Бихте ли станали съдружник с дявола?
- Ако дяволът се въплъти в кожа и кости като човек, бихте ли го приели за свой съдружник и му поверили част от имуществото си? Той да сее, жъне, да харчи, да увеличи или да намали дохода ви? Щяхте ли да искате това? Ако дяволът се загрижи за вас и се заеме да увеличава богатствата ви, да ви носи пълни торби и да пълни касата ви, щяхте ли да се съгласите?
- Бихте ли желали шейтанът да отнеме едно от децата ви или да се свие под някой от органите му, за да го управлява, както му скимне? Как би ви подействало, ако той повеляваше на ръцете, очите, ушите, краката, на сърцето или мозъка ви, за да бъдете негов съдружник?
- Бихте ли се съгласили ако дяволът искаше да ви отнеме ръцете, краката, очите, ушите, сърцето мозъка ви и се опитваше да ви контролира и да ви заповядва? Ако ви насилваше, щяхте ли да се съгласите?
- Ако дяволът промени външния си вид и почука на вратата ви с думите: “Аз съм дяволът. Бихте ли ме приели да ви гостувам?” И бихте ли седели с него, метнали крак върху крак и да беседвате? Ами ако рече да нощува у вас? Каква би била реакцията ви? Ако седнеше на софрата ви и пожелаеше да се храни с вас като поръча някои ястия, които му харесват, щяхте ли да приемете? Бихте ли му отделили една от стаите си?
- Бихте ли избрали дявола за ваш водач? Ако тръгне пред вас да ви сочи пътя, бихте ли го последвали? Ако дяволът се превъплъти в жив човек и да се облече в най-прекрасни дрехи, то бихте ли възприели спокойно тази негова постъпка?
- А какво бихте казали ако да станете другари с шейтана?
- Добра постъпка ли ще е да гласувате доверие на дявола и да го изберете за свой ръководител?
Уверен съм, че на всички тези въпроси вие ще отговорите с “не!“
Бихте били винаги нащрек пред едно същество, което се е въплътило в човешки облик и ви заявява: “Аз съм шейтанът!” Бихме се старали да опазим себе си, дома и семейството си както и работното си място от неговото влияние.
Ала дяволът не върши всичките тези неща, въплъщавайки в кожа и кости, но ги върши като дявол.
И хората, които иначе биха били нащрек и проявявали бдителност, затварят очите си, когато дяволът става съдружник с децата им и съучастник в имотите; посрещат го като скъп гост в домовете си и не се свенят да го следват на всяка крачка... Нещо повече, дори и да могат да му попречат да им стане съдружник на децата и имотите им, да командват органите на телата им.
Коранът е пълен с предупреждения към хората по отношение на шейтана:
Той е представен като „враг на човека“.
Ще се изпречи на пътя на човека и ще се опита да го отклони от намеренията му да постигне задоволството на Аллах.
При това той е достатъчно нагъл пред Твореца като заявява:
„Ще направя така, че голяма част от хората да не Ти се кланят“
Той е бил лишен от присъствието си при Всевишния, но му е била предоставена възможността да се меси при изпитанията на човека. На човека му е заявено:
- Помни, че има дявол! Той по рождение е скаран с тебе.
Ти, както си вечно подложен на изпитания пред Всевишния дали ще успееш да изградиш хубав живот или не според мярата на Твореца, на него пък му е позволено да пречи на това изпитание. Затова пазете се от неговата злост и лукавство!
Според онова, което е казано в Корана, шейтанът е съзнателен и явен неприятел и той ще продължи борбата си.
Той изобщо не е глупаво създание.
Той е създание, което крои различни планове, за да заблуди човека. Той е създание, на което е дадена възможност да наблюдава човека от позиция, невидима за него.
Той не е и самотно създание. Пред човека се изправя цяла една „дяволска реалност.“
На човека не му е казано: „Това е дяволът! Внимавай! Живее тук и тук!“
Шейтан има. И отново от Корана узнаваме, че той ще просъществува покрай човека, дори ще присъства при равносметката ни по време на Съдния ден.
Дяволът може да приеме както облика на човека, така и на джиновете.
За присъствието на шейтана съдим по онези неща, при които той е водещ, по делата, при които той е подбудител. А делата, при които дяволът е водещ или подбудител, пак според Корана са: „Нещата, които се правят като се напуска правият път на Аллах“. Следователно, ако се питаме: „Къде тук е дяволът?“ или „Кой се е преобразил във вид на дявол?“, трябва да се види дали човекът следва правия път на Аллах или не.
Шестнайсети айет от сура „Араф“ обрисува по следния начин образа на дявола: „Затова, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път. После ще идвам при тях и отпред и отзад, от дясно и от ляво и ще откриеш, че повечето не са благодарни“. (ел-Араф, 16-17). Това е чиста закана.
Естествено, дяволът не може да направи нещо против своя Творец. Ала тук става въпрос за изпитанията на човека и Аллах Теаля признава известна възможност за изява на дявола в борбата му с човека.
Изпитанията на човека са трудно нещо. Защото от рождение - то си човекът вижда насреща си едно същество с изкривен морал, което храни огромна омраза към него.
„Полето за действие“ на шейтана наистина е много голямо и унищожително.
- Така например, на него се признава правото да заблуждава и да подтиква към злодеяния всеки, когото може. (ел-Исра, 64)
- По същия начин му се дава потенциалната възможност да стане съдружник на имота и децата на човека. (Пак там).
- Човек не може да види дявола, ала дяволът може да го види. Той пристъпва към него отдясно и отляво, отпред и отзад и се мъчи да го завлече нанякъде. Тук става въпрос за името на едно невидимо за човека същество, чийто глас той възприема като собствения си глас и му се доверява“.
- Според Корана сатаната има възможност да атакува човека със своята пехота и кавалерия. Тоест привържениците на сатаната са наистина заплашителна сила... По-някога тази сила е в състояние да мобилизира в редиците на своята армия дори децата и имота на човека..
- Шейтанът си има партия (група, привърженици). Има кой да шуми за него. (Дали това не е някоя медия?!) Той мобилизира и организира своя армия; има си братя, и приятели безброй.
- Шейтанът е създание, което си има подстрекатели, насъскващи, които провокират човека.
- Дяволът има възможност да внушава на своите приятели и привърженици да поведат борба с онези, които не се отклоняват от праведния път на Аллах. (ел-Енам, 121).
- Дяволът е в състояние да украси и да преобрази злините и да ги представи като нещо прекрасно. (ел-Хадж, 39). Т.е. той ги превръща в неща, които са в унисон с желанията и очакванията на човека, с неговите наклонности... Все едно, че ги гримира.. Друг път, внушавайки страх на човека от обедняване (ел-Бакара, 268), го подтиква към убийство на деца още в утробата на майките им. Това идва да ни подскаже, че дяволът познава човешката психика, поради което той има специален подход към всеки отделен човек.
- Понякога той пристъпва като приятел към човека. (ез-Зухруф, 36)
- Понякога го подтиква към празни мечти, обещава, дава дума. (ен-Ниса, 119-120)
- Понякога предприема такива немислими действия, че си позволява дори да заяви: „Ще им повеля да променят факта, че Аллах е Творец“ (ел-Араф, 119)
Само че Всевишният Аллах не съобщава, че не е речено непременно с победа да завърши тази всеобща атака на дявола срещу човека. “И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях и ги призовавай с конниците и пехотинците си и поделяй с тях имотите и децата им и им обещай!” Ще идвам при тях и отпред и отзад, отдясно и от ляво и ще откриеш, че повечето са неблагодарни” предхожда айета: „Над Моите раби ти нямаш власт. И достатъчен е Твоят Създател за покровител.“ (ел-Исра, 65)
Нека след всичко това малко да се замислим: каква тактика трябва да противопоставя човек срещу този осъзнат противник, за да може да води необходимата борба?
Пътят за тази борба сочи отново нашият Създател:
- На първо място трябва да се осъзнае неговата враждебност и да му се отвръща, така както заслужава.
- Несприятеляването и недругаруването с него трябва да станат основни положения на поведението ни.
- Най-значимият щит, с който можем да си послужим против дявола, е старанието ни да бъдем истински раби на Аллах.
- В Корана се повелява: „Дяволът цели да ви възпре от споменаването на Аллах и от молитвата намаз.“ (ел-Маиде, 91). В един друг айет се подчертава: „А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, определяме един сатана, той да му е приятел“. (ез-Зухруф, 36). Това показва, че от сатаната можем да се предпазим единствено чрез намаза и споменаването на Аллах.
- За да се пази от шейтана, човек трябва да се огледа наляво, надясно, назад и напред; да се вслуша в гласовете, които му идват отвътре и да прецени дяволските заблуди и изкушения.
- За да се предпазят домовете ни от шейтана, трябва да бъдем особено внимателни. И ако не желаем да бъдем свидетели на злощастието да посрещаме дявола като гост в домовете си, трябва да направим всичко, което е необходимо. Домовете ни трябва да бъдат пречистени от следите на дявола.
- В никакъв случай не бива да даваме възможност шейтана да стане съдружник нито с децата, нито пък с внуците ни.
- Когато сатаните ни нападнат с все сили, пътищата ни към Аллах трябва да са открити, за да се приютим при Него.
- Коранът окачествява като сатанински дейности“ и „мръсотии“ пиянството, хазартните игри, кланянето пред идолите, гледането на карти и др. подобни неща. (ел-Маиде, 90). Ето защо не бива да си омърсяваме ръцете, сърцето, ушите, очите и душите си с подобни дяволски занимания.
- Винаги трябва да придаваме голямо значение на връзките ни с Аллах Теаля на този, Който върви преди нас и винаги да се предпазваме от положение да вървим в крак с дявола. (ел-Бакара, 168, 208)
- Най-привлекателното внушение на дявола е безсрамието и останалите лоши качества. (ен-Нур, 21). Безсрамието и другите недостатъци за нас трябва да са равносилни на огън или все едно да се хванем ръка за ръка с шейтана.
- Дяволските постъпки на Сатаната започнаха с критиките на повелите на Аллах и противопоставянето Му. Следователно, най-важният момент за един вярващ е да се отдаде напълно на повелите на Аллах и да Му се подчини.
- И последно: при всякакви хитрини на дявола да се приютим под крилото на Аллах.
„И ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ. А (сатаните) въвличат в заблуда своите братя, после не ги оставят“. (Араф, 200, 202)
Щом като е така... Еузу билляхи минеш шейтанир раджим!