Евлия Челеби или човека, чрез когото обикнахме пътешествията
„Хората, които пътешестват по света и чиито приятели са подобни на тях, добре е да познават от всеки език по нещо, за да разберат кой не те харесва и казва нещо против теб и да го знаеш. Естествено, че е необходимо на пътешественика да знае езици, за да пита за пътя, за да може да поиска нещо за ядене и пиене. От всяко невежество знанието е по-добро“.
Евлия Челеби е име, което се прославило със своите пътешествия, които ги претворил в нещо привлекателно и смислено. Според съществуващото предание всичко започнало с един сън и Евлия Челеби тръгнал по пътищата на света със словата: „Сеяхат, я, Расуляллах!“ Само че малко нещо знаем за живота на този човек, чиито пътеписи (в това число и за българските земи) ги знаем. Тогава нека да пътешестваме из жизнения път на Евлия Челеби.
Евлия Челеби е роден на 10 Мухаррем 1020 г. (25 март 1611 г.) в Ункапанъ - Истанбул. Баща му Мехмед Зълли, родом от Кютахия е бил главен златар на двореца. След превземането на Истанбул родът им се преселил тук. По неговите думи той принадлежи към рода Гермияногулларъ, чието потекло води до Хаджа Ахмед Йесеви в Средна Азия. Узбекът Явуз Ер, който е бил сред дедите му, е бил знаменосец на Фатих. Евлия Челеби, който известно време изучава религиозни науки в медресето, наизустява и Корана. На 24-годишна възраст е бил представен на Мурад IV, след което му е била възложена длъжност в султанския двор.
В двореца той усвоява краснопис, правилно четене на Корана и музика. Благодарение на блестящия си ум и прекрасен стил на изразяване скоро започнал да привлича вниманието сред приближените на падишаха.
Когато календарите сочели датата месец Мухаррем 1040 (1630) г. и деня Ашуре, се случил и прочутият сън. Но нещата не са останали само със съня, но и се реализирали в живота. Сънувал Челеби, че Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), заедно с други хора в джамията Ахъ Челеби на пристанище “Йемиш” и обхванат от голямо вълнение тръгва да целува ръка на Расул-и Екрем и вместо да каже “Шефаат, я Расуляллах!” той изрича “Сеяхат, я Расулюллах!” Тогава Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се засмива и казва: “Шефаата, сеяхата и зиярета ми (застъпничеството, пътешествията и посещенията ми) да бъдат твои!” Така Евлия Челеби получава и одобрението на приближените на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), а Саад б. Ебу Ваккас му пожелава да записва всичко, което е видял.
Шейхът на мевлевихането в кв. Касъмпаша Абдуллах Деде, който изтълкувал съня му, по препоръка на Саад б. Ебу Ваккас заявил изпърво да обходи и да опише града, в който се родил и живее. Челеби, който е обходил голяма географска територия, казва следното за себе си: „Пътешественикът на света и приятелят на човешкия син Евлия достоверния“. Презимето Евлия добавил учителят му Евлия Мехмед, който бил имамин на падишаха.
Живот, отдаден на един свят сън
Нашият пътешественик започва своите пътешествия от Истанбул, града, който той нарича с различни наименования като „дару-с-салтанати-л-алийе“ (Висш султански дом); “Хасрету-л мулук” (Носталгичният имот); Тахт-и юнаният” (Гръцка престолнина); Гулгуле-и рум” (Гръцка шумотевица); “Велвеле-и рум” (Гръцки шум); “Дебдебе-и рум” (Гръцки блясък”). Така че от неговия пътепис днес научаваме за съществуването на много неща, които ги няма днес. Града, за който поетът казва, че заслужава живота си да отдадеш в името само на единия му квартал. Така че едва 19-годишният Евлия Челеби е изучавал и описвал в продължение на десет години всеки миг, от който е бил равен на един живот. (1640).
Това е една тайнственост, един сън, който не може да се обясни. Една сърдечна молба, след която преодолява земи и морета... Ако се погледне по какви пътища е тръгвал, ще се види, че съвсем не са произволно избрани.
Първото си пътешествие Евлия Челеби извън Истанбул извършва през 1640 г. до Бурса, където отишъл без разрешението на баща си.
На връщане от Бурса баща му, освен че му разрешил да пътешества, но и му препоръчал да описва местата, където и бил. Вероятно докато опознавал Истанбул, поради семейни връзки е посещавал и градовете Кютахия, Маниса и Измит. Първото пътешествие на Евлия Челеби до далечни земи става след назначаването на Кетенджи Омер паша за валия на Трабзон. Заедно с пашата той пътува с кораб до Трабзон, а оттам до Анапа. Докато е там, взема участие в похода за превземането на крепостта Азак под командата на Сердар Хюсеин паша (1641). Поради неуспешния край на похода той отива в Крим и гостува при Бахадър хан. Зимата прекарва в Бахчесарай, а на пролет участва в завземането на Азак.
По морски път се завърнал от Крим в Истанбул. Кораба, с който пътувал едва достигнал до брега. След това, може би, поради преживения ужас, по време на морското пътуване той спрял да пътешества в продължение на четири години. През 1645 г. отново тръгва на път. Този път заедно с армията на Юсуф паша взема участие в похода срещу о-в Крит. След завземането на крепостта Ханя, той се завръща в Истанбул.
През следващата година, при назначаването на Дефтерзаде Мехмед паша за бейлербей на Ерзурум, участва в свитата му като мюеззин и счетоводител. По време на пътуването си имал възможност да се запознае с някои градове в Анадола. След това участва в похада на бейлербея срещу града Шуша. Придружава посланика на сафевиите, който се завръщал в Гебриз. Имал е възможност да се запознае с Азербайджан и Грузия. Обиколил районите около Баку, Тбилиси, Реван, Гюмюшхане и Тортум. Взема участие в похода срещу Грузия. По-късно Евлия Челеби, който бил натоварен със задължението да пренася кореспонденцията на Дефтерзаде Мехмед паша, който бил тръгнал да се завръща в Истанбул и бил установил контакти с паши бунтари. След като през 1648 г. заедно с Муртаза паша, който бе назначен за бейлербей заминава в Шам (Дамаск). Тук като длъжностно лице има възможност да посещава редица градове на Сирия и Палестина. След преназначаването на Муртаза паша от Шам в Сивас, пристига тук с него. Тук има възможност да посещава градовете на Източен и Среден Анадол. През 1650 г. се завръща в Истанбул.
През същата година става един от най-приближените хора на Мелек Ахмед паша, за когото подчертава, че е бил негов роднина. Поради тази причина имал възможност да описва всички събития, на които станал свидетел във върховете на държавната власт. След като Мелек Ахмед паша поради един бунт бива уволнен от държавна длъжност, и бе назначен за бейлербей на Ози, Евлия Челеби отново има възможност да поеме на път. Заедно с Мелек Ахмед паша той отива в Ози, при което посещава Русчук, Силистра и Бабадаг, описва селата и градовете в този район. Подир назначаването на Мелек Ахмед паша за бейлербей на Ван, той посещава редица градове на Източен Анадол, а така също с различни задачи посещава Иран и Багдад.
Когато през декември 1657 г. Евлия Челеби се завръща в Истанбул. Не след дълго той тръгва да посети Бурса, Чанаккале и Гелиболу. През 1659 г. му се отдава нова възможност за пътешествие. Този път взема участие в групата, която придружава войводата на Богдан Стефаница (Стефанита Лупу) в страната му. Евлия Челеби взема участие при помиряването на бея на Влашко Михнея III като придружава кримската конница при различни нападения. Пак като участник в свитата на пашата отива в Босна, оттам в София. Обиколил е цяла Румелия като бирник като същевременно взел участие в похода на Кьосе Али паша в Ердел (Трансилвания). Оттам се завръща в Белград, за да презимува, след което отново бива натоварен със задължението да събира данъци в Албания. Отново по някакъв знак през 1671 г. тръгва да посещава светите места.
През Искендерие Александрия Челеби се прехвърлили в Африка. Оттам по течение на река Нил достигнал до Судан. Искал да стигне до изворите на Нил. Оттам през Етиопия се върнал отново в Египет.
От този момент нататък животът му е неизвестен. Като че ли е приключил със задачите и задълженията си. Така че X том на пътеписите му достигат по незнайни пътища до Истанбул. Датата на смъртта на Евлия Челеби в едно историческо предание се сочи като 1682. Само че М. Джавид Байсун изтъква, че Евлия Челеби е бил свидетел на втората обсада на Виена и че през 1684 г. е бил жив. Освен това съществуват легенди, че е погребан в Египет или в Истанбул.
Велико наследство, събрано в десет тома
Всичките си пътеписи Евлия Челеби е събрал в 10 тома. Пътеписите, известни под името “Сеяхатнаме-и Евлия Челеби” (Пътеписи на Евлия Челеби) като някои екземпляри носят името “Тарих-и сейях” (История на пътешественика). Първият том на пътеписите му е заделен за Истанбул. Десети том пък изцяло е посветен на Египет. Само история ли е онова, което е описал Евлия? Не. Те съдържат ценни сведения за географията, литературата, фолклора, етнографията, социологията на посетените райони. Истинските екземпляри на пътеписите днес се пазят в Музея на двореца Топкапъ. Осемте тома са издадени през 1898-1928 г. с арабски букви, а последните два тома са издадени през 1935-1939 г., след което са претърпели редица издания. В тази насока трябва да споменем усилията, които са положили за преиздаването на това безсмъртно произведение на Решат Екрем Кочу, Зухури Данъшман, Орхан Шаик Гьокйай, Юджел Кахраман, Сейит Али Даглъ и др.
Някои препоръки на Евлия Челеби към бъдещи пътешественици
От онова, което съобщава в книгите си разбираме, че Евлия Челеби можел добре да язди, бил е много пъргав и подвижен човек, който много добре се разбирал с всеки. Бил е приятен събеседник, обичащ хумора човек, който съумявал да привлече вниманието върху себе си при събиранията. Челеби същевременно е бил и литератор, поет, краснописец, декоратор и музикант. Впрочем негови краснописни образци са били поставени в султанския дворец. Благодарение на своята добродушност той намирал общ език с всеки, поради което имал многобройни приятели. Винаги добре се отнасяли с него и валиите и пашите, в чиито свити е участвал. Когато обаче откривал слабостите им, не се спирал и да ги казва.
Общо взето в неговите пътеписи сме свидетели на украсяването на изразните средства и фразите. Понякога за да направи едно нещо или някое събитие попривлекателно, той прибягва до неговото украсяване или до съчиняване на нещо друго. Освен това за да привлече вниманието на читателите помества разкази и за невероятни чудатости. Така например, разказва как селата, през които минавали слонове, жените раждали слонове; пещери, които съобщавали за събития от невидимия свят, лекарите, които излекували неизлечими болести и т.н. Освен това по стените на някои сгради обичал да се подписва: „Евлия рухийчун ел-фатиха“, за да остави някакви следи по местата, които е посещавал.
ЮНЕСКО бе обявила 2011 година за Година на Евлия Челеби. Той не е само човека, който ни е дарил един шедьовър на историята на световните пътеписи, но същевременно даде своя дан и на историята като посети онези територии, които се намираха в или в близост до границите на Османската държава. В този смисъл той се явява един примерен представител на географията, езика и носител на културата и цивилизацията ни. Вместо послеслов тук поместваме неговите съвети към бъдещи пътешественици:
„Хората, които пътешестват по света и чиито приятели са подобни на тях, добре е да познават от всеки език по нещо, за да разберат кой не те харесва и казва нещо против теб и да го знаеш. Естествено, че е необходимо на пътешественика да знае езици, за да пита за пътя, за да може да поиска нещо за ядене и пиене. От всяко невежество знанието е по-добро.”
Фатих Гюлдал
Портал 
