочи центъра на мюсюлманския свят. И мисълта, че Хз. Адем и Ибрахим са свързани с тази постройка, връща привържениците на исляма много назад в древността, дори по-назад от предишните вярвания за единния Аллах на религиите от Азия. Всички тези религии са част от тази духовна атмосфера. Така ислямът вижда себе си.
- Какво почувствахте, когато бяхте на метър разстояние от Кябе по време на тавафа около него?
- Тавафът, тези обиколки около Кябе, са величествен акт, който издига духа ви. Физически те изискват енергия от човека. И както при всяко физическо действие вие изразходвате някаква сила, а после си я възвръщате. Така и тук получавате обратно енергията от тази общност. Самият таваф е нещо величествено. При него хората не се състезават, но и не се и движат бавно. Това е вид демонстрация. При първите три обиколки тази демонстрация протича по-бързо като при следващите темпото при външните кръгове спада. Хаджът за мюсюлманина е нещо като сбъдване на бляновете му. Всеки трябва да отиде на хадж, да се стреми към него. А за да го постигне, естествено, трябва да направи някои неща.
- Някои хора са ми разказвали какви чувства са изпитвали, когато са извършвали таваф около Кябе. Как беше при вас?
- Когато за пръв път видите Кябе, то ви прави много приятно впечатление. Вече много години то служи за място, към което мюсюлманите се насочват по време на ибадетите си. Това не е обикновена сграда за мюсюлманите, състояща се от четири стени. При изпълнението на ибадета на това място човек изпитва висша наслада. Чувствате се богат, че нищо не ви липсва. По-добре осъзнавате кой сте и какъв сте. Имате чувството, че всичко това е някакъв сън.
- Във вашата книга, посветена на хаджа, вие твърдите, че особено в по-раните времена, пътуването до Светите места е било едно приключение, изпълнено с рискове.
- В миналото тези пътувания винаги са били изпълнени с големи изпитания и трудности. И в наше време посещението в Мекка и Медина не е много лесно. Едната трудност е раздялата със семейството, а втората - самото пътуване. Една от целите, което се проследяват при поклонението, е хората да се откъснат от обичайната си среда и да бъдат отведени в тези свети места.
- Твърдите, че хаджът е пътуване по пътя, който води към сърцето, пътуване във времето.
- Трудностите на хаджа изискват те да бъдат преодолявани. Проблемът в наше време не са опасните нападатели. Какъв опит ще придобиете в центъра на града? Не е проста работа да се срещате с различни хора. Ислямът извлечем от нас да извадим морални поуки от трудностите в живота.
Хаджът ни позволява да положим малко усилия, за да оползотворим тези възможности. Много е важно да го възприемем като крайъгълен камък на религията ни. Ние можем да си възвърнем онова, което сме изгубили в нашия материалистичен свят или в семейната ни среда. За мюсюлманите съществува такава възможност. Те могат да отидат до Мекка и да си възвърнат онова, което са изгубили. За мюсюлманите хаджът е своеобразно себеоткриване. Едно голямо себеоткриване. Вие може да се разделите с Мекка, но заедно с това се връщате към собствените си източници, към своите корени и началото на всичко във вашия живот.
Портал 
