Един безценен дарПрез месец рамазан бях поканен на ифтар в с. Прохлада, общ. Дулово, обл. Силистра. Ифтарът беше организиран от бизнесмена Хиджаби бей, който е собственик на цех по европейски стандарти, намиращ се в селото, и осигурява възможности за препитание на около сто семейства от селото и района.
Преди акшам намаз се събрахме в хубавата джамия на селото, която, за съжаление, до тогава не се посещавала редовно. (Вече си има редовен млад имам.) Кланяхме с джемаат намаза и отидохме в цеха на благотворителя Хиджаби бей, който беше поканил близо 200 души. Бяхме посрещнати от скромния бизнесмен и настанени на масите. Пихме и хапнахме от вкусните питиета и ястия - това, което е дарил Аллах. Споделихме няколко думи за важността на рамазана, ибадета, ифтара и благотворителността, след което видяхме работните помещения на цеха и благодарихме на Аллах за това, с което ни е дарил и Го помолихме да ни дари с още повече и да спечелим Неговото задоволство.
Вече беше настъпило време за ятсъ намаз и ние се отправихме отново към джамията. С пълно спокойствие изпълнихме теравих намаз, изричайки салеват-и шерифе след изпълнените четири рекята, и накрая се помолихме заедно на Всевишния Аллах. След намаза присъстващите бяхме поканени отново в цеха за сохбет, където едно от помещенията беше превърнато в място за беседа.
Преди да влезем в помещението бизнесменът, който стана причина за случилото се през нощта, ме попита дали мога да чета старотурски и особено ръкописи, тъй като притежавал една ръкописна книга на арабица. Отговорих му, че мога, колкото мога. Той остана доволен, че някой ще разчете книгата, която държал у него от доста време, независимо, че антиквари са му предлагали доста солидни суми за откупуването й.
Влязохме и се настанихме в пригоденото за сохбет помещение и започнахме да беседваме по религиозни и други актуални въпроси. През това време Хиджаби бей донесе една старинна книга, обвита с респект в една извезана покривка. Подаде ми я и помоли да прочета за какво става въпрос. След като прегледах книгата установих, че е с религиозно съдържание и е написана на османотурски (старотурски). Понеже книгата беше добре съхранена, прочетох и поясних името на произведението, автора, годината на написване, дарителя и годината на даряване на книгата.
След като информирах притежателя на книгата и присъстващия джемаат за съдържанието и стойността на книгата, бях изненадан от Хиджаби бей. Той с най-голям респект към книгата я взе в ръцете си и каза следното, обръщайки се към мен: „Ходжам, аз от дълго време държа тази книга у мен, но за съжаление не мога да я чета и не мога да се възползвам от нея, а тя е написана точно за това. При мен са идвали антиквари и са ми предлагали хиляди левове, но съвестта ми не позволи да я продам и я държах у мен с желанието да открия човек, който ще се възползва от нея. Сега вече открих човека и затова ви подарявам тази ценна творба, желаейки да се възползвате от нея и да бъдете полезни и на други хора като нас. Единственото нещо, което искам от вас, е да се молите за нас.“
Аз, естествено, бях удивен от тази постъпка на благодетелния бизнесмен, защото знаех и духовната и материалната стойност на тази книга. С възторг и благодарност приех този ценен дар, след което в рамките на няколко минути продължих беседата си, четейки и разяснявайки частта от ръкописа, поясняваща значението на свещения рамазан и уважението към оручлията.
* * *
В тази връзка бих желал да изкажа едно свое желание: В един скорошен ден, когато Висшият ислямски институт се сдобие с подходяща сграда и се направи една хубава и широка библиотека, там, иншааллах, да се сформира по професионален метод един специален отдел за старописни книги и тези книги, които днес се пазят у различни лица да се съберат там, за да представят нашето минало на изследователите и бъдещите поколения.
Няколко думи за ръкописаСпоред моите скромни проучвания, които можах да направя, смятам че тази книга представлява автентичен и уникален ръкопис, тъй като в проверените каталози на известните библиотеки, в които се съхраняват ръкописи, не можах да открия друг екземпляр на същата книга, а и досега не са направени публикации относно книгата. Затова в тези редове бих желал да кажа няколко думи за тази уникална книга, като отделно ще представя съдържанието:
Ръкописът, който се състои от 105 листа, е назован „Хулюк-ун-насихин“, което в превод от арабски означава „Моралът на наставляващите“.
Заключителната част на османските ръкописни книги се нарича кетебе и там се описват датата на написване, информация за автора, информация за кописта, ако е копие и др. От кетебето на „Хулюк-ун-насихин“ разбираме, че е написана от „нищожния, бедния, слабия раб, немощния“ ес-Сеййид Мухаммед бин Ахмед. Завършена е преди обяд през месец сафер 1159 г. по хиджри, което съвпада с февруари/март 1746 г.
Завършвайки книгата си авторът моли читателя за дуа със следните думи на арабски език: „Аз се надявам на добрата дуа на всеки, който погледне и прочете тази книга.“
След което приключва (възможно е книгата да е преписана от друг) със следното двустишие:
„Hayir yazsun ṣerrini anun kiramen katibin Kim duada anarise iṣbu hattun sahibin.“ „Достойните пазители (кирамен кятибин) да запишат злините му като добро, на този, който спомене в молитва писаря на това писмо.“
Още от началната страница на книгата установяваме, че тя е вакфирана (дарена като вакъф) от Абдуллах ага, от с. Юпер (днес селото се намира в Разградско), и семейството му през 1242 г. по хиджри (1826/1827 г.) с думите: „Братята по религия да споменат с хайр-дуа и тази благословена книга да не бъде променена и подменена.“ След което е добавен айет 181 от сура ел-Бакара на арабски език:
„А който подмени [завещанието], след като го е чул, грехът е само над онези, които са го подменили. Аллах е всечуващ, всезнаещ.“И накрая датата на вакфирането по хиджри: 1242 г. и изразите: „Вакъф, вакъф, вакъф, вакъф“
Ведат С. Ахмед
[You must be registered and logged in to see this link.] 
Портал 
