9 Приех Исляма и открих себе си

Сюзън Карланд израства във Вермонт– Австралия. Тя съхранила истински радостни спомени за своето детство. „Навярно ще прозвучи смешно колко се терзая да повторя опита от моето детство при възпитаването на дъщеря ми. Аз дори се разхождам с нея около езерото, където майка ми ме водеше да храним патките."
Ние седим в нейния дом, тя е облечена в джинсова пола, риза с дълги ръкави и синя забрадка. Тя е енергична жена с чувство за хумор. Но Сюзън изглежда малко изморена – нейната десетмесечна дъщеря Айше често се събужда през нощта.
Родителите на Сюзън се развели, когато тя била на седем години. Останала да живее при майка си, която била силна и любяща жена. Сюзън разказва за това, че майка й е оказала изключително голямо влияние при формирането на характера й.
Религиозните идеи, към които се придържа нейната майка, могат да се срещнат при такива радикални мислители като американския свещеник Джон Шелби Спонг. Но когато Сюзън била малка, нейните родители принадлежали към обединената църква. Момичето посещава неделно училище, но го напуска, когато била на 12 години. „Аз винаги съм вярвала в Бога – разказва тя – и винаги съм изпитвала желание да го опозная."
Когато Сюзън била на около 14 години, тя посещавала ползващата се с популярност църква. Хората от нейното обкръжение често разказвали истории за това, че Бог е говорил с тях в съня им. Но тези разкази били чужди за нея. Въпреки това преходът на Сюзън от детството към юношеството преминал благополучно. Тя посещавала курс по балет и била добра ученичка по биология и английски език.
Когато била на 17 години, на Нова година Сюзън си пожелала да започне да изучава другите религии. Ислямът в нейния списък бил далеч не на първо място. „Той ми се струваше призоваващ към насилие и унищожаващ правата на жените" – спомня си тя. Всичко, което тя знаела до този момент за исляма, се изчерпвало с едно изречение в детската енциклопедия и филма „Само не без дъщеря ми". Впоследствие нейната майка й казала: „Не ме тревожи, ако се ожениш за наркодилър, но няма да станеш жена на мюсюлманин."
Сюзън не знае дали тя е открила исляма или той я намерил. Веднъж включила телевизора и започнала да гледа някаква програма за исляма. Нейното внимание привлекли и статии във вестниците и списанията. Тайно започнала да изучава новата религия и открила в нея мекота, каквато не очаквала. Ислямът й се видял привлекателен в интелектуален смисъл. „В него аз не намерих противоречия между тялото, душата и разума, каквито съществуват в християнството."
Решила да приеме исляма, Сюзън крила това от своите приятели и роднини и преди всичко на първо място от майка си. Тя отлагала своето признание дотогава, докато не станало естествено от само себе си.
Веднъж майка й казала, че за обяд ще приготви свински пържоли. Тогава Сюзън разказала за своя избор. „След моето признание мама ме прегърна – спомня си момичето – и видях, че тя плаче." След няколко дни Сюзън започнала да носи забрадка.
Тя казва, че важността на носенето на забрадка в исляма често се тълкува погрешно. „Ислямът регулира всеки аспект от твоя живот. Забрадката за мене е осезаемо (значително) напомняне на стремежа да се приближиш към Аллах. Освен това, разказва тя, мюсюлманките, носещи хиджаб, се явяват „знаменосци или посланици на исляма."
Сюзън разказва, че когато приела исляма, това предизвикало масов гняв в нейното обкръжение. Тя загубила повечето от своите стари познати.
Но сега, след 5 години, когато момичето навършило 24, тя има много приятели както сред последователите на исляма, така и сред останалите хора. Нейният съпруг е мюсюлманин, роден в Австралия. Постиженията на Сюзън в областта на изкуството и науката били отразени от университета Монаш. Тя желае да стане социолог.
Сюзън вярва в съдбата си в този живот и не се старае да се подчини на съществуващите стандарти. Тя често слуша груби подигравки на улицата за своята забрадка и освен това постоянно чувства натрапчивите погледи върху себе си. Дори иска да си поръча тениска с надпис „Ако вие не престанете да ме зяпате, аз какво мога да направя".
Сюзън влиза в спорове по въпроса за ролята на жената, често възникващи в мюсюлманските общества.
Нейната дисертация е посветена на въпроса за допускане на жените в джамиите. „В началото жените играели огромна роля в развитието на исляма в живота на мюсюлманското общество. Сред тях е имало много учени. Но по- късно това било изоставено, в науката започнали да доминират мъжете - представителите на патриархалната култура."
Сюзън смята, че тя и много други мюсюлманки по целия свят трябва да защитават истинската религия. "Това трябва да вълнува и мъжете" - казва тя.
Сюзън проявява активност като вярваща да покаже името на исляма в църквите и немюсюлманските училища, а също и да работи с бежанци. Когато й било присъдено званието "Мюсюлманка на годината" и й било предоставено правото да се разпорежда с 2 хил. долара за благотворителни цели, за своя избор тя поставила две условия: средствата да бъдат използвани в Австралия и да бъдат разпределени както на мюсюлмански, така и на немюсюлмански организации.
Животът на Сюзън Карланд никога не е бил праволинеен, но тя не се е и стремяла към това. Тя нито веднъж не съжалила, че е приела исляма.