Племена и личности се запознават с Исляма
Откакто Аллах му повелил публично да огласи призива, Пратеника на Аллах проявявал усърдие. През сезона на хадж и през пазарните дни на арабите, ходел в селищата на племената и ги призовавал да приемат исляма.
В епохата на Джахилия най-известните и най-близките до Мекка пазари били три: Указ, Маджна и Зул Маджаз. В Указ, селище между Нахла и ат-Таиф, пазарът траел от началото на месец зу-л-каада до двадесетия ден на същия месец. После пазарът се местел в Маджна и траел до края на зу-л-каада. Мястото се намирало в долината Мурр ад-Дахран, в долния край на Мекка. А Зул Маджаз се намирал зад планината Арафат, тоест планината на милосърдието. Тук пазарът се организирал от началото на месец зу-л-хиджа до осмият му ден. След това арабите преустановявали търговията, за да извършат обредите на хадж.
Пратеника на Аллах отишъл да призовава към исляма и да търси убежище и закрила при племената рода Амир ибн Сасаа, рода Мухариб ибн Хасфа, рода Фазара, Гассан, Мурра, рода Ханифа, рода Салим, рода Абис, рода Наср, рода ал-Бука, Кинда, Калб, рода ал-Харис ибн Кааб, Узра и ал-Хударама. Нито едно племе не отговорило на призива му, но реагирали по различен начин. Едни му отговорили благо, други поставили като условие да поемат водачеството след смъртта му; трети казали:
– Твоята фамилия и род най-добре знаят какъв си, щом не те последваха.
Някои отговорили с обидни думи. Най-непристойно отговорили от рода Ханифа, роднините на лъжепророка Мусайлама.
Вярващите извън Мекка
Когато призивът в Мекка бил в най- трудния период, по волята на Аллах исляма приели хора извън пределите на града. Те били като пламък на надеждата, който осветявал тъмнината на отчаянието. Сред тях са:
1. Суайд ибн ас-Самит, талантлив поет, жител на Ясриб. Наричали го ал-Кямил (Съвършения), заради неговото достойнство и поетическата му дарба. Пристигнал в Мекка за хадж или за умра. Пратеника на Аллах го призовал да приеме исляма. Суайд му цитирал някои от мъдростите на Лукман , а Пратеника на Аллах отвърнал със знамения от Свещения Коран. Мъжът приел исляма и казал:
– Това слово наистина е прекрасно.
Суайд паднал убит в сражението между племената ал-аус и ал-хазрадж преди битката при Буас**.
2. Ияс ибн Муаз, младо момче от Ясриб. Посетил Мекка през единадесетата година от пророчеството. Участвал в делегация на ал-аус, които търсили съюз с курайшите срещу племето ал-хазрадж. При тях дошъл Пратеника на Аллах призовал ги към исляма и им рецитирал от Свещения Коран. Ияс възкликнал:
– Кълна се в Аллах, изреченото е по-хубаво от това, за което ние сме дошл!.
Тогава Абу ал-Хайсар, член на делегацията, хвърлил в лицето му пръст и казал:
– Престани, не сме дошли за това.
Ияс замълчал. Малко след като се върнал в Ясриб, починал. Но на смъртния си одър възхвалявал и прославял Аллах и никой от съгражданите му не се усъмнил, че е умрял като мюсюлманин.
3. Абу Зарр ал-Гифари научил за мисията на Мухаммед(сас) след като Суайд ибн ас-Самит и Ияс ибн Муаз приели исляма. Изпроводил брат си в Мекка да донесе повече вести. Но брат му отишъл до Мекка, върнал се и не промълвил нито дума. Тогава Абу Зарр ал-Гифари сам поел на път и щом стигнал града, влязъл в Свещената джамия. Останал там около месец, като пиел от водата на кладенеца Замзам – тя му била и храна, и вода. Никого не попитал за Пророка, защото се страхувал за живота си. Един ден Али, Аллах да е доволен от него отишъл при него, казал му да го последва и го завел при Пророка. Абу Зарр поискал Мухаммед да му разкаже за исляма, така и направил и Абу Зарр веднага приел исляма. После отишъл в Свещената джамия и казал:
– Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах. Свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.
Курайшите се разярили от думите му и искали да го пребият до смърт. Спасил го ал-Аббас. На другия ден обаче произнесъл същите думи и курайшите отново започнали да го налагат. Ал-Аббас пак го спасил.
Абу Зарр се върнал сред своето племе рода Гифар, а след преселението - хиджрата на Мухаммед(сас) в Медина и той се преселил там.
4. Туфайл ибн Амр ад-Дауси, талантлив поет и вожд на племето Даус, което обитавало област в Йемен. Пристигнал в Мекка през единадесетата година от пророчеството. Жителите на Мекка го посрещнали и го предупредили да не слуша Пророка . Той дори си запушил ушите, когато влязъл в Свещената джамия, за да не чуе нищо от думите му. Там, в Кааба, Пророка се молил. Туфайл все пак чул какво казал и му харесало. Тогава си рекъл: “Аз съм проницателен човек и поет. Доброто не може да остане скрито за мен; различавам красивото от грозното. Как така ще ми забранят да чуя словото на този мъж? Ако е добро, ще го приема; ако е зло, ще го отхвърля.”
Мухаммед(сас) тръгнал към дома си, той го последвал и влязъл след него. Разказал му за себе си и поискал да научи повече за неговото дело. Той му разяснил исляма и му рецитирал от Свещения Коран. Туфайл приел исляма и свидетелствал, че няма друг бог, освен Аллах. После казал:
– Аз съм влиятелен сред моя народ. Сега ще се върна при тях и ще ги призова да приемат исляма. Призови Аллах да стори знамение за мен.
Пророка Го призовал и когато Туфайл приближил земите на племето си, лицето му засияло като светилник. Тогава призовал Аллах сиянието му да се премести на друго място. Щом отишъл при народа си, той ги призовал да приемат исляма. Баща му и жена му станали мюсюлмани, но хората от племето му се колебаели, ала когато се преселил в Медина след битката при Худайбия, седемдесет-осемдесет семейства от племето му го последвали.
5. Димад ал-Азди от Азд Шунуа от Йемен; правил заклинания срещу лудост и прогонвал джинове и сатани. Пристигнал в Мекка след като чул градските глупци да разправят, че Мухаммед е луд, отишъл да му направи заклинание. Пророка казал:
– Славата е на Аллах, Него възхваляваме, Него молим за помощ. Когото Аллах напъти, напъти, няма заблуда за него . И когото остави, няма напътствие за него. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах. Един е Той и няма съдружници. И свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.
Димад повторил тези слова три пъти и после казал:
– Чувал съм думи на заклинатели, на магьосници и на поети, но не съм чувал думи като твоите. Твоето красноречие е пълноводното море. Дай ръката си. Ще засвидетелствам, че приемам исляма.
И му се врекъл във вярност.
Ислямът в Медина
6. Шестима блажени мъже от жителите на Ясриб, всички от племето ал-хазрадж. Това са: Асад ибн Зурара, Ауф ибн ал-Харис ибн Руфаа (известен като Ауф ибн Афра), Рафи ибн Малик ибн ал-Аджлан, Кутба ибн Амир ибн Хадида, Укба ибн Амир ибн Наби, Джабир ибн Абдуллах ибн Риаб.
Всички те заедно дошли в Мекка на хадж през единадесетата година от пророчеството. От юдеите, когато побеждавали в сражение, жителите на Ясриб били чували думите: “Сега ще бъде изпратен Пророк. Настъпило е времето за неговата мисия. С негова помощ ще ви убием, както бяха убити адитите и ирамитите“. Когато шестимата ясрибци били в прохода Мина*, през нощта край тях минал Мухаммед(сас) и бил привлечен от гласовете им. Попитал:
– Кои сте вие?
Отвърнали му:
– Неколцина мъже от племето ал–хазрадж.
– Вие ли сте съюзници на юдеите?
– Да, ние сме.
– Тогава поседнете и чуйте какво ще ви кажа.
– Защо не? – И мъжете седнали с него.
Той им разяснил Истината на исляма, рецитирал им от Свещения Коран и ги призовал да приемат Всемогъщия и Превеликия. Ясрибците започнали да говорят помежду си:
– Кълнем се в Алах, разбрахте ли, че това е Пророкът, с когото юдеите ни заплашваха. Да не се бавим да се присъединим към него.
И бързо приели исляма, после казали:
– Оставихме народа ни, разделен от вражда и лошотия. Ако чрез теб Аллах ги обедини, ти ще ни станеш най–скъпият човек.
Обещали му да призовават към неговата религия и да се срещнат отново през следващия хадж.
Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."
Портал