LXII. РАЗДЕЛ ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕТО НА ДРУГИТЕ ПРЕД СЕБЕ СИ И ЗА ВЗАИМОПОМОЩТА

LXII. РАЗДЕЛ ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕТО НА ДРУГИТЕ ПРЕД СЕБЕ СИ И ЗА ВЗАИМОПОМОЩТА



قال اللَّه تعالى: ﴿ ويؤثرون على أنفسهم ولو كان بهم خصاصة﴾

Аллах Всевишния е казал: „Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда.“ (59: 9).



وقال تعالى:  ﴿ ويطعمون الطعام على حبه مسكيناً ويتيماً وأسيراً ﴾  إلى آخر الآيات.

И е казал Той: „И дават храна, въпреки че и те я обичат – на нуждаещ се и на сирак, и на пленник“ ( 76: 8 ).



569 - وعن أبي هُريرة رضي اللَّه عنه قال : جَاءَ رَجُلٌ إلى النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : إني مَجْهُودٌ ، فأَرسَلََ إِلى بَعضِ نِسائِهِ ، فَقَالت : والَّذِي بَعَثَكَ بِالحَقِّ ما عِندِي إِلاَّ مَاءٌ ، ثُمَّ أَرْسَلَ إِلى أُخْرَى. فَقَالَتْ مِثْلَ ذَلِكَ ، حتَّى قُلْنَ كُلُّهنَّ مِثل ذَلِكَ : لا وَالذِي بعثَكَ بِالحَقِّ ما عِندِي إِلاَّ مَاءٌ . فقال النبيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « من يُضِيفُ هَذا اللَّيْلَةَ ؟ » فقال رَجُلٌ مِن الأَنْصارِ : أَنَا يَا رَسُولَ اللَّهِ ، فَانْطَلَقَ بِهِ إِلى رحْلِهِ ، فَقَال لامْرَأَتِهِ : أَكرِمِي : ضَيْفَ رسولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم.

     وفي رواية قال لامرَأَتِهِ : هل عِنْدَكِ شَيءٌ ؟ فَقَالَتْ : لا ، إِلاَّ قُوتَ صِبيانِي قال : عَلِّليهمْ بِشَيءٍ وإِذا أَرَادُوا العَشَاءَ ، فَنَوِّميهِم ، وإِذَا دَخَلَ ضَيْفُنَا ، فَأَطفِئي السِّرَاجَ ، وأَريِهِ أَنَّا نَأْكُلُ ، فَقَعَدُوا وأَكَلَ الضَّيفُ وبَاتا طَاوِيَيْنِ ، فَلَمَّا أَصْبح ، غَدَا على النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : فقال: « لَقَد عَجِبَ اللَّه مِن صَنِيعِكُمَا بِضَيفِكُمَا اللَّيْلَةَ » متفقٌ عليه .

569. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Веднъж при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде някакъв мъж и каза: „Изнемощял съм от глад.” Той извика една от съпругите си, която каза: „Кълна се в Онзи, Който те е изпратил с правдата, имам само вода“. После извика друга и тя отговори същото. Всички изрекоха подобни думи: „Кълна се в Онзи, Който те е изпратил с правдата, нямам друго освен вода“. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Кой ще го приеме да му гостува през нощта?“ Мъж от ансарите каза: „Аз, Пратенико на Аллах!“ Потеглиха заедно към дома му. Казал на жена си: „Почети госта на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари!“ В друг вариант се казва: „Имаш ли нещо [за ядене]?“ Отговорила: „Не, освен храната на децата“. Казал: „Утеши ги с нещо и когато поискат вечеря, приспи ги! Щом гостът влезе, загаси лампата и се престори, че и ние се храним!“ Седнали и гостът се нахранил, а те си останали гладни. На другия ден сутринта [ансарът] отишъл при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той казал: „Аллах се е възхитил от поведението ви към госта през нощта“ (всепризнат хадис).



570 - وعنه قالَ : قالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « طَعَامُ الاثْنَينِ كافي الثَّلاثَةِ ، وطَعامُ الثَّلاثَةِ كافي الأَربَعَةِ » متفقٌ عليه .

      وفي رواية لمسلمٍ عن جابر رضي اللَّه عنه ، عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « طَعَامُ الوَاحِد يَكفي الاثْنَيْنِ ، وطَعَامُ الاثْنَيْنِ يَكْفي الأربَعَةَ وطَعَامُ الأرْبعةِ يَكفي الثَّمَانِيَةَ » .

570. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Храната на двама души стига за трима, а храната на трима – за четирима“ (всепризнат хадис).

Във варианта на Муслим от Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Храната на един стига за двама, храната на двама – за четирима, храната на четирима – за осмина“.



571 - وعن أبي سعيدٍ الخُدريِّ رضي اللَّهُ عنه قال : بينَمَا نَحْنُ في سَفَرٍ مَعَ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِذ جَاءَ رَجُلٌ على رَاحِلَةٍ لَهُ ، فَجَعَلَ يَصْرفُ بَصَرَهُ يَمِيناً وَشِمَالاً ، فَقَال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ كَانَ مَعَهُ فَضْلُ ظَهرٍ فَليَعُدْ بِهِ عَلى مَنْ لا ظَهْرَ لَهُ ، وَمَن كانَ لَهُ فَضْلٌ مِن زَادٍ ، فَليَعُدْ بِهِ على مَن لا زَادَ لَهُ » فَذَكَرَ مِن أَصْنَافِ المَالِ مَا ذَكَرَ حَتَّى رَأَيْنَا أَنَّهُ لا حَقَّ لأحدٍ مِنَّا في فَضْلٍ » رواه مسلم .

571. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Веднъж, като бяхме на път с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, пристигна мъж на ездитно животно и започна да върти очи наляво и надясно. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Който има животно в повече, нека го даде [като милостиня] на лишен от него. Който има провизии в повече, нека ги даде на лишен от тях“. Спомена и други видове имот, каквото спомена, та видяхме, че никой от нас няма право на излишък“ (разказан от Муслим).



572 - وعن سَهلِ بنِ سعدٍ رضي اللَّه عنه أَنَّ امرَأَةً جَاءَت إِلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِبُردةٍ مَنسُوجَةٍ ، فقالت : نَسَجتُها بِيَديَّ لأكْسُوَكَهَا ، فَأَخَذَهَا النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مُحتَاجاً إِلَيهَا ، فَخَرَجَ إِلَينا وَإِنَّهَا لإزَارُهُ ، فقال فُلانٌ اكسُنِيهَا مَا أَحسَنَها ، فَقَالَ: « نَعَمْ » فَجلَس النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في المجلِسِ، ثُمَّ رَجَعَ فَطَواهَا ، ثُمَّ أَرسَلَ بِهَا إِلَيْهِ : فَقَالَ لَهُ القَوْمُ : ما أَحسَنْتَ، لَبِسَهَا النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مُحْتَاجاً إِلَيها ، ثُمَّ سَأَلتَهُ ، وَعَلِمت أَنَّهُ لا يَرُدُّ سَائِلاً ، فَقَالَ : إني وَاللَّهِ ما سَأَلْتُهُ لألْبَسَها ، إِنَّمَا سَأَلْتُهُ لِتكُونَ كَفَنِي . قال سَهْلٌ : فَكانت كَفَنَهُ . رواه البخاري .

572. От Сахл ибн Саад, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Някаква жена дойде с тъкан плащ при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Каза: „Изтъках го с ръцете си, за да те облека“. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го прие, защото се нуждаеше от него. После излезе при нас и го бе сложил на кръста си като пояс. Някой каза: „Дай ми го за одежда! Колко е хубав!“ Той се съгласи. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, поседя с нас на събирането ни, после излезе, сгъна го [плаща] и му го изпрати [на мъжа]. Някои хора му казаха: „Ти не постъпи добре. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се нуждаеше от него, а ти го изпроси, като знаеше, че той не връща просител“. Отговори: „Кълна се в Аллах, не го изпросих, за да го обличам, а за да бъде мой погребален саван“. Сахл каза: „И това наистина стана неговият саван“ (разказан от ал-Бухари).



573 - وعن أبي موسى رضي اللَّه عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّ الأشعَرِيين إِذَا أَرملُوا في الْغَزْوِ ، أَو قَلَّ طَعَامُ عِيَالِهِم بالمَدِينَةِ ، جَمَعُوا ما كَانَ عِندَهُم في ثَوبٍ وَاحدٍ ، ثُمَّ اقتَسَمُوهُ بَيْنَهُم في إِنَاءٍ وَاحِدٍ بالسَّويَّةِ فَهُم مِنِّي وَأَنَا مِنهُم » متفقٌ عليه .

573. От Абу Муса, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато при поход запасите на ашаритите се поизчерпеха или в ал-Медина храната на семействата им намалееше, те събираха наличното в една дреха, после го разпределяха помежду си в един съд поравно. Затова те са с мен и аз съм с тях“ (всепризнат хадис).


<--- Върни се на съдържанието на -  РИЯДУ-С-САРИХИН