Кябе – център на Земята?

Кябе – център на Земята?

Отдавна мюсюлманите си задават въпроса: Защо при намаза трябва да се обръща¬ме към Кябе и защо земите около Мекка, Всевишният ги възвеличил над останалите като ги назовал „харам“ - неприкосновен, свещен? Известният изследовател на научните данни, съдържащи се в Корана, Залюл Неджар в тази връзка се позовава на следния хадис на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем): “Мекка е била малко парче земя, която се подавала от водата и цялата суша започнала да се разширява оттук”.
Египетски специалист, професор по география към университета в Кайро - д-р Хусеин Кемалуддин, развивайки тази мисъл, научно установил, че в резултат на вулканична дейност над водата се появила тази част от сушата, където сега се намира Кябе.
По-късно сушата започнала да се разширява. До този момент планетата е била покрита с вода. Освен това на базата на продължителни пресмятания и моделирания било доказано, че Кябе и Мекка са центъра на цялата суша. В това не е трудно да се убедим и сами, като мислено съединим всички континенти в едно.
Това научно откритие било съобщено за първи път през ноември 1977 г. Учените установили, че на това място, където сега е Арабският полуостров, в древността се намирал суперконтинентът Гондвана, който по-късно се разпаднал на седем отделни континента. Този суперконтинент се получил през палеозойската ера. Първоначалният си вид той запазил през мезозойската ера. Но преди около 200 млн. години, през втората половина на мезозойската ера, в резултат на глобални тектонически процеси, Гондвана се разпаднал на отделни континенти, които приели тези форми, с които сме свикнали да ги виждаме сега.
Хюсеин Кемалуддин също така пише, че в Мекка, на онова място, където се намира Кябе, е и магнитният център на Земята. До такъв извод ученият достигнал след като установил, че щом като пресичат магнитните полюси на Земята са там, то магнитният център в Кябе остава същият. Това той установил при изчисляване посоките към Кябе (къбле) от различни точки на Земята. С удивления ученият установил, че тези посоки съвпадат с магнитните линии, които от всички страни водели към Кябе в Мекка.
Покрай това д-р Кемалуддин открил, че истинският магнитен меридиан на Земята минава не покрай града Гринуич в Англия, както е прието да се смята, а покрай Мекка. Гринуичкият меридиан се мести при смяната на магнитните полюси, а меридианът, преминаващ покрай Кябе си остава на мястото, тъй като магнитната ос на Земята минава именно през първия храм на единобожието.
Забележителното е, че науката потвърждава също така, че в човешкото тяло има магнитни меридиани, които в зависимост от това дали съвпадат с магнитните линии на Земята или ги пресичат, оказват благотворно или вредно влияние на човешкия организъм. Всичко това може да е причина да се насочваме по време на намаз и в други случаи към Кябе. Известно е, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се стараел по възможност по-често да се намира по посока на Кябе, където и да се намирал, независимо дали изнасял беседи, водел намаз или спял.
Така също има хипотеза, че хаджиите, които извършват таваф около Кябе в посока, обратна на часовниковата стрелка, в определена степен символизират приобщаването си към вселенското движение. Знайно е, че като се почне от електрона и се стигне до галактиката в мирозданието, всички тела се движат именно така.
В тази връзка учените предположили, че хадисът на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), в който е казано, че греховете на хаджиите се заличават и след хаджа стават чисти като новородени, може да бъде свързан с факта, че при преминаване на земната ос, негативната енергия на извършващите таваф (обикалящите около Кябе) изчезва.
Д-р Кемалуддин разглежда и други хадиси по същата тема. „Под Кябе се намират седемте земи. Над Кябе се намира Бейт-ул мамур - небесното му подобие, а над нея Арша - тронът на Аллах, и седемте небеса - седемте небесни сфери на нашата планета.“
Естествено, всичко това засега се изследва. Но многовековната история на исляма показва, че във всичките предписания на Всевишния има огромна мъдрост и смисъл.
М. Хаджиев

Източник