1 Евлия Челеби на път за светите места

Евлия Челеби на път за светите места

Пътеписите на големия пътешественик Евлия Челеби, чиито обем е десет тома, са ценни исторически сведения за Анадола и ислямския свят, но съдържат много важна информация преди всичко за Балканите, Кавказ и Северна Африка. Своето пътуване до светите места Евлия Челеби описва в девети том на своите прочути „Пътеписи“.
Това пътешествие, привлякло вниманието, е отразено специално в томовете му. След като в 8 том разказва за своето пътешествие до Балканите, островите на Егейско и Бяло море, на 28 декември 1670 г. той пристигнал в Белде-и тайбие, сиреч в Истанбул. Но след като почувствал веднъж сладостта на пътешествията, на него не му се стои дълго време в родния си и любим град. Впрочем до месец май на 1670 г. той отегчен обикалял из него. По неговия изказ шестте месеца, прекарани в Ислямбол, били равносилни на затворничество. Става ясно, че само чакал някаква морална подбуда както преди, която да определи посоката на новото му пътешествие. Впрочем през месец рамазан на 1671 г. посетил гробовете на близки. На гроба на Еюб султан прочел „Ясин“. Същата вечер получил съдействие от страна на Аллах. С горещи молби легнал да спи и сънувал своя учител Евлия ефенди и баща си Дервиш Мехмед, който бил главен златар на двореца, да му дават наставления за новото пътешествие. По-късно той разказвал как баща му дръпнал ушите и му ударил яка пехливанска плесница на врата, която проехтяла като нахичеванска стомана в главата му. Сутринта, след като се събудил, с голямо вълнение започнал да се стяга за пътуване. Но в съня си не получил никакви напътствия накъде да тръгне. Това указание му дал приятеля Саили Челеби. Впрочем този негов верен приятел като видял нерешителния му вид му предложил да поемат към Арабия или Индия като се надявали по пътя да срещнат някой светец, който да ги упъти към Аллах и да пътешестват, поели към отвъдния свят. На 21 май 1671 г. с осем души прислуга, трима верни приятели с петнайсет коня, те потеглили към Мекка.
Всъщност на някои места в своя пътепис Евлия Челеби споменава, че и по-рано е възнамерявал да изпълни своя дълг да посети светите места, но поради други причини не могъл да осъществи това си намерение. Но след похода в Крим, той получил писма, които трябвало да отнесе в Египет и Хиджас. Това той пише в VIII том на своя пътепис. Може би, за да финансира своето пътешествие, е решил да съчетае своите административни задачи с пътуването си до светите места.
По време на пътуването си често се натъквал на опасности. Непосредствено след като минали през Инегьол, на прохода Зал срещнали разбойници, но благодарение на своя ум се спасил от тях. След като преминали през Сиврихисар и наближили Къзълхисар в местността Алманбоаз също водели престрелка с разбойници, които нападали търговците. Пет часа път след Куюджак, в местността Далкавак се били с хайдути. С такива премеждия пристигнали в Шам (Дамаск), където трябвало да изчакат и други кандидат хаджии, с които да продължат по-нататък.
Тук изчакали около петнайсетина дена и довършили приготовленията си за хадж. През това време везирът Хюсеин паша станал мутасарръфин (областен управител) на Шам - била му възложена задачата за сигурността при пътуването на хаджиите до Святото Кябе. Известно е, че през тези години някои разбойници бедуини нападали хаджиите и били сериозна опасност за тях. Ето защо държавата решила да им осигури значителна охрана. Така например в процесията, тръгнала от Шам, е имало войници от областта, войници на емиру-л хадж (командващ сурре) Хармуш паша. С различни дарове Евлия Челеби бил включен в обкръжението на пашата. В резултат на тези приготовления на 31 март 1672 г. процесията потеглила от Шам за светите места.
Когато стигнали до пустинята Мюзейриб спрели да почиват. Същевременно тук бил сборният пункт за хаджиите, които пристигали от различни места. В крепостта Мюзейриб 5-6 месеца преди това складирали хранителни запаси.
Събрали се много хора. По думите на Евлия Челеби от единия до другия край процесията се била разпростряла на осем хиляди крачки.
Непосредствено след като потеглили от Шам, започнал силен снеговалеж, придружен с буен вятър. От студ загинали много животни, разкъсани били и палатките им. Дори комендантът на процесията сурре изказал пред хората мисълта, че при тези трудни условия ще се провали поклонението хадж, но че той е задължен все пак да изпълни възложената му мисия да достави светите дарове. Поради силните валежи някои от хаджиите не могли да продължат по-нататък. От друга страна за онези, които решили да вървят напред, имало вероятност да не могат да изпълнят навреме изискванията на хаджа. Тогава цялата процесия взели да се молят на Аллах да се оправи времето, за да извършат поклоненията си. Понякога времето се изяснявало, но все пак трудностите следвали една след друга и загубата на хора и животни все повече се увеличавала. Отгоре на всичко непрекъснато били подлагани на атаките на разбойниците. Бедуините, на които им плащало османското правителство за поддръжката на изворите, настоявали за увеличение. Започнали да заплашват пашата, който командвал процесията. Така на два дена път след като преминали през град Ула, в местността Йени кую (Нов извор) 70-80 души бедуини поискали Хюсеин паша да им плати 6 600 гроша пари. Тогава той с възмущение се провикнал: „Тези неверници искат от нас да им плащаме за това, че чистим кладенците, които затлачват с мъртви магарета и боклуци. Проверил водените сметки и заявил, че техният е само 300 гроша. А бедуините без свян твърдели, че предната година са получили - естествено насила! - исканата от тях сума от вожда на шествието. Тогава пашата се ядосал и наредил да ги хванат, тъй като се опитвали да вземат налог от османците и ги наказали.
Когато обаче в далечината се показали покрайнините на Медина, всички несгоди и притеснения били забравени. Хаджиите слезли от конете и камилите и започнали да благодарят на Аллах. А когато видели куббе-и хадра, в което било положено тялото на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), започнали да плачат на висок глас.
Челеби продължил да описва всичко, което видели както по пътя, така и при пристигането си в Медина. Той описва надълго и нашироко Равза-и мутаххара. Дори случката как преоблечени като дервиши испански попове нахлули в джамията и се опитали да задигнат тялото на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). На едно събиране папата в Испания заявил, че няма да може да надвие мюсюлманите, поради което най-добрият начин да им се навреди е да се открадне тялото на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и да се докара в Европа. Била подготвена група от 20 души и изпратена в Медина. Десет от тях, преоблечени като учени улеми пристигнали в шейху-л харем и заявили, че искат да отседнат в някой ъгъл на Харем-и шериф, за да изпълняват ибадетите и поклоните си. А останалите десет - преоблечени като обикновени хора се заели уж с поддържането на чистотата в града. Тези хора, които укрили истинските си самоличности, нощно време започнали да прокопават голям тунел, който водел до гроба на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Когато достигнали на един метър от гроба, комендантът на Халеб - Нуреддин Зенги сънувал нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и по негова покана пристигнал в Медина и заловил тези предатели, след което ги осъдил на смърт. Макар да не отговарят напълно на историческата истина, все пак това прилягало на приказния стил на Евлия Челеби.
По-нататък Евлия Челеби се спрял на Дженнетю-л-баки и го описал с най-големи подробности. Заделил място за живота на всички по-значими сахабии и ехл-и бейта (семейството на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем)). Не забравил за всеки поотделно да прочете Ясин-и шериф.
След това посетил месджида Куба, който определил като бял бисер, преминал към джамията Хз. Али и месчида Хз. Айше.
На последно място стигнал до двете фурми, които саморъчно посадил Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Под тях изпълнил два рекята намаз. По-късно навестил мястото, където била битката Ухуд и гробът на Хз. Хамза. След като приключил с посещенията си в Медина, потеглил към Мекка. В местността Изворът на Хз. Али взел гюсул абдест и облякъл ихрама.
Въпреки всички притеснения, че ще закъснеят, Евлия Челеби и процесията сурре (които носят пари и дарове от османския двор до светите места) на 9 април 1672 г. пристигнали преждевременно в Медина. По думите на Челеби, демонстрацията по предаването на сурре на Арафат преминало с неописуема красота. Както той казва, жителите на Мекка твърдели, че по-рано не са ставали свидетели на подобно блестящо посрещане на светите процесии.
Като се имат предвид условията, при които се пътува до светите места сега, се вижда, че тогава отиването до Мекка и Медина било доста трудно и рисковано. Не един път се срещали с разбойници, а на връщане на път за Египет, направо били изправени пред смъртна опасност. Въпреки всичко обаче дълбоко вярващи-ят Евлия Челеби изпитал щастието от изпълнението на дълга си хадж, когато бил на 60 години. Това е поучителен случай за наши съвременници, които с най- невероятни улеснения изпълняват своя дълг.
Фатих Гюлдал