Замърсяване чрез ГМО

Замърсяване чрез ГМО

Генномодифицираните организми (ГМО) са нещо много по-различно от познатите ни начини на присаждане или примеси от различни видове и раси. Това е технология, при която човек се намесва в природата или на генетичния строеж на даден организъм, който се е образувал в резултат на своето естествено развитие.
Една от основните цели на тази технология е намирането на изход от недоизхранването и глада на човечеството.
Като други цели се сочат получаването на продукти, които най-малко замърсяват природната среда, с най-добри хранителни качества, с дълготрайна употреба, обогатени с различни минерали, устойчиви на различни вредители и които дават плодове за кратко време... Но дали всичко е така, както ни се представя на пръв поглед?
Днес в света гладуват 800 милиона. Дали наистина светът изпитва невъзможност да изхранва населението или една осма от хората гладуват понеже наличните храни не се разпределят по справедлив начин.
Какво представляват ГМО?
Това са растения, животни или микроорганизми, чиито определени качества се променят чрез биотехнологични методи към - тях се прехвърлят гени извън техния вид. Тези новополучени организми се наричат генномодифицирани - ГМО. Казано още по-ясно, ГМО представлява вземане на наследствени кодове на ДНА на даден организъм и прехвърлянето им в друг организъм. ДНА при живите организми представлява своеобразен склад, в който са натрупани биохимическа, анатомическа и психологическа информация. Целта е събирането на едно място на определените особености на двете ДНА и получаването на нова ДНА. По този начин, например, даден ген, свойствен на свинята, се прехвърля на доматите или друг ген, взет от бактерия или вирус към някое растение.
Не е за учудване, че първите проучвания върху ГМО продукции водят началото си от САЩ. Първата продукция, получена по този път е вид тютюн, който се добива през 1983 г. в САЩ и е устойчив на антибиотици. През 1994 г. е произведен ГМО домат. Тези домати, които зреят със закъснения, бяха пуснати на пазара под наименованието „бавно гниещи домати“. През 1996 г. започват засяването на първите ГМО продукти с търговска цел.
Днес в целия свят се сеят подобни растения с трансгенетични особености - 68 на сто от тези площи се намират в САЩ; 23 на сто - в Аржентина, 7 на сто - в Канада и 1 процент - Китай. Испания и Бразилия също последваха тези страни.
99 на сто от световното производство на ГМО продукти се пада на соята, царевицата, рапицата и памука. Наред с тях могат да се посочат още канадската рапица, картофите, доматите, ориза, пшеницата, тиквите, слънчогледа, фъстъците и някои видове риби. Продължават работите върху банани, ягоди, череши, малини, ананас, пипер, пъпеши, дини и др.
Евтиният суджук, салам и кашкавал, пържените картофен чипс, царевичното нишесте, памучното масло в маргарина, различните сладкарски изделия, безалкохолните напитки, доматените пюрета са навсякъде.
От царевицата се произвеждат 700 на брой различни продукти, а от соята - над 900! Произвежданите чрез тях масла, брашна, нишестета, глюкозата, фруктозата, бисквитите, пудингите, растителните масла, детските храни, шоколади, вафли, готовите супи, животинските храни и др. също носят риска да са с ГМО. С използването на ГМО продукти може да се каже, че това са най-съвременните методи за завладяването на дадена страна.
Отрицателните последствия от използването на ГМО продукти
1. Това води до намаляването на биологичното разнообразие и нарушаването на екологичното равновесие. При използването на ГМО семена, местните растителни видове бързо изчезват и отстъпват мястото си на тях. По такъв начин целият район се „заразява“. Така например, проведената разработка през 1996 г. в Дания показва, че гените, прехвърлени върху селскостопанските култури лесно преминават върху дивата растителност. След като били засети ГМО картофи, се оказало, че в семената на засетите на 1,1 км отдалеченост нормални картофи са налице от 35 до 72 на сто заразени гени.
От друга страна, когато към дадена култура се прилага генна модификация, а същевременно се прилагат токсични гени против вредителите по растенията, се получава нов вредител. Така се убиват полезните насекоми, които се хранят с вредните. От друга страна пониква растителност, която е устойчива на лекарствата против вредните треви. Тези треви, заразени от ГМО започват неудържимо да растат.
2. Рискове и опасности от гледна точка на човешкото здраве:
а. Алергичните реакции:
Фъстъците, пшеницата, кравето мляко, яйцата, соята на първо място и рибите са най-активни. Така например, всеки четвърти човек в САЩ е алергичен към някоя от храните. Предполага се, че соевата алергия, която се наблюдава в Англия и отбеляза 50 на сто ръст, се дължи на ГМО обработената соя.
Изследователите от университета в Небраска потвърдиха, че алергията, предизвиквана от бразилските фъстъци, се пренася върху соята. Новозеландска фирма за производство на семена прехвърлила ген от бразилски фъстъци, който стимулирал нарастване на хранителните протеини в зобта за животните, а оттам и в соевите растения. При направените изследвания се оказало, че ГМО заразените соеви продукти предизвикват алергични реакции у хората. Като се има предвид, че макар и рядко високата степен на тези реакции крият смъртоносен риск, и че от хранителни алергии най-много страдат децата, става ясно колко сериозен е проблемът.
б. Токсичните въздействия: Д-р Арпад Пусца при своите изследвания в Шотландия е хранил опитни мишки с ГМО обработени картофи и видял, че мозъкът и другите органи на животните не се развиват в достатъчна степен, а имунната система изцяло е унищожена.
Когато се консумират в суров вид плодове и зеленчуци, заразени с ГМО, е възможно тези гени да влияят върху стомаха и червата. И когато се разболеете от грип, да речем, не могат да ви помогнат никакви антибиотици.
Фирми, които произвеждат ГМО семена, настояват за патентно право от селскостопанските производители. Плюс това от произведената продукция не може да се задели една част за семе, защото не са способни да се възпроизведат. В резултат на което селскостопанският производител се принуждава да се обвързва към някоя фирма. А в тези фирми в света са се обединили под 8-10 наименования и основната им цел в дългосрочен план да постигнат еднотипност на селскостопанската продукция и да привлекат към себе си земеделските стопани.
Извод
Фактът, че генната технология продължава да се развива в капиталистическите сили, които целят единствено разширено производство, повече продажби и трупане на печалба, показва, че всекидневно расте рискът науката да попадне в ръцете на хора с лоши намерения. Така за повече печалба се подменя целта на науката. Затова всички би трябвало да се замислим докъде могат да стигнат онези научни среди, които се занимават с нечистоплътни цели и единствено Аллах може да знае докъде могат да ни отведат.
Затова не ни остава нищо друго, когато консумираме ГМО храни, освен да казваме бесмеле и да заявим: „Аллах мой осланям се на Теб от вредите им!“

Източник