Английската игра:
Дявола срещу сатаната
Онези, които са били на балканските страни веднага са забелязвали следното положение: От една страна сред мюсюлманите се забелязва повишаващ се интерес към религията, а от друга страна налице са различни разбирания за религията. Особено след разпадането на бившия Съветски блок, въпреки че принадлежат към различни национални ценности, те се сблъскват със сходни проблеми. От една страна се възражда едно разбиране за религията, която се основава на традиционната култура, а от друга разбирането за религията, която искат да прокарат онези младежи, които са получили религиозното си образование в страните от Близкия изток.
Това различно разбиране на религията не е нещо, с което се сблъскват мюсюлманите от една обширна география, която включва Кавказ, Средна Азия и Балканите. Подобно положение се наблюдава в различни варианти и сред мюсюлманите емигранти на Запад. Само че проблемът на Запад не е резултат от напрежението, което се ражда между различните схващания за религията, а последица от несъответствието, породено от интеграционните политики, които се прилагат в различните страни. Придържането им към ислямското облекло, което се оформило под влияние на културата, към която принадлежат, се смяташе за радикализъм от западните общества и техните ръководители. Тъй като тези общества са свикнали с еднокултурен живот, за тях беше нормално да възприемат като нещо еднородно селефитското и суфитското религиозно течение. Особено след 11 септември, когато асимилационната тревога бе изместена от “терористичния страх”, страни като Германия, Англия и др. започнаха да създават структури, които да следят отблизо отделните религиозни течения и да провеждат политики според тях.
В действие бяха вкарани различни интеграционни структури, които имат преки или косвени връзки с разузнавателните служби, и започнаха да издават книги, вестници и списания, да излъчват телевизионни и радио предавания.
Може да се каже, че при тези много строги мерки, Германия заема водещо място. Германия, която няма империалистически опит и общественото мнение там се основава на силен етнически корен показа различно отношение при срещата си с мюсюлманската култура. Според едно изследване на сдружение, създадено с цел провеждане на телевизионни и радиопредавания, насочени към мюсюлманите, то методите на Англия за борба срещу “радикалния ислям” са доста обезпокоителни. Само че като се има предвид опита на английското разузнаване и държава, насочена към исляма, това е нещо разбираемо.
Интересно е например, следното различие: Английската държава е разработила своя съвместна стратегия със селефидските групировки за борба с “радикалните течения” и приобщаването (опитомяването) им към обществото. Цялата западна литература, на първо място американската, се с съюзила със селефитското течение, посочвано като радикализъм (а можете да го разбирате и фундаментализъм), за да бъде попречен пред останалите течения. Член на Сдружението за защита на конституцията, който не е пожелал да назове името си, нарекъл това противоречиво положение: „За да премахнем дявола, пускаме сатаната срещу него...”
Нека сега да спрем дотук по въпроса и да не го разгледаме като някакъв спор по религиозни разбирания, а би трябвало да се замислим как то е превърнато в подходящо средство за международна политика върху политическите измерения на събитието. Ако отново се върнем към Балканите, погледнато от английска гледна точка, то цялата балканска география от Босна до България, където живеят мюсюлмани, може да се долови как това различие в разбиранията изведнъж се превърнало в религиозно и обществено деление. Макар английската държава да не прилага само един модел в своите отношения спрямо мюсюлманите, то се долавя, че има много общи неща в процесите, развили се след студената война.
Сред мюсюлманската общност в Англия, която мисля, че познавам много добре, селефитското течение изобщо не представлява основно направление. Голяма част от мюсюлманите, които произхождат от Пакистан и Индийския подконтинент са пряко свързани с традиционните ислямски обичаи в тази географска ширина. Тези общности са пренесли религиозната и духовната култура, съществуваща в Пакистан и Бангладеш като по този начин те се опитали да задоволят до определена степен религиозните и социалните си нужди. А факта, че англичаните вместо тези общности, които се смятат за приобщени към живота в тази страна, подкрепят маргиналните, оставащите извън обсега селефитски течения трябва да е резултат от тънката английска политика.
В резултат от премахването на религиозната забрана след края на студената война бе неизбежно в религиозните общности да се породи до голяма степен стремеж към възвръщане на религията. След като в тази обширна география от Кавказ до Балканите се наблюдаваше новото съживяване на религията, сред младежта важно разпространение намериха течения, които могат да се включат в селефитския кръг, който в повечето случаи се изправяше пред нас като вахабизъм.
По-голямата част от тези младежи, които са получили религиозно образование в арабските страни, когато се върнаха по родните си места влязоха в противоречие със собствените си семейства, общности и култури. Една философия, едно учение, което гледа със съмнение към всяко друго разбиране за религията. На тези младежи, на които бе преподавано и втълпено едно разбиране за абсолютно верен ислям започнаха да пилеят своята младежка енергия не за да бъдат за пример на своите общества, а за поддържане на конфликта със собствените им родители и деди и с тяхното разбиране за религията и културата им. Енергията на това първо поколение, което бе изолирано от самото общество почти изцяло бе пропиляно в борбата им с мюсюлманите. Религиозното разбиране, което те искаха да внесат не схождаше нито с културата, нито пък с религиозното разбиране на тази география, която те представляваха. И те вместо да разкриват ценностите на религията сред широките народни слоеве, започнаха да се странят от онези хора, които не споделяха тяхното разбиране. С време неизбежно бе това поколение, което бе изолирано от обществото да започне да изпитва на собствения си гръб въпроса за несъвместимостта с обществото, да почувстват кризата и да почнат да търсят различни разбирания.
След като бяха изтикали ислямската насоченост и търсене настрани и почти бяха тероризирали исляма, беше неизбежно да се върнат към лоното на исляма и съвместно с истинските ислямски политики на тези райони.
Въпросът, естествено, не е дали ще са селефити или сюнити, а да се види на кого и на какво служи тази политика. Или казано другояче:
За да изгониш дявола да пуснеш сатаната по него!
Акиф Емре
Портал 
