3 Защо обвиняваме другите, а оправдаваме себе си?

Защо обвиняваме другите, а оправдаваме себе си?

Човекът е творение на Всевишния Аллах, което винаги се стреми да се изяви и да надделее над другите себеподобни. Поради тази причина Аллах е заповядал на хората да обърнат внимание на положителните черти от своя характер и да се стремят да ги укрепват и усъвършенстват. От заповедта на Великия Аллах се разбира също, че отрицателните черти на характера също не трябва да се пренебрегват. На тях също трябва да се обръща сериозно внимание, тъй като срещу тях трябва да се води непрекъсната борба, за да не вземат надмощие над положителните черти.
В терминологията на ислямското право, тази борба се нарича джихадун нефс. Този вид джихад се нарича "Големия джихад", тъй като става въпрос за борба на човека със самия себе си, става въпрос за себеотрицание...
В повечето случаи, когато човек допусне грешка, се старае да я поправи или да я прикрие. Ако се опита да я поправи, преди това трябва да признае, че е сгрешил. За такова признание обаче се изисква духовна сила, или по-точно изисква се силен иман.
Когато човек е слаб духовно, той няма необходимата смелост да признае грешките или недостатъците си. Така смята, че е възможно да ги прикрие или е възможно да ги забрави и да се отърве от тях.
Това са психически проблеми на духовно слабите хора, но най-често тези проблеми не свършват дотук. Те имат по-нататъшно развитие, тъй като рефлектират върху социалния живот на хората, които са се сблъскали с тях.
Или казано с други думи, когато човек не може да намери сили да се справи със собствените си проблеми, започва да обвинява други хора, започва да мисли, че всеки е против него, мисли, че всеки му пречи...
Човек трябва да погледне реално на тези проблеми, да се обърне към себе си, да се опита да бъде честен и да осъзнае грешката или слабостта си. Това е част от самовъзпитанието и борбата с нефса, за която Аллах Теаля казва: "...и в душата, и в онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост! Сполучва онзи, който я пречиства. А губи онзи, който се омърсява. "(еш-Шемс, 91: 7-10)
Онзи, който стигне до положението да направи самопризнание и самокритика, за което е необходимо и чисто намерение, е вкусил сладостта на вярата и е осъзнал стойността на съществуването си, тъй като е започнал да търси истината, но не чрез упрекване на хората около себе си, а чрез самоконтрол. За такъв човек може да се каже, че следва пътя на Маиз– един от сподвижниците на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Маиз извършил прелюбодеяние, после отишъл при Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и поискал да бъде наказан за тази грешка. Когато наказанието било наложено върху този сахаби, някои хора започнали да злословят по негов адрес, в отговор на което Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
"Не говорете лошо за Маиз, той направи тевбе така искрено, че ако тевбето му се разпредели върху жителите на Медина, щеше да е достатъчно и те да бъдат опростени."
Маиз е бедуин, който живял в пустинята и най-вероятно е бил неграмотен, но силата на имана му дава възможност да разбере превъзходството на самопризнанието, та дори това да коства живота му. Искреността на този сподвижник пред Всевишния Аллах се изразява в неговата самоотверженост, изразена по много обикновен, но в същото време и много величествен начин. Тази искреност се базира върху убеждението, че е невъзможно да се прикрият грешките... ако хората не ги видят, Великият Аллах ще ги види. По твърде обикновен и човешки начин Маиз е разбрал, че наказанието в Отвъдния свят е по-сурово от което и да е наказание на този свят. И не на последно място, достойнството на този човек не му позволява да бъде двуличник, не му позволява да бъде нечестен... Съвестта му го кара да търси справедливо наказание.
Безброй такива примери има в историята на мюсюлманите, но те не могат да бъдат описани всички, поради което ще се задоволим със споменаването на един стих на Джеляледдин Руми:
"Нищо извън не търсете в света и всемира,
всичко, което ви трябва у вас се намира!"
Не търсете вината у другиго, търсете я в себе си, защото, ако вие сте на прав път, никой не ще ви навреди.
"О, вярващи, ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път. При Аллах всички ще се върнете и Той ще ви извести какво сте вършили." (ел-Маиде, 5: 105)
Когато хората упражнят този самоконтрол, стават силни, външни сили не са в състояние да ги съкрушат.
Защо хората и по-точно мюсюлманите не се обърнат към себе си? Защо не погледнат какво са загубили? Защо не погледнат реално на проблемите, които ги заобикалят? Кое им пречи да упражнят гореспоменатия самоконтрол?
Отговор на тези въпроси всеки да даде сам за себе си. Всеки трябва да види... всеки трябва да се преоткрие... всеки трябва да се опомни... колкото по-рано, толкова по-добре. Всъщност, ако човек не побърза да направи това, може да изпусне своя шанс!!!
Не е престъпление човек да сгреши, престъпление е да не осъзнае грешката си. Няма безгрешен човек, но е заблуден само този, който не се старае да се поправи.
"Всеки човек е грешник. Най-добър от грешниците е онзи, който се покае."
Необходимостта от самопризнание се чувства във всяка сфера на нашия живот. Най-много обаче тя се чувства в социалната сфера, в която имаме отношения с хората около нас. Ние забелязваме техните грешки, за което ги обвиняваме, а собствените си се стараем да прикрием. Дали това е правилният подход? –Трябва да помислим!
Политиците винаги и навсякъде си проправят път чрез самоизява и обвинения към другите. Обикновените хора им се присмиват; затова и не им вярват. Това обаче е отношение между група хора, т. е. една част от хората разбира несправедливото отношение на друга част и веднага реагира на тази постъпка.
Следователно защо не помислим върху собствените си действия, преди да е станало късно? Защо не се издигнем пред собствения си поглед, а след това да се показваме пред хората? Винаги ли друг е виновен за нашето състояние?
Ето повелята на Великия Аллах по този въпрос:
"И се обърнете към своя Господар, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господар, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите! Някой ще каже: "О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах и че бях от присмиващите се!" (ез-Зумер, 39: 54 - 56)
Поради това казваме:
"Направи си сметката, преди друг да ти я направи."