Пази ни от глупости, Аллах наш!
Предците ни казваха: „Магарето е символ на глупостта!“ Това означава, че когато свършвали всички определения и пояснения за глупостта, те се позовавали на магарето.
В синонимните речници за думата глупост могат да се намерят други думи, но глупостта най-добре и вярно е обяснил народът. За глупав човек са казвали „дебелоглав“. Ако някой човек не е в състояние да ви разбира, да не може да долови тънкостта на онова, което му обяснявате, сиреч не му достига разсъдъка, такъв се смята за дебелоглав. Затова когато на някой му кажете, че е дебелоглав, веднага се засяга. Макар никой да не приема, трябва обаче да се признае, че броят на глупците в обществото ни е доста голям. Глупостта е на степени. Като се почне от онези неграмотните, които не разбират това, което им се казва та се стигне до онези интелектуални глупци, които упорстват в неразбирането си.
Понякога глупостта е като малък дефект в тъканта на ума. Ако се поправи не се забелязва. Но понякога дупката е доста голяма, така че не е възможно да се закърпи. Понякога глупостта е анатомически недостатък, който не се поддава на лечение. Глупостта е като дума, която не може да се разбере кога е употребена в шеговита форма и кога в сериозен вид. Затова човек винаги остава далеч от извода. Затова общуването с глупците опропастява човешкия живот. Дори целта тук да е вярна, пътят ще те води в крива посока. Затова глупците привличат стремежа и усилията на човека както гъбата водата. Както въздуха допринася за изпаряването на водата, така и глупците по нещичко крадат от хората, ограбват душите им. Глупостта е вид увивно отровно растение, което както лианите се увиват около стройните дървеса така и те се увиват около нас докато изсушат сърцевината ни, изсушат жизнените ни сокове, погубят същината ни. Глупакът е такъв крадец, който краде и отнася енергията, усмивката, добрите намерения, с една дума жизнеността на събеседника си. Там, където се намира той, витае такъв хлад, че краката и ръцете ви замръзват. Когато един градоначалник изпусне птичката от кафеза и нареди: „Затворете градските порти!“ горко на глупостта на този градоначалник! Хз. Омер ни разказва: „Когато прочетох айета: „О, човеко, кое е това, което те залъгва пред благодатния Аллах?“ отговорих: „Глупостта е, Аллах мой!
В източните страни има множество разкази и цели раздели от книгите, в които се разказва за глупостта. Всичко това е за да се предпазят и да се отдалечат хората от глупостта. Не зная дали на Запад са написани книги на тази тема и дали и при тях глупостта е разпространена колкото при нас. Един от най- хубавите разкази за глупостта Хз. Мевляна е поместил в своята прочута книга „Месневи“. В него се разказва как Хз. Иса бяга от глупците. Накратко разказът е следния: „Хазрети Иса тичаше към планината, който го видеше, щеше да помисли, че го гони лъв. Един човек го настигна и го попита:
„Здравейте! Къде така хвърчолетите? Никой не ви гони!“ Поради тревогата си Хз. Иса дори не го чу. Продължи да тича, без да му отговаря. Човекът пак хукна след него. Като го настигна отново го попита:
„За Бога! Поспри се! Като бягаш ме измъчваш! От кого бягаш? Няма нито враг, нито пък звяр след теб!“
„Не ми се изпречвай пред краката! Бягам от един глупак. Остави ме да се спасявам!“
„Чудна работа! Нима ти не си този, който лекуваш слепците и глухите?“
„Аз съм!“
„Тогава от какво се плашиш, o пречистий дух? Кой няма да ти бъде роб, след като изпълниш всяко негово желание и след като си способен на всякакви чудеса? Кой не би се преклонил пред теб?“
„Заклевам се пред Аллах, Който сътвори душата и я облече в безподобно тяло, от уважение към пречистите Му качества и имена, раздиря небесата със светкавици, че когато казах великото Му име на глухия, ушите му се отвориха; когато прочетох на слепеца, очите му прогледаха; когато четох срещу скалиста планина, тя се разтвори; четох на тялото на мъртвеца, той се пробуди; прочетох на нищото, то се получи, но когато четох стотици пъти на душата на глупака, и то с любов и с милост, пак не се получи нищо. Глупакът се превърна в камък и не се отвърна от своята природа. В пустиня се превърна и на нея не поникна стрък трева.
„Каква е мъдростта на факта, че името на Всемогъщия въздейства на всичко ала не влияе на глупостта? И те са болни, и той е болен. Тях ги лекува, а него – не!“
„Глупостта е мъката на Аллах. Болестите, слепотата, глухотата не са мъка, а среща с някаква беда. А глупостта е Аллахова горяща дамга, нанесена на човека, срещу което няма лек!“
Проф. д-р Искендер Пала
Портал 
