Евлия Челеби

Евлия Челеби

В района на квартал Ункапанъ в Истанбул живееше дервиш на име Мехмед ага. Един ден му се роди син. Имамът на квартала го назова Евлия. Но кой знае защо бащата на детето никак не се зарадва на раждането на сина си. На съседите, които идваха да видят детето, той казваше:
- Аз съм беден човек, как ще отгледам това дете? Един от съседите се опита да го утеши:
- Не бери грижа, Мехмед ага. Всяко дете се ражда със своя късмет. Никой на този свят не е останал гладен и бос. Аллах е велик. Може пък това дете да внесе щастие в твоя дом!
- Имаш право, комшу. Нека се надяваме на Аллах. Ще видим какво ще покаже времето!
Минаха години. Малкият Евлия порасна в нищета. Когато стана на пет-шест години, той не се заиграваше с децата от махалата. Техните игри не го привличаха и не го интересуваха. Обичаше да слуша разкази за далечни пътешествия в непознати страни. Чуеше ли някой да разказва нещо за далечни страни, той се присламчваше до него и го слушаше в захлас.
Един ден някакъв мъж разказваше преживелиците си в Египет и малкият Евлия не можа да се стърпи и го попита:
- Чичо, хората в Египет бели ли са или са черни? А там сняг вали ли?
Преди да може човекът да отговори. Мехмед ага намръщи вежди и смъмри сина си:
- Какви ги приказваш! Я млъкни!
След още няколко години баща му го повика при себе си и му каза:
- Слушай, сине! Ти вече си голям. Още малко и ще ти поникнат мустачки. Искам да започнеш някаква работа. Какво ще кажеш?
- Какво да кажа, тате? Добре би било. Ти вече спри да ходиш на работа. Аз ще се грижа за теб и за мама!
Мехмед ага остана много доволен от този отговор на сина си. От радост очите му засияха:
- Браво, сине! Герой си. Знаех, че така ще ми отговориш. Виждам, че имаш хубав глас. Искам да станеш хафъз. Утре ще отида в джамията София и ще помоля имама да те вземе при него.
След два дена Мехмед ага поведе сина си в джамията Ая София. След като възрастният хафъз го поразпита и го изслуша, прие го за свой ученик.
Веднъж по време на поредния мевлид в Ая София пристигна султан Мурад IV. Той седна зад златната преграда, предназначена за султаните. През това време тъкмо четеше Евлия. Гласът на младия хафъз така му допадна, че не можа да се стърпи и попита оръженосеца си:
- Кой е този момък, който в момента чете?
- Бил е син на някакъв възрастен дервишин, господарю! Около двайсет годишен е. Казва се Евлия. Всички много му харесват гласа.
Султанът го слушал още малко и после повелил:
- Викнете го при мене!
Оръженосецът извика Евлия при султана. Евлия покорно целуна дрехата му и смирено застана пред него.
- Хубав глас имаш, хареса ми. А и хубаво четеш Корана. Ти трябва да учиш в дворцовото училище! – му рече султанът и му подаде две кесии със злато.
След тържеството оръженосецът отведе Евлия в двореца Топкапъ. От този момент нататък той започна да учи музика в дворцовото училище Ендерун.
След известно време падишахът го зачисли в спахийския оджак.
Една вечер Евлия сънува Хз. Пейгамбер и вместо да каже:
“Шефаат, я Расулюллах! (Застъпи се за мен, о, Пратенико на Аллах!)” той неусетно рече:
“Сеяхат, я Расулюллах! (Пътешествие, о, Пратенико на Аллах!) ”
След този сън той тръгна по света. Където и да ходеше Евлия Челеби гледаше, разучаваше, разпитваше хората, запознаваше се с различни големци, черпеше познания от тях и ги записваше неуморно.
Той искаше да узнае каква вяра изповядват хората по тези места, какъв език говорят, какви обичаи спазват, какви архитектурни забележителности и паметници на културата има там и всичко това отразяваше с ясен, точен и разбираем език. Накрая всички тези свои впечатления той събра в единайсет тома, осем от които бяха отпечатани под заглавието “Пътеписите на Евлия Челеби”.
В тези книги са намерили място много познания за страни и градове, различни народни притчи, поговорки и легенди, разкази за необичайни явления, които помни народът и т.н.
За съжаление ние не знаем нищо за последните години от живота му, как ги е преживял, как и къде е починал. Знае се само, че е бил в Египет през 1682 година.

Послеслов: В пътеписите на Евлия Челеби има много ценни сведения и за нашите земи и градове.
Шюкрю Енис Регю

Източник

Евлия Челеби на път за светите места

Пътеписите на големия пътешественик Евлия Челеби, чиито обем е десет тома, са ценни исторически сведения за Анадола и ислямския свят, но съдържат много важна информация преди всичко за Балканите, Кавказ и Северна Африка. Своето пътуване до светите места Евлия Челеби описва в девети том на своите прочути „Пътеписи“.
Това пътешествие, привлякло вниманието, е отразено специално в томовете му. След като в 8 том разказва за своето пътешествие до Балканите, островите на Егейско и Бяло море, на 28 декември 1670 г. той пристигнал в Белде-и тайбие, сиреч в Истанбул. Но след като почувствал веднъж сладостта на пътешествията, на него не му се стои дълго време в родния си и любим град. Впрочем до месец май на 1670 г. той отегчен обикалял из него. По неговия изказ шестте месеца, прекарани в Ислямбол, били равносилни на затворничество. Става ясно, че само чакал някаква морална подбуда както преди, която да определи посоката на новото му пътешествие. Впрочем през месец рамазан на 1671 г. посетил гробовете на близки. На гроба на Еюб султан прочел „Ясин“. Същата вечер получил съдействие от страна на Аллах. С горещи молби легнал да спи и сънувал своя учител Евлия ефенди и баща си Дервиш Мехмед, който бил главен златар на двореца, да му дават наставления за новото пътешествие. По-късно той разказвал как баща му дръпнал ушите и му ударил яка пехливанска плесница на врата, която проехтяла като нахичеванска стомана в главата му. Сутринта, след като се събудил, с голямо вълнение започнал да се стяга за пътуване. Но в съня си не получил никакви напътствия накъде да тръгне. Това указание му дал приятеля Саили Челеби. Впрочем този негов верен приятел като видял нерешителния му вид му предложил да поемат към Арабия или Индия като се надявали по пътя да срещнат някой светец, който да ги упъти към Аллах и да пътешестват, поели към отвъдния свят. На 21 май 1671 г. с осем души прислуга, трима верни приятели с петнайсет коня, те потеглили към Мекка.
Всъщност на някои места в своя пътепис Евлия Челеби споменава, че и по-рано е възнамерявал да изпълни своя дълг да посети светите места, но поради други причини не могъл да осъществи това си намерение. Но след похода в Крим, той получил писма, които трябвало да отнесе в Египет и Хиджас. Това той пише в VIII том на своя пътепис. Може би, за да финансира своето пътешествие, е решил да съчетае своите административни задачи с пътуването си до светите места.
По време на пътуването си често се натъквал на опасности. Непосредствено след като минали през Инегьол, на прохода Зал срещнали разбойници, но благодарение на своя ум се спасил от тях. След като преминали през Сиврихисар и наближили Къзълхисар в местността Алманбоаз също водели престрелка с разбойници, които нападали търговците. Пет часа път след Куюджак, в местността Далкавак се били с хайдути. С такива премеждия пристигнали в Шам (Дамаск), където трябвало да изчакат и други кандидат хаджии, с които да продължат по-нататък.
Тук изчакали около петнайсетина дена и довършили приготовленията си за хадж. През това време везирът Хюсеин паша станал мутасарръфин (областен управител) на Шам - била му възложена задачата за сигурността при пътуването на хаджиите до Святото Кябе. Известно е, че през тези години някои разбойници бедуини нападали хаджиите и били сериозна опасност за тях. Ето защо държавата решила да им осигури значителна охрана. Така например в процесията, тръгнала от Шам, е имало войници от областта, войници на емиру-л хадж (командващ сурре) Хармуш паша. С различни дарове Евлия Челеби бил включен в обкръжението на пашата. В резултат на тези приготовления на 31 март 1672 г. процесията потеглила от Шам за светите места.
Когато стигнали до пустинята Мюзейриб спрели да почиват. Същевременно тук бил сборният пункт за хаджиите, които пристигали от различни места. В крепостта Мюзейриб 5-6 месеца преди това складирали хранителни запаси.
Събрали се много хора. По думите на Евлия Челеби от единия до другия край процесията се била разпростряла на осем хиляди крачки.
Непосредствено след като потеглили от Шам, започнал силен снеговалеж, придружен с буен вятър. От студ загинали много животни, разкъсани били и палатките им. Дори комендантът на процесията сурре изказал пред хората мисълта, че при тези трудни условия ще се провали поклонението хадж, но че той е задължен все пак да изпълни възложената му мисия да достави светите дарове. Поради силните валежи някои от хаджиите не могли да продължат по-нататък. От друга страна за онези, които решили да вървят напред, имало вероятност да не могат да изпълнят навреме изискванията на хаджа. Тогава цялата процесия взели да се молят на Аллах да се оправи времето, за да извършат поклоненията си. Понякога времето се изяснявало, но все пак трудностите следвали една след друга и загубата на хора и животни все повече се увеличавала. Отгоре на всичко непрекъснато били подлагани на атаките на разбойниците. Бедуините, на които им плащало османското правителство за поддръжката на изворите, настоявали за увеличение. Започнали да заплашват пашата, който командвал процесията. Така на два дена път след като преминали през град Ула, в местността Йени кую (Нов извор) 70-80 души бедуини поискали Хюсеин паша да им плати 6 600 гроша пари. Тогава той с възмущение се провикнал: „Тези неверници искат от нас да им плащаме за това, че чистим кладенците, които затлачват с мъртви магарета и боклуци. Проверил водените сметки и заявил, че техният е само 300 гроша. А бедуините без свян твърдели, че предната година са получили - естествено насила! - исканата от тях сума от вожда на шествието. Тогава пашата се ядосал и наредил да ги хванат, тъй като се опитвали да вземат налог от османците и ги наказали.
Когато обаче в далечината се показали покрайнините на Медина, всички несгоди и притеснения били забравени. Хаджиите слезли от конете и камилите и започнали да благодарят на Аллах. А когато видели куббе-и хадра, в което било положено тялото на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), започнали да плачат на висок глас.
Челеби продължил да описва всичко, което видели както по пътя, така и при пристигането си в Медина. Той описва надълго и нашироко Равза-и мутаххара. Дори случката как преоблечени като дервиши испански попове нахлули в джамията и се опитали да задигнат тялото на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). На едно събиране папата в Испания заявил, че няма да може да надвие мюсюлманите, поради което най-добрият начин да им се навреди е да се открадне тялото на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и да се докара в Европа. Била подготвена група от 20 души и изпратена в Медина. Десет от тях, преоблечени като учени улеми пристигнали в шейху-л харем и заявили, че искат да отседнат в някой ъгъл на Харем-и шериф, за да изпълняват ибадетите и поклоните си. А останалите десет - преоблечени като обикновени хора се заели уж с поддържането на чистотата в града. Тези хора, които укрили истинските си самоличности, нощно време започнали да прокопават голям тунел, който водел до гроба на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Когато достигнали на един метър от гроба, комендантът на Халеб - Нуреддин Зенги сънувал нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и по негова покана пристигнал в Медина и заловил тези предатели, след което ги осъдил на смърт. Макар да не отговарят напълно на историческата истина, все пак това прилягало на приказния стил на Евлия Челеби.
По-нататък Евлия Челеби се спрял на Дженнетю-л-баки и го описал с най-големи подробности. Заделил място за живота на всички по-значими сахабии и ехл-и бейта (семейството на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем)). Не забравил за всеки поотделно да прочете Ясин-и шериф.
След това посетил месджида Куба, който определил като бял бисер, преминал към джамията Хз. Али и месчида Хз. Айше.
На последно място стигнал до двете фурми, които саморъчно посадил Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Под тях изпълнил два рекята намаз. По-късно навестил мястото, където била битката Ухуд и гробът на Хз. Хамза. След като приключил с посещенията си в Медина, потеглил към Мекка. В местността Изворът на Хз. Али взел гюсул абдест и облякъл ихрама.
Въпреки всички притеснения, че ще закъснеят, Евлия Челеби и процесията сурре (които носят пари и дарове от османския двор до светите места) на 9 април 1672 г. пристигнали преждевременно в Медина. По думите на Челеби, демонстрацията по предаването на сурре на Арафат преминало с неописуема красота. Както той казва, жителите на Мекка твърдели, че по-рано не са ставали свидетели на подобно блестящо посрещане на светите процесии.
Като се имат предвид условията, при които се пътува до светите места сега, се вижда, че тогава отиването до Мекка и Медина било доста трудно и рисковано. Не един път се срещали с разбойници, а на връщане на път за Египет, направо били изправени пред смъртна опасност. Въпреки всичко обаче дълбоко вярващи-ят Евлия Челеби изпитал щастието от изпълнението на дълга си хадж, когато бил на 60 години. Това е поучителен случай за наши съвременници, които с най- невероятни улеснения изпълняват своя дълг.
Фатих Гюлдал

Източник

Евлия Челеби или човека, чрез когото обикнахме пътешествията

„Хората, които пътешестват по света и чиито приятели са подобни на тях, добре е да познават от всеки език по нещо, за да разберат кой не те харесва и казва нещо против теб и да го знаеш. Естествено, че е необходимо на пътешественика да знае езици, за да пита за пътя, за да може да поиска нещо за ядене и пиене. От всяко невежество знанието е по-добро“.
Евлия Челеби е име, което се прославило със своите пътешествия, които ги претворил в нещо привлекателно и смислено. Според съществуващото предание всичко започнало с един сън и Евлия Челеби тръгнал по пътищата на света със словата: „Сеяхат, я, Расуляллах!“ Само че малко нещо знаем за живота на този човек, чиито пътеписи (в това число и за българските земи) ги знаем. Тогава нека да пътешестваме из жизнения път на Евлия Челеби.
Евлия Челеби е роден на 10 Мухаррем 1020 г. (25 март 1611 г.) в Ункапанъ - Истанбул. Баща му Мехмед Зълли, родом от Кютахия е бил главен златар на двореца. След превземането на Истанбул родът им се преселил тук. По неговите думи той принадлежи към рода Гермияногулларъ, чието потекло води до Хаджа Ахмед Йесеви в Средна Азия. Узбекът Явуз Ер, който е бил сред дедите му, е бил знаменосец на Фатих. Евлия Челеби, който известно време изучава религиозни науки в медресето, наизустява и Корана. На 24-годишна възраст е бил представен на Мурад IV, след което му е била възложена длъжност в султанския двор.
В двореца той усвоява краснопис, правилно четене на Корана и музика. Благодарение на блестящия си ум и прекрасен стил на изразяване скоро започнал да привлича вниманието сред приближените на падишаха.
Когато календарите сочели датата месец Мухаррем 1040 (1630) г. и деня Ашуре, се случил и прочутият сън. Но нещата не са останали само със съня, но и се реализирали в живота. Сънувал Челеби, че Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), заедно с други хора в джамията Ахъ Челеби на пристанище “Йемиш” и обхванат от голямо вълнение тръгва да целува ръка на Расул-и Екрем и вместо да каже “Шефаат, я Расуляллах!” той изрича “Сеяхат, я Расулюллах!” Тогава Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се засмива и казва: “Шефаата, сеяхата и зиярета ми (застъпничеството, пътешествията и посещенията ми) да бъдат твои!” Така Евлия Челеби получава и одобрението на приближените на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), а Саад б. Ебу Ваккас му пожелава да записва всичко, което е видял.
Шейхът на мевлевихането в кв. Касъмпаша Абдуллах Деде, който изтълкувал съня му, по препоръка на Саад б. Ебу Ваккас заявил изпърво да обходи и да опише града, в който се родил и живее. Челеби, който е обходил голяма географска територия, казва следното за себе си: „Пътешественикът на света и приятелят на човешкия син Евлия достоверния“. Презимето Евлия добавил учителят му Евлия Мехмед, който бил имамин на падишаха.
Живот, отдаден на един свят сън
Нашият пътешественик започва своите пътешествия от Истанбул, града, който той нарича с различни наименования като „дару-с-салтанати-л-алийе“ (Висш султански дом); “Хасрету-л мулук” (Носталгичният имот); Тахт-и юнаният” (Гръцка престолнина); Гулгуле-и рум” (Гръцка шумотевица); “Велвеле-и рум” (Гръцки шум); “Дебдебе-и рум” (Гръцки блясък”). Така че от неговия пътепис днес научаваме за съществуването на много неща, които ги няма днес. Града, за който поетът казва, че заслужава живота си да отдадеш в името само на единия му квартал. Така че едва 19-годишният Евлия Челеби е изучавал и описвал в продължение на десет години всеки миг, от който е бил равен на един живот. (1640). 
Това е една тайнственост, един сън, който не може да се обясни. Една сърдечна молба, след която преодолява земи и морета... Ако се погледне по какви пътища е тръгвал, ще се види, че съвсем не са произволно избрани.
Първото си пътешествие Евлия Челеби извън Истанбул извършва през 1640 г. до Бурса, където отишъл без разрешението на баща си.
На връщане от Бурса баща му, освен че му разрешил да пътешества, но и му препоръчал да описва местата, където и бил. Вероятно докато опознавал Истанбул, поради семейни връзки е посещавал и градовете Кютахия, Маниса и Измит. Първото пътешествие на Евлия Челеби до далечни земи става след назначаването на Кетенджи Омер паша за валия на Трабзон. Заедно с пашата той пътува с кораб до Трабзон, а оттам до Анапа. Докато е там, взема участие в похода за превземането на крепостта Азак под командата на Сердар Хюсеин паша (1641). Поради неуспешния край на похода той отива в Крим и гостува при Бахадър хан. Зимата прекарва в Бахчесарай, а на пролет участва в завземането на Азак.
По морски път се завърнал от Крим в Истанбул. Кораба, с който пътувал едва достигнал до брега. След това, може би, поради преживения ужас, по време на морското пътуване той спрял да пътешества в продължение на четири години. През 1645 г. отново тръгва на път. Този път заедно с армията на Юсуф паша взема участие в похода срещу о-в Крит. След завземането на крепостта Ханя, той се завръща в Истанбул.
През следващата година, при назначаването на Дефтерзаде Мехмед паша за бейлербей на Ерзурум, участва в свитата му като мюеззин и счетоводител. По време на пътуването си имал възможност да се запознае с някои градове в Анадола. След това участва в похада на бейлербея срещу града Шуша. Придружава посланика на сафевиите, който се завръщал в Гебриз. Имал е възможност да се запознае с Азербайджан и Грузия. Обиколил районите около Баку, Тбилиси, Реван, Гюмюшхане и Тортум. Взема участие в похода срещу Грузия. По-късно Евлия Челеби, който бил натоварен със задължението да пренася кореспонденцията на Дефтерзаде Мехмед паша, който бил тръгнал да се завръща в Истанбул и бил установил контакти с паши бунтари. След като през 1648 г. заедно с Муртаза паша, който бе назначен за бейлербей заминава в Шам (Дамаск). Тук като длъжностно лице има възможност да посещава редица градове на Сирия и Палестина. След преназначаването на Муртаза паша от Шам в Сивас, пристига тук с него. Тук има възможност да посещава градовете на Източен и Среден Анадол. През 1650 г. се завръща в Истанбул.
През същата година става един от най-приближените хора на Мелек Ахмед паша, за когото подчертава, че е бил негов роднина. Поради тази причина имал възможност да описва всички събития, на които станал свидетел във върховете на държавната власт. След като Мелек Ахмед паша поради един бунт бива уволнен от държавна длъжност, и бе назначен за бейлербей на Ози, Евлия Челеби отново има възможност да поеме на път. Заедно с Мелек Ахмед паша той отива в Ози, при което посещава Русчук, Силистра и Бабадаг, описва селата и градовете в този район. Подир назначаването на Мелек Ахмед паша за бейлербей на Ван, той посещава редица градове на Източен Анадол, а така също с различни задачи посещава Иран и Багдад.
Когато през декември 1657 г. Евлия Челеби се завръща в Истанбул. Не след дълго той тръгва да посети Бурса, Чанаккале и Гелиболу. През 1659 г. му се отдава нова възможност за пътешествие. Този път взема участие в групата, която придружава войводата на Богдан Стефаница (Стефанита Лупу) в страната му. Евлия Челеби взема участие при помиряването на бея на Влашко Михнея III като придружава кримската конница при различни нападения. Пак като участник в свитата на пашата отива в Босна, оттам в София. Обиколил е цяла Румелия като бирник като същевременно взел участие в похода на Кьосе Али паша в Ердел (Трансилвания). Оттам се завръща в Белград, за да презимува, след което отново бива натоварен със задължението да събира данъци в Албания. Отново по някакъв знак през 1671 г. тръгва да посещава светите места.
През Искендерие Александрия Челеби се прехвърлили в Африка. Оттам по течение на река Нил достигнал до Судан. Искал да стигне до изворите на Нил. Оттам през Етиопия се върнал отново в Египет.
От този момент нататък животът му е неизвестен. Като че ли е приключил със задачите и задълженията си. Така че X том на пътеписите му достигат по незнайни пътища до Истанбул. Датата на смъртта на Евлия Челеби в едно историческо предание се сочи като 1682. Само че М. Джавид Байсун изтъква, че Евлия Челеби е бил свидетел на втората обсада на Виена и че през 1684 г. е бил жив. Освен това съществуват легенди, че е погребан в Египет или в Истанбул.
Велико наследство, събрано в десет тома
Всичките си пътеписи Евлия Челеби е събрал в 10 тома. Пътеписите, известни под името “Сеяхатнаме-и Евлия Челеби” (Пътеписи на Евлия Челеби) като някои екземпляри носят името “Тарих-и сейях” (История на пътешественика). Първият том на пътеписите му е заделен за Истанбул. Десети том пък изцяло е посветен на Египет. Само история ли е онова, което е описал Евлия? Не. Те съдържат ценни сведения за географията, литературата, фолклора, етнографията, социологията на посетените райони. Истинските екземпляри на пътеписите днес се пазят в Музея на двореца Топкапъ. Осемте тома са издадени през 1898-1928 г. с арабски букви, а последните два тома са издадени през 1935-1939 г., след което са претърпели редица издания. В тази насока трябва да споменем усилията, които са положили за преиздаването на това безсмъртно произведение на Решат Екрем Кочу, Зухури Данъшман, Орхан Шаик Гьокйай, Юджел Кахраман, Сейит Али Даглъ и др.
Някои препоръки на Евлия Челеби към бъдещи пътешественици
От онова, което съобщава в книгите си разбираме, че Евлия Челеби можел добре да язди, бил е много пъргав и подвижен човек, който много добре се разбирал с всеки. Бил е приятен събеседник, обичащ хумора човек, който съумявал да привлече вниманието върху себе си при събиранията. Челеби същевременно е бил и литератор, поет, краснописец, декоратор и музикант. Впрочем негови краснописни образци са били поставени в султанския дворец. Благодарение на своята добродушност той намирал общ език с всеки, поради което имал многобройни приятели. Винаги добре се отнасяли с него и валиите и пашите, в чиито свити е участвал. Когато обаче откривал слабостите им, не се спирал и да ги казва.
Общо взето в неговите пътеписи сме свидетели на украсяването на изразните средства и фразите. Понякога за да направи едно нещо или някое събитие попривлекателно, той прибягва до неговото украсяване или до съчиняване на нещо друго. Освен това за да привлече вниманието на читателите помества разкази и за невероятни чудатости. Така например, разказва как селата, през които минавали слонове, жените раждали слонове; пещери, които съобщавали за събития от невидимия свят, лекарите, които излекували неизлечими болести и т.н. Освен това по стените на някои сгради обичал да се подписва: „Евлия рухийчун ел-фатиха“, за да остави някакви следи по местата, които е посещавал.
ЮНЕСКО бе обявила 2011 година за Година на Евлия Челеби. Той не е само човека, който ни е дарил един шедьовър на историята на световните пътеписи, но същевременно даде своя дан и на историята като посети онези територии, които се намираха в или в близост до границите на Османската държава. В този смисъл той се явява един примерен представител на географията, езика и носител на културата и цивилизацията ни. Вместо послеслов тук поместваме неговите съвети към бъдещи пътешественици:
„Хората, които пътешестват по света и чиито приятели са подобни на тях, добре е да познават от всеки език по нещо, за да разберат кой не те харесва и казва нещо против теб и да го знаеш. Естествено, че е необходимо на пътешественика да знае езици, за да пита за пътя, за да може да поиска нещо за ядене и пиене. От всяко невежество знанието е по-добро.”
Фатих Гюлдал

Източник