Хитростите на сатаната

Хитростите на сатаната

Според онова, което разказва Вехб бин Мунеббих, по времето на израиловите синове живеел един човек, раб на Аллах. Веднъж сатаната се опитал да го излъже, но не бил успял. Един ден, когато човекът излязъл навън, сатаната също тръгнал с него, за да го подведе и извърши грях.
Приближил се до човека чрез страстта и гнева, които са негови оръжия, но не постигнал нищо. После пристъпил към него с оръжието на страха. Изтърколил камъни планината, но когато човекът споменал името на Аллах, камъкът се отклонил от него.
По-късно се превърнал в лъв и тигър и се опитал да уплаши човека. Той отново споменал името на Аллах и не им обръщал внимание. След това се превърнал в змия, която се обвила по краката и тялото му, стигнала чак до главата му. Когато поискал да се наведе за седжде, слязла на челото му. Когато допрял главата си на земята, отворила уста да го захапе. Но човекът я отстранил с ръката си и допрял главата си на земята.
След намаза сатаната дошъл при човека и му казал:
- Така ти направих, инак ти попречих, ала не можах да постигна нищо. Затова реших да се сприятеля с теб. Отсега нататък никога няма да те примамвам и да те заблуждавам.
Човекът му отговорил:
- Не ми трябва твоето приятелство. При това в деня, в който бе решил да ме сплашиш, не бях се уплашил.
Тогава сатаната му рекъл:
- Добре. Няма ли да питаш какво се случи с домашните ти, когато ти излезе от къщи?
Човекът му казал:
- Не, защото аз умрях преди тях. С което искал да каже, че дори те да са мъртви, той е пожертвал живота си в името на Аллах.
- А няма ли да попиташ как залъгвам хората?
- Да. Кажи ми как залъгваш хората?
Тогава сатаната заразказал:
- Хората подвеждам по три начина: Чрез скъперничество, гняв и пиянство...
Ако човекът е скъперник, ние му внушаваме колко малко е имуществото му. Пречим му да изпълнява финансовите си задължения. Същевременно той хвърля око и на чуждия имот.
Ако човекът е нервен, ние го караме да се търкаля сред греховете както топката между краката на децата, дори да съживи мъртвите с молитвите си, ние не губим надежда от него. Защото докато от една страна съзижда, от друга - за миг разрушава...
Ако пък човекът пиянства, тогава ние го влачим накъдето си искаме като овца в стадото...

Източник