Евлия Челеби
В района на квартал Ункапанъ в Истанбул живееше дервиш на име Мехмед ага. Един ден му се роди син. Имамът на квартала го назова Евлия. Но кой знае защо бащата на детето никак не се зарадва на раждането на сина си. На съседите, които идваха да видят детето, той казваше:
- Аз съм беден човек, как ще отгледам това дете? Един от съседите се опита да го утеши:
- Не бери грижа, Мехмед ага. Всяко дете се ражда със своя късмет. Никой на този свят не е останал гладен и бос. Аллах е велик. Може пък това дете да внесе щастие в твоя дом!
- Имаш право, комшу. Нека се надяваме на Аллах. Ще видим какво ще покаже времето!
Минаха години. Малкият Евлия порасна в нищета. Когато стана на пет-шест години, той не се заиграваше с децата от махалата. Техните игри не го привличаха и не го интересуваха. Обичаше да слуша разкази за далечни пътешествия в непознати страни. Чуеше ли някой да разказва нещо за далечни страни, той се присламчваше до него и го слушаше в захлас.
Един ден някакъв мъж разказваше преживелиците си в Египет и малкият Евлия не можа да се стърпи и го попита:
- Чичо, хората в Египет бели ли са или са черни? А там сняг вали ли?
Преди да може човекът да отговори. Мехмед ага намръщи вежди и смъмри сина си:
- Какви ги приказваш! Я млъкни!
След още няколко години баща му го повика при себе си и му каза:
- Слушай, сине! Ти вече си голям. Още малко и ще ти поникнат мустачки. Искам да започнеш някаква работа. Какво ще кажеш?
- Какво да кажа, тате? Добре би било. Ти вече спри да ходиш на работа. Аз ще се грижа за теб и за мама!
Мехмед ага остана много доволен от този отговор на сина си. От радост очите му засияха:
- Браво, сине! Герой си. Знаех, че така ще ми отговориш. Виждам, че имаш хубав глас. Искам да станеш хафъз. Утре ще отида в джамията София и ще помоля имама да те вземе при него.
След два дена Мехмед ага поведе сина си в джамията Ая София. След като възрастният хафъз го поразпита и го изслуша, прие го за свой ученик.
Веднъж по време на поредния мевлид в Ая София пристигна султан Мурад IV. Той седна зад златната преграда, предназначена за султаните. През това време тъкмо четеше Евлия. Гласът на младия хафъз така му допадна, че не можа да се стърпи и попита оръженосеца си:
- Кой е този момък, който в момента чете?
- Бил е син на някакъв възрастен дервишин, господарю! Около двайсет годишен е. Казва се Евлия. Всички много му харесват гласа.
Султанът го слушал още малко и после повелил:
- Викнете го при мене!
Оръженосецът извика Евлия при султана. Евлия покорно целуна дрехата му и смирено застана пред него.
- Хубав глас имаш, хареса ми. А и хубаво четеш Корана. Ти трябва да учиш в дворцовото училище! – му рече султанът и му подаде две кесии със злато.
След тържеството оръженосецът отведе Евлия в двореца Топкапъ. От този момент нататък той започна да учи музика в дворцовото училище Ендерун.
След известно време падишахът го зачисли в спахийския оджак.
Една вечер Евлия сънува Хз. Пейгамбер и вместо да каже:
“Шефаат, я Расулюллах! (Застъпи се за мен, о, Пратенико на Аллах!)” той неусетно рече:
“Сеяхат, я Расулюллах! (Пътешествие, о, Пратенико на Аллах!) ”
След този сън той тръгна по света. Където и да ходеше Евлия Челеби гледаше, разучаваше, разпитваше хората, запознаваше се с различни големци, черпеше познания от тях и ги записваше неуморно.
Той искаше да узнае каква вяра изповядват хората по тези места, какъв език говорят, какви обичаи спазват, какви архитектурни забележителности и паметници на културата има там и всичко това отразяваше с ясен, точен и разбираем език. Накрая всички тези свои впечатления той събра в единайсет тома, осем от които бяха отпечатани под заглавието “Пътеписите на Евлия Челеби”.
В тези книги са намерили място много познания за страни и градове, различни народни притчи, поговорки и легенди, разкази за необичайни явления, които помни народът и т.н.
За съжаление ние не знаем нищо за последните години от живота му, как ги е преживял, как и къде е починал. Знае се само, че е бил в Египет през 1682 година.
Послеслов: В пътеписите на Евлия Челеби има много ценни сведения и за нашите земи и градове.
Шюкрю Енис Регю
Портал 
