Осъзнаването на грешката и завръщането към Аллах: Тевбе

Осъзнаването на грешката и завръщането към Аллах: Тевбе

Преди много години, далеч от нашето време, имало един човек, който убивал за дребни неща хората, дотолкова че убитите станали сто. Интересното в разказа, който имам Муслим предава в сборника от сахих хадиси е, че този човек започнал да търси начин да се спаси от наказанието, което разбирал, че го грози. Отишъл при един учен човек за да то попита за своето положение: той го изслушал и му дал надежда, като му казал, че Аллах Теаля е милостив и опрощава всичко, ако човек е искрен в покаянието си. Посъветвал го да смени обкръжението, в което живее, премествайки се на такова място, където хората са добродетелни. Обнадежден той тръгнал за посоченото място. По пътя настъпило времето за предаването на душата му, т.е. го настигнала смъртта и човекът умрял.
От края на историята разбираме, че за вземане на душата му е дошло меляикето, което взима душите на лошите хора, но душата на този човек била поета от меляикето, което прибира душите на добрите хора. Това се е случило така, защото разстоянието от мястото на смъртта му до мястото, където живеят добрите хора - към което се е бил запътил - е било по-малко от това до мястото, където живеел преди. Покаянието, вярата и надеждата, последвани от преселение, което е реална стъпка към промяната в посока на доброто са висок пример за всеки човек, направил сметка на миналото и загрижен за бъдещето си, осъзнал грешките и греховете си.
Естеството на човека е такова, че той независимо от възрастта, професията и пола си е склонен да греши. Разбира се, това не бива да отчайва хората стремящи се към отдаденост и търсене задоволството на Аллах Теаля, защото Той познава творенията си и знае за склонността им да правят прегрешения. По-важното е човек да се стреми към извършването на добро, а за грешките си, признавайки ги, да търси прошка и опрощение. Проблем има тогава, когато не се осъзнават грешките, и още повече ако се отричат. Пратеникът на Аллах Теаля (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Всички потомци на Адем може да бъдат грешници, но най-превъзходни (сред сгрешилите) са онези от тях, които се покайват.”
Колкото и да е различно за отделните хора признаването на грешката и греха представлява голяма трудност. Факт е, че Аллах Теаля в Свещения Коран не еднократно призовава мюсюлманите и хората като цяло да се покаят за греховете си, да поискат прошка и да простят. Призовава дори задължава... Което е показателно за важността на тевбето, за ролята му в душата на човека и за отношенията в обществото. Именно тази трудност и неосъзнаването на грешката са причина Аллах Теаля да използва толкова различни изразни средства в обръщенията си към хората, като зов, заповед, предупреждение, заплаха, обещание за опрощение, награда и др., за да прекрачат преградата на себелюбието, чувството за съвършенство, егоизма, страха си и да поискат прошка и да простят. Но за целта е необходимо човек да осъзнае, че е сгрешил.
След като човек е осъзнал дадена своя грешка важно е да вярва и да не губи надежда, в противен случай той приема себе си за неизлечим грешник и нещата не подлежат на промяна, отчаян от състоянието си продължава да потъва в грехове и безнадеждност. Другият път е – пътят на надеждата и убеждението, че Аллах Теаля е милостив и милосърден, и когато човек осъзнае греха си, да се обърне към Аллах Теаля искрено, с чувство за вина, с решимост да не повтори това прегрешение, да иска опрощение, защото Аллах е опрощаващият, Който опрощава всички грехове. Той е повелил:
„О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за Милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.” (ез-3умер, 39:53)
Греховете, които хората вършат могат да бъдат малки или по-големи или престъпления. Поради този факт Великият Аллах е предоставил възможност и на най-големите престъпници да се покаят за извършените грехове още докато са живи и да не оставят все за утре, защото утре кой жив, кой не...
Ето защо Той казва: „Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е Всезнаещ. Премъдър. И не е покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: “Сега се покаях”, нито за онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили болезнено мъчение.” (ен-Ниса 4:17-18)
„И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот - Аллах е възбранил това, освен по право, и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. В деня на къямета ще бъде удвоено за него мъчението, в което унизен ще пребивава вечно, освен онзи, който се е покаял, и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е Опрощаващ. Милосърден.” (ел-Фуркан, 25:68-70)
Тези два цитата от Свещения Коран са олицетворението на милостта на Аллах Теаля, която е безгранична. Онзи, който е отнел човешки живот, направил прелюбодеяние или ширк (съдружаване) е извършил грях от най-големите грехове, но мъдростта на Аллах е този престъпник, виждайки надеждата, да се откаже от тези си действия. Тук човек ще си каже: „Да, но това са големи грехове?!" Да, и вредата от тях е огромна и опасна за човека бил той извършител или жертва на престъпление, а вредата за обществото като цяло е неизмерима. Затова и надеждата и уверението е толкова силно - Аллах Теаля не само че опрощава греховете и ги заличава, нещо повече, за искрените в покаянието си, дори превръща греховете им в севаб (награда, полза). Важно е човек да осъзнае грешките си, да се обърне по пътя на доброто и да следва пътя на добродетелните. Те са онези които са обичаните от Аллах Теаля, а хората, които се покайват, са от тях. Милостивият Аллах казва: „Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се.” (ел-Бакара, 2: 222)
Аллах Теаля е описал Себе Си с най-прекрасните имена като Опрощаващият греховете (Гафир-уз-зенб), Всеопрощаващ (ел-Гаффар), Милостивият (ер-Рахим). Да, Аллах Теаля обича, обича прошката, обича покайващите се, обича и даже повече от това - Аллах Теаля се радва, радва се когато един от рабите Му се връща към Него със смиреност, покорство и разкаяние.
Халил Ходжа

Източник