Газауа срещу съюзените племена
Сред настаналото спокойствие, благодарение на мъдрите стъпки, предприети от Пратеника на Аллах, той и мюсюлманите разполагали с време да разпространяват своята религия и да подобрят положението си. След стълкновението с рода ан-Надир не се споменава за друга съпротива. Мирът продължил година и половина. Ала юдеите, които Иса (мир нему) нарича “змии и деца на змии”, не били доволни, че мюсюлманите си почиват. След като се установили в Хайбар и се успокоили, започнали да кроят заговори и задкулисни игри, докато успели да привлекат на своя страна и срещу хората в Медина огромна войска от арабски племена.
Според автори на житието на Мухаммед двадесет вожда и управници от юдеите, установили се в Хайбар, отишли при курайшите да ги увещават да участват във военен поход срещу Медина, обещавайки им победа. Курайшите се съгласили. Отишли и при племето Гатафан. Те също склонили. Обиколили и други племена, част от които дали съгласието си. Всички те приели да действат съгласно координиран план и по едно и също време да пристигнат в околностите на Медина.
Съветът и изкопаването на рова
Новината за обединяването на племената и тяхното раздвижване достигнала Медина. Пратеника на Аллах се посъветвал със сподвижниците си. Мнението на Салман ал-Фариси Аллах да е доволен от него било да изкопаят ров. Всички одобрили предложението и го приели.
Каменисти местности обграждали Медина от изток, запад и юг. Подходяща за влизане на войски в града била само северната страна. Пратеника на Аллах избрал най-тясното място – около миля – между двете каменисти местности на запад и на изток, за да ги свърже с дълбок ров. Ровът започвал от северозападните склонове на планината Сала и се спускал на изток до издадения нос на източната камениста местност при Атам аш-Шайхайн.
Мухаммед възложил на всеки десетима мъже да изкопаят по четиридесет лакътя. Той също участвал в изкопаването на рова и в изнасянето на пръстта. През това време ту сподвижниците редили стихове и той им отговарял, ту той започвал и те му отговаряли. В процеса на тежката и изнурителна работа мюсюлманите изтърпели големи мъки. Било много студено и ги мъчел страшен глад. Някой донасял шепа ечемик, смесен с миризлива мазнина, но те я ядели, макар да я преглъщали трудно. Оплакали се от глада на Пратеника на Аллах и му показали стомасите си, на които били прикрепили камък. Тогава той им показал своя стомах, към който бил привързал два камъка.
Докато копаели, се случили няколко знамения. Джабир видял колко гладен и изтощен е Пратеника на Аллах ; не издържал и заклал за него едно животно. Жена му пък смляла крина ечемик и тайно поканили Пратеника на Аллах и неколцина от хората му да ги нахранят. Но той дошъл с всички, които работили по рова, а те били хиляда човека. Всички се нахранили, а тенджерата си оставала пълна и тестото станало на хляб. А сестрата на ан-Нуман ибн Башир пък занесла шепа фурми на баща си и вуйчо си. Пратеника на Аллах ги пръснал върху една дреха и поканил всички, които копаели рова. Макар че всички яли, фурми се изсипвали от краищата на дрехата.
Докато копаели, Джабир и хората се натъкнали на огромен камък. Пратеника на Аллах дошъл, ударил го с лопатата си и той се превърнал в камара от ронлив пясък. Бара и неговите хора попаднали на скала. Дошъл Пратеника на Аллах и рекъл:
– В името на Аллах!
Замахнал с лопатата и ударил скалата; от нея се отронило парче и излязла светлина. Тогава той казал:
–Аллах е най–велик! Поверени са ми ключовете на аш–Шам. В момента виждам червените им палати.
Ударил втори път и благовестил за победа над Персия. Ударил трети път и възвестил, че ще победи и Йемен. Скалата се раз била на парчета.
От двете страни на рова
Курайшите наближили, следвани от четири хиляди во̀ина, триста конника и хиляда камили. Предвождал ги Абу Суфян, а знамето им носил Усман ибн Талха ибн Абу Талха ал-Абдари. Те спрели между ал-Джараф и Загаба, където се събират потоците от Рума. Гатафан и племената от Наджд, които ги следвали, били шест хиляди. Спрели в края на долината Накма встрани от Ухуд. Тази огромна войска, която напредвала към стените на Медина, представлявала сериозно изпитание и внушавала силен страх. Както е казал Всевишния Аллах: Когато настъпиха и отгоре, и отдолу срещу вас, и когато погледите се вцепениха и сърцата заседнаха в гърлото, и допуснахте за Аллах различни догадки, там вярващите бяха изпитани и разтърсени от силно сътресение. (33:10-11). Но Аллах подкрепил мюсюлманите, както е казал: И когато вярващите видяха племената, рекоха: “Това е, което ни обещава Аллах, и Неговият Пратеник.” И това им надбави само вяра и покорност. (33:22). А лицемерите и онези, в чиито сърца имаше болест, рекоха: “Аллах и Неговият Пратеник ни обещаха само измама”. (33:12).
Пратеника на Аллах оставил в Медина за свой заместник Ибн Умм Мактум; настанил жените и децата в укрепените къщи и извел над три хиляди мюсюлмани, които се укрепили пред планината Сала. Ровът останал между тях и неверниците.
Езичниците се установили, подготвили се и настъпили към Медина. Наближавайки мюсюлманите, били изненадани от рова, ширнал се между тях и мюсюлманите, изумили се. Абу Суфян казал:
- Арабите не познават такава хитрост.
Обзети от безразсъдство и гняв, започнали да обикалят около рова, за да търсят място, където да преминат. А мюсюлманите ги обстрелвали със стрели, за да не им позволят да доближат изкопа, и да нямат възможност да атакуват иззад изкопаната пръст или да си проправят път.
Езичниците се принудили да наложат обсада на Медина, но същевременно не били готови за такава мярка, защото тя не влизала в сметките им, когато тръгвали да воюват. През деня се опитвали да пресекат рова, но по цялото му протежение мюсюлманите ги посрещали с камъни. Цял ден езичниците полагали големи усилия да преминат, а мюсюлманите, принудени непрекъснато да се отбраняват, пропуснали задължителните молитви. Такава възможност се отворила едва след залез слънце или малко преди това. По онова време още не била установена молитвата при страх.
Един ден група конници от езичниците, сред които Амр ибн Абд Удд, Икрима ибн Абу Джахл, Даррар ибн ал-Хаттаб и други, се насочили към тесен проход през рова и го щурмували. Конете им обикаляли мястото между изкопа и планината Сала. Тогава насреща им излезли няколко мюсюлманина, водени от Али ибн Абу Талиб и се изпречили между атакуващите езичници и изкопа. Амр ибн Абд Удд призовал някого от мюсюлманите на двубой. Той бил дързък и опасен, Али се разгневил, слязъл от коня и двамата започнали да се бият – били се докато Али го убил. Останалите обърнали в бягство, защото сърцата им се изпълнили със смъртен ужас. Икрима дори захвърлил копието си, а Науфал ибн Абдуллах паднал в рова и мюсюлманите го убили.
Докато двете страни си разменяли стрели, имало малко убити: от езичниците – десет, от мюсюлманите – шест.
Стрела ранила Саад ибн Муаз. Той се помолил на Аллах да го остави жив, ако все още е писано да се воюва с курайшите, ако ли не – да умре от тази рана. След това горещо се помолил:
– О, Аллах, не ми взимай душата, докато не отмъстя на племето Курайза.
Предателството на племето Курайза и последствията му за хода на битката
Курайза и Пратеника на Аллах имали договор, за който вече споменахме. Но по време на битката Хай ибн Ахтаб, на почит сред рода ан-Надир, отишъл при Кааб ибн Асад, почитан сред племето Курайза, и го склонил на предателство – насърчил го да наруши договора. Кааб нарушил договора и преминал на страната на курайшите и езичниците.
Курайза се намирали в южната част на Медина, а мюсюлманите – в северната. По този начин жените и децата на мюсюлманите оставали незащитени пред Курайза. Над тях надвиснала голяма опасност. Щом новината стигнала до Пратеника на Аллах, той изпратил Маслама ибн Аслам с двеста во̀йна и Зайд ибн Хариса с триста човека да охраняват децата на мюсюлманите; после изпратил Саад ибн Муаз и Саад ибн Ибада с група ансари на разузнаване. Заварили юдеите открито да ругаят, да се заканват и да оскърбявт Пратеника на Аллах, като повтаряли:
– Какъв е този пратеник на Аллах? Между нас и Мухаммед няма нито споразумение, нито договор.
Завърнали се те и казали на Пророка:
– Удал и Кара.
Ще рече, че курайзите са предали мюсюлманите както Удал и Кара предали сподвижниците на Мухаммед в ар-Раджи.
Хората разбрали истината и страхът им се засилил, както е казал Всевишния Аллах: Когато погледите се вцепениха и сърцата заседнаха в гърлото, и допуснахте за Аллах различни догадки, там вярващите бяха изпитани и разтърсени от силно сътресение. (33:10-11). Лицемерието надделяло и дори някои казали:
– Мухаммед ни бе обещал да ядем от богатствата на персийския и римския владетел, но сега от страх дори по нужда не можем да отидем.
А други казвали:
– “Аллах и Неговият Пратеник ни обещаха само измама”. (33:12).
А група от тях рекли:
– “О, жители на Ясриб, [тук] няма място за вас, върнете се!” (33:13).
Други искали да избягат и помолили Пророка за разрешение да се върнат и хитрувайки, му рекли:
– “Незащитени са ни домовете” (33:13).
Но домовете им не били незащитени.
Пратеника на Аллах се разтревожил, когато узнал за предателството на Курайза. Завил се с наметалото си, легнал и дълго прекарал така. По някое време се надигнал и казал:
– Аллах е най–велик! Той благовести мюсюлманите, че ще победят.
Искал да изпрати човек при Уайна ибн Хисн, за да се помири с него срещу една трета от добива на плодове на Медина, а той да се изтегли с племето си Гатафан. Но двамината ансари – Саад ибн Муаз и Саад ибн Ибада – се противопоставили:
– И те, и ние бяхме езичници. Не са и помисляли да изядат дори и един плод. Сега, когато Аллах ни е дарил благодатта на исляма и ни възвеличил чрез теб да им дадем имотите си? Кълнем се в Аллах, нищо няма да им дадем, освен меч.
Мухаммед се съгласил с тях.
Страните губят сили. Краят на газауат
Аллах сторил така, че при тези жестоки обстоятелства дошъл Нуайм ибн Масуд ал–Ашджаи, човек от племето Гатафан, приятел на курайшите и на юдеите, и казал:
– Пратенико на Аллах, приех исляма, но моите хора не знаят, че съм станал мюсюлманин. Заповядай ми каквото искаш, за да го изпълня.
А Мухаммед отвърнал:
– Ти си сам. Какво ще сториш? Иди обаче и обезкуражи враговете ни както можеш. Защото войната е хитрост.
Нуайм отишъл при Курайза. Когато го видели, посрещнали го добре, а той им казал:
– Знаете, колко ви обичам и какво ни свързва. Ще ви съобщя нещо, но ще си мълчите за мен.
Те се съгласили и той продължил:
– Видяхте ли какво стана с рода Кайнука и с рода ан–Надир? Подкрепяте племената курайш и гатафан, но те не са като вас. Тази страна е ваша, тук са имотите ви, децата и жените ви. Не смятате ли, че за вас нещата може да се променят? Колкото до другите – тяхната страна, жените им и децата им са далеч оттук. И ако имат възможност, ще я използват, ако ли не, ще се върнат в в своя край и ще ви оставят тук, където Мухаммед ще ви отмъсти както си иска.
– Какво да правим?– попитали те.
– Не се сражавайте, докато тези племена не ви дадат заложници като гаранция.
Те му казали:
– Ето това е мнение.
След това Наим отишъл при курайшите. Старейшините се събрали и той подхванал:
– Знаете колко ви обичам и какви сърдечни чувства храня към вас.
– Да, така е – потвърдили те.
– Ще ви съобщя нещо, но ще си мълчите за мен. Юдеите се разкайват, че са нарушили договора с Мухаммед. Опасяват се да не се върнете и да ги оставите на него. Изпратили са му послание, че ще вземат от вас заложници и ще му ги предадат. А после ще се съюзят с него срещу вас, за да спечелят благоволението му. Пазете се от тях. Ако ви поискат заложници, не им давайте!
После отишъл при гатафан и на тях казал същото.
С това мъдро действие смутил духовете и всял разкол. Абу Суфян изпратил делегация при племето Курайза и ги призовал на другия ден да се включат в битката. Те обаче отвърнали:
– Утре е събота. Всички злини са ни се случвали, защото сме престъпили забраната на този ден. Освен това няма да се сражаваме заедно с вас, докато не ни дадете заложници от вашите хора, за да не би да ни изоставите и да се приберете във вашия край.
Племената курайш и гатафан си казали:
– Кълнем се в Аллах, Нуайм ни каза истината.
Курайшите изпратили пратеници при юдеите да им предадат:
– Никого няма да ви дадем за заложник. Излезте и се бийте.
А те си помислили:
– Истината ни каза Нуайм.
Така бойният дух на двете групи бил сломен и силите им ги напуснали.
Мюсюлманите пък призовавали Аллах:
– О, Аллах! Скрий незащитените ни домове и дай сигурност за децата ни.
Пратеника на Аллах се помолил на Всевишния и Превелик Аллах!
– О, Аллах! Ти, Който низпославаш Книгата, Който си бърз в равносметката, порази съюзените племена! О, Аллах! Порази ги и ги разтърси!.
Тогава Аллах изпратил срещу тях вятър и ангели–воини. Те ги разтърсили и посели в сърцата им ужас. Вятърът преобърнал съдовете им за храна, изтръгнал подпорите на шатрите им; сковал жесток студ, който не им оставал никакъв избор и те започнали да се стягат за път.
Пратеника на Аллах изпратил при тях Хузайфа Аллах да е доволен от него на разузнаване. Той отишъл скришом в лагера на езичниците, постоял при тях и се върнал. По време на престоя си там не усетил никакъв студ – напротив: все едно излизал от гореща баня. Хузайфа казал, че врагът си тръгва. Тази нощ мюсюлманите спали спокойно. На заранта погледнали към бойното поле по посока на неверниците – било пусто и празно. Аллах върна неверниците с тяхната ярост. Те не получиха никакво благо. Достатъчен бе Аллах за вярващите в сражението. Аллах е всесилен, всемогъщ. (33:25).
Нападението започнало през месец шаууал през петата година от хиджра и приключило след около месец, през месец зу-л-каада. Това бил най-значителният опит на враговете на исляма да нападнат Медина, да я погубят и да унищожат исляма и мюсюлманите. Аллах обаче ги разочаровал и ги победил с тяхното оръжие. Поражението им, въпреки събраната огромна войска, показало, че за малките и разпръснати племена е по-добре да не дръзват да нападат Медина. По този повод Пророка заявил:
– Сега ние ще ги нападаме, а не те нас. Вече е наш ред.
Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."
Портал