Газауа при Ухуд

Газауа при Ухуд

Докато курайшите се подготвяли да отмъстят на мюсюлманите заради поражението в Бадр, ето че в ал-Карда ги застигнал нов удар. Гневът им нараснал и те започнали трескаво да се подготвят за война: събирали доброволци, стекли се бедуинските племена от племенния съюз, наречен “ахабиш”; определили кои поети ще насърчават и настройват за битка. И така стегнали войска от три хиляди бойци с три хиляди камили, двеста коня и седемстотин щита. С тях тръгнала група жени, за да веселят во̀йните и да повдигат бойния им дух. Предводител на тази войска бил Абу Суфян, знаменосци – изявени во̀йни от рода Абдуддар.
Движена от гняв и ярост, войската напредвала към покрайнините на Медина, където опънала стан в обширна местност в периферията на долината Канат, близо до планините Айнайн и Ухуд. Това станало в петък, на шестия ден от месец шаууал през третата година от хиджра.
Около седмица преди войската да спре край Ухуд, Пратеника на Аллах научил новината. Той бил сформирал военни патрули, за да известявят за неочаквани атаки и да бранят Медина. Когато войската пристигнала, мюсюлманите обсъдили плана за отбрана. Мнението на Пророка било да се укрепят в Медина, мъжете да се сражават по тесните улички, а жените – върху покривите на къщите. Водачът на лицемерите Абдуллах ибн Убай приел идеята, защото искал да си остане вкъщи и същевременно да не го обвинят, че се цепи. Ала младежите се въодушевили – настоявали да извадят мечове и да се бият на открито. Останалите се съгласили с тях и войската била разделена на три колони: мухаджирите, със знаменосец Мусаб ибн Умайр; племето ал-аус със знаменосец Усайд ибн Худайр; и племето ал-хазрадж със знаменосец ал-Хаббаб ибн ал-Мунзир.
След следобедната молитва се отправили към планината Ухуд. Стигнали до местността аш-Шайхайн, където Пророка построил войската, като отпратил малките момчета. Допуснал само Рафи ибн Худайдж – макар и невръстен, той владеел добре стрелбата с лък. Тогава Самра ибн Джундуб казал:
–Аз съм по-силен от него и ще го надвия в борба.
Мухаммед ги накарал да се преборят. Самра победил Рафи и Пророка взел и него във войската.
В района на аш-Шайхайн те извършили вечерната и нощната молитва, после пренощували. Мухаммед определил петдесет човека да охраняват лагера. В края на нощта, преди зазоряване, тръгнали и когато стигнали до аш-Шаут, извършили утринната молитвата. Тук Абдуллах ибн Убай се опълчил срещу другите и заедно с триста от своите хора се върнал в Медина. Това хвърлило рода Салма и рода Хариса в смут, отслабило решителността им и те също били готови да се върнат. Но Аллах укрепил сърцата им. И така, първоначалният брой на мюсюлманите бил хиляда души, но останали седемстотин.
Пратеника на Аллах се отправил към планината Ухуд по кратък път, оставяйки врага от западната страна. Стигнал до прохода на долината и така възвишенията на Ухуд се оказали зад гръба му. По този начин врагът се озовал между мюсюлманите и Медина.
Тук Мухаммед събрал войската, определил петдесет стрелци, които да заемат позиция при планината Айнайн – звестна като “Планината на стрелците” – под командването на ансара Абдуллах ибн Джубайр и им заповядал да защитават конницата и да пазят тила на мюсюлманите. Повторил им да не напускат позициите си, докато не получат заповед лично от него, независимо дали мюсюлманите побеждават, или губят.
Езичниците също събрали войската си и се отправили към бойното поле, въодушевявани от жени, които удряйки дайрета, обикаляли редиците, повдигали бойния им дух и пеели:

В атака! Иначе прегръдки няма!
Постеля мека не търси за двама.
Отстъпиш ли, сбогом тогава –
Любовта нежна надалеч остава.
Жените напомняли на знаменосците за дълга им с викове: “О, синове на Абдуддар! О, защитници на домовете! Удряйте с острите си мечове!”

Единоборство и сражение

Двете войски приближили една към друга. Напред, яхнал камила, излязъл Талха ибн Абу Талха ал-Абдари, знаменосецът на езичниците, най-смелият вòйн сред курайшите, и призовал някой да влезе в двубой с него. Аз-Зубайр ибн ал-Аууам Аллах да е доволен от него пристъпил, скочил като лъв върху камилата му, хванал го, повалил го на земята и го заклал с меча си. Тогава Пророка извикал “Аллах е най-велик!”. Мюсюлманите повторили този възглас.
Сражението се разразило повсеместно. Начело на конницата на езичниците Халид ибн ал-Уалид три пъти се опитвал да мине в тила на мюсюлманите, но стрелците го пресрещали с дъжд от стрели и го връщали.
Мюсюлманите съсредоточили атаката си върху знаменосците на езичниците. Убили ги до един, а те наброявали единадесет. Знамето лежало на земята. Мюсюлманите засилили атаката по всички точки, разбили редиците на езичниците и ги унищожили. Абу Дуджана и Хамза (Аллах да е доволен от двамата), не пожалили сили и се били храбро.
По време на това успешно настъпление паднал убит Хамза ибн Абдулмутталиб Аллах да е доволен от него, който се бил като лъв в името на Аллах и на Неговия пратеник. Убил го Уахши ибн Харб, роб от ал-Хабаша, сръчен в хвърлянето на копие. Неговият господар Джубайр ибн Мутим му бил обещал да го освободи, ако убие Хамза, защото Хамза убил чичо му Туайма ибн Адий в битката при Бадр. Уахши се скрил зад една скала, за да дебне Хамза. Тъкмо когато Хамза отсичал главата на езичника Сибаи ибн Арфата, Уахши се прицелил в него с копието си и го метнал. Хамза не очаквал този удар. Копието го пронизало в корема и излязло през слабините му- той паднал и издъхнал Аллах да е доволен от него.
Езичниците претърпели поражение и побегнали; побегнали и жените, които ги настървявали за бой. Мюсюлманите ги преследвали с оръжие в ръка и започнали да събират трофеи. В този момент стрелците направили грешка: четиридесет от тях захвърлили оръжието си и се втурнали към трофеите, въпреки изричната заповед да стоят по местата си. Халид ибн ал-Уалид се възползвал от тази възможност, нахвърлил се с отряда си върху десетината останали на планината стрелци и ги убил. След това заобиколил планината, озовал се в тила на мюсюлманите и започнал да ги обгражда. Конниците му надали победоносен вик. Езичниците го чули и се върнали. Една от жените им вдигнала знамето, те се събрали около него и тръгнали напред. По този начин мюсюлманите се оказали между две орди езичници.
Езичниците нападат Пратеника на Аллах. Плъзва слух за смъртта му:
Пратеника на Аллах се намирал сред последните от мюсюлманските войни заедно със седмина ансари и двама мухаджири. Когато видял конницата на Халид да се задава иззад планината, извикал високо към сподвижниците си:
– Насам, насам, раби на Аллах!
Езичниците го чули – те се намирали по-близо до него от мюсюлманите. Една група от тях бързо се спуснала по посока на гласа му и яростно го нападнали. Опитали се да го ликвидират, преди да дойдат мюсюлманите. Тогава той казал:
–Който ги отблъсне, негов ще бъде Раят. Или той ще ми стане другар в Рая!
Тогава един от ансарите се хвърлил напред и се бил, докато го убили. Езичниците отново атакували. Пратеника повторил думите. Излязъл втори мюсюлманин и се бил, докато паднал убит. После – трети, четвърти и така, докато били убити и седмината.
Когато и последният от ансарите паднал мъртъв, около Пророка останали само двамата курайши: Талха ибн Убайдуллах и Саад ибн Абу Аккас. Езичниците се втурнали към Пророка. Камък го ударил, улучил един от долните предни зъби от дясно и ранил долната му устна; уцелили шлема му и го ранили по челото и главата. От удар с меч по бузата две халки от защитния му шлем се врязали в лицето му. Получил силен удар от меч в рамото и после повече от месец изпитвал болки. Той обаче носил две ризници, които не се скъсали.
Всичко това се случило въпреки отчаяната защита на двамата курайши. Саад ибн Абу Уаккас изстрелял стрелите си; Пророка не изпразнил колчана си и му казал:
– Стреляй, жертва да са за тебе майка ми и баща ми!
Талха ибн Убайдуллах се сражавал сам със силата на цялата група во̀йни преди него, получил тридесет и пет или тридесет и девет рани. Предпазвал Пророка с ръка: ранили го в пръстите и те се парализирали. Талха простенал от болка, а Пророка у рекъл:
– Ако бе казал “В името на Аллах!”, ангелите щяха да те понесат към небето пред погледите на хората.
В този труден момент се спуснали Джибрил и Микаил и твърдо отбранявали Пратеника на Аллах. И тогава при него дошли неколцина мюсюлмани и храбро го защитили. Пръв бил Абу Бакр, Всеправдивия, с него дошъл и Абу Убайда ибн ал-Джаррах (Аллах да е доволен и от двамата). Абу Бакр понечил да извади едната халка от шлема на Пророка, забита в лицето му, но Абу Убайда настоял той да го стори. Като я извадил, паднал един от предните зъби на Мухаммед; извадил и втората халка – паднал и другият му зъб. След това отишли при Талха ибн Убайдуллах и се заели с неговите рани.
През това време при Пратеника на Аллах пристигнали Абу Даджана, Мусаб ибн Умайр, Умар ибн ал-Хаттаб, Али ибн Абу Талиб и други. Струпали се и двойно повече езичници и започнали да атакуват още по-яростно. Мюсюлманите проявили невиждано геройство: един изстрелвал стрели, друг се отбранявал, трети се сражавал, четвърти пазел с тялото си Пророка от вражеските стрели.
Знамето носил Мусаб ибн Умайр, затова езичниците го ударили по дясната ръка и я отсекли. Той взел знамето в лявата си ръка – отсекли и нея. Мусаб коленичил и закрил знамето с гърдите и врата си – тогава го убили. Убил го Абдуллах ибн Кама, но Ибн Кама помислил, че е убил Пророка, защото Мусаб приличал малко на него . Ибн Кама изкрещял:
– Мухаммед е убит.
Вестта се разнесла бързо и атаките на езичниците отслабнали, защото решили, че са постигнали целта си и са изпълнили желанието си.
Поведението на мюсюлманите, когато попаднали в обръча:
Когато мюсюлманите видели, че започват да ги обграждат, те се разпръснали, объркали се и не успели да се обединят. Едни побегнали на юг и стигнали до Озарената Медина; други се втурнали към прохода на планината Ухуд и се скрили в лагера; трети бързо се устермили към Пророка, защитавайки го, докато напредвали. Повечето мюсюлмани попаднали в обръч и останали по местата си. Отблъсквали обграждащите ги и се сражавали с тях, но нямало кой да ги поведе организирано. В редиците им настанал хаос и смут – първите се връщали назад и се врязвали в тези зад тях; стигнало се дотам, че ал-Йаман, бащата на Хузайфа, бил убит от самите мюсюлмани. Когато чули, че Пророка е убит – паднали духом, смирили се, дори напуснали бойното поле. Други обаче още по-смело се втурнали в боя с думите: “Да умрем за онова, за което загина Пратеника на Аллах.”
През това време Пророка си проправял път към сражаващите се и така го видял Кааб ибн Малик, който го познал, понеже лицето му се виждало изпод халките на защитния шлем. Кааб извикал силно:
–- Хей, мюсюлмани! Чуйте радостната вест: това е Пратеника на Аллах.
Тогава мюсюлманите започнали да се връщат около него. Събрали се тридесетина мъже от сподвижниците му. С тях той си проправил път между езичниците, успял да спаси обградената си войска и се оттеглил в планинския проход. Езичниците се опитали да попречат на това оттегляне, но се провалили напълно, а двама от хората им били убити.
По този мъдър начин мюсюлманите се спасили, но след като платили скъпо за грешката на стрелците, които престъпили заповедта на Пратеника на Аллах.

В планинския проход

След като мюсюлманите се измъкнали от обръча на врага и успели да стигнат до прохода, между тях и езичниците имало още няколко леки стълкновения, ала езичниците не се осмелявали да настъпят и да нападнат повсеместно. На бойното поле останали малцина, които започнали да обезобразяват убитите. Режели ушите, носовете и половите им органи, разпаряли коремите им. Хинд, дъщерята на Утба, разпорила корема на Хамза, извадила черния му дроб, сдъвкала част от него, но не могла да го преглътне и го изплюла. От отрязаните уши и носове си направила огърлици и гривни за крака.
В прохода дошъл Убай ибн Халаф, за да обяви, че ще убие Пратеника на Аллах. Тогава Мухаммед го пронизал с копие в плешката между шлема и ризницата. Той започнал да се мята на коня си, върнал се при курайшите, ревейки от болка като бик. Когато стигнал Сариф, място недалеч от Мекка, умрял.
По-късно пристигнали Абу Суфян и Халид ибн ал-Уалид начело на неколцина езичници, тръгнали да изкачват планината от различни страни. Умар ибн ал-Хаттаб с група мухаджири ги пресрещнали с бой и ги принудили да се върнат. Според някои разкази Саад ибн Уаккас Аллах да е доволен от него, убил трима езичника.
Убитите езичници наброявали двадесет и двама. Според някои твърдения те били тридесет и седем. Мюсюлманите загубили седемдесет вòина, от тях четиридесет и един от племето ал-хазрадж, двадесет и четирима – от ал-аус, четирима – от мухаджирите и един юдей.
След последния неуспешен опит на Абу Суфян и Халид ибн ал-Уалид езичниците започнали да се подготовка за завръщане в Мекка.
Пратеника на Аллах стигнал до планинския проход, където си починал. Али Аллах да е доволен от него донесъл вода от ал-Михрас, извор в планината Ухуд, за да пие Пророика, но той не пил, защото водата миришела лошо. Само измил лицето си и я излял върху главата си. Раните му започнали да кървят обилно и неспирно. Тогава Фатима (Аллах да е доволен от нея) обгорила парче сламена рогозка и го притиснала към раните. Кръвта спряла. Мухаммед ибн Маслама донесъл чиста вода. Пророка пил от нея и призовал Аллах да дари Маслама с добро. Извършил обедната молитва седнал, мюсюлманите също се молили седнали.
В лагера пристигнали жени от мухаджирите и ансарите. Сред тях били Айша, Умм Айман, Умм Салим, Умм Салит. Носили мехове с вода, за да напоят ранените. Аллах да бъде доволен от всички тези жени!

Разговорът и решението

Езичниците били напълно готови за връщане в Мекка. Абу Суфян се приближил към планината и се провикнал:
– Мухаммед с вас ли е?
Не му отговорили. Тогава той извикал:
– С вас ли е Ибн Абу Кухафа*?
Пак не му отвърнали.
– А Умар ибн ал–Хаттаб?
Пак не отговорили, защото Пророка им забранил да се обаждат. Абу Суфян продължил:
– Значи се отървахте от тия тримата!
Умар не се сдържал и извикал:
– Слушай, враг на Аллах! Тези, дето ги спомена, са живи. Аллах поживи онова, което ти не харесваш.
А Абу Суфян отвърнал:
– Труповете на вашите вòини са обезобразени. Това не съм го заповядвал, нито съм го възспирал. – И добавил – Превъзнесен да е Хубал**. Пророка накарал мюсюлманите да отговорят:
– Аллах е най–велик и най–възвишен!
Абу Суфян казал:
– Ние си имаме ал–Узза, а вие си нямате ал–Узза.
Пророка пак им казал какво да отговорят и те отвърнали:
– Аллах е нашият Покровител, а вие си нямате покровител.
Абу Суфян пак се обадил:
– Добре стана. Днешният ден е разплата за Бадр. Победителите във войната се сменят.
Но Умар Аллах да е доволен от него възразил:
– Не е едно и също. Нашите убити са в Рая, а вашите – в Ада.
– Това вие го твърдите – възразил Абу Суфян: – Значи ние сме се излъгали, понеже сме загубили.
После повикал Умар и го попитал:
– Заклинам те в Аллах, Умар! Кажи ми, убихме ли Мухаммед?
А Умар Аллах да е доволен от него отвърнал:
– Не. Сега слуша думите ти.
Абу Суфян казал:
– Вярвам ти повече, отколкото на Ибн Кама. По–честен си. – И се провикнал: – Другата година пак ще се срещнем при Бадр.
Пратеника на Аллах разпоредил на един от сподвижниците си да каже:
– Да. Това е уговорка между нас и теб.

Езичниците се завръщат. Мюсюлманите издирват ранените си и погребват загиналите

Абу Суфян се върнал при войската си и се подготвили да потеглят. Яхнали камилите и повели конете отстрани – знак, че си тръгват към Мекка. Аллах сторил добро на мюсюлманите, защото нищо не спирало езичниците да влязат в Медина. Но Аллах, Който застава между човека и сърцето му, ги отклонил.
Мюсюлманите се спуснали на бойното поле, за да издирят своите ранени и шухада. Поискали да пренесат няколко от тях в Медина, но Пратеника на Аллах заповядал да ги върнат и да ги погребат с дрехите им, без да ги къпят и без да извършват молитва. Погребали по двама, по трима в един гроб; дори двама събрали в една дреха, като между тях сложили тръстикови клони. В гроба най- напред поставяли онези, които били наизустили повече Коран. За убитите при Ухуд Пророка казал:
– Аз ще им бъда свидетел в Съдния ден.
Открили, че от погребалната носилка на Хандала ибн Абу Амир се стичала вода. Тогава Пророка казал:
– Ангелите са го измили.
Хандала току що се бил оженил. Бил в първата си брачна нощ, когато чул да призовават за война. Оставил жена си и излязъл на бойното поле. Бил се, докато не паднал убит. Той бил в омърляно състояние и ангелите го измили, затова го наричат “Измития от ангелите”.
Вместо със саван (кефен), увили Хамза в наметало, но понеже било късо, или главата му, или краката му оставали непокрити. Затова покрили краката с някаква растителност. По същия начин постъпили с Мусаб ибн Умайр.

На път за Медина. Пристигане в Медина

Пратеника на Аллах и мюсюлманите погребали шухада [мъчениците за вярата] и се помолили за тях. После се отправили обратно към Медина. По пътя излезли да ги посрещнат жените, чиито близки загинали. Когато пресрещнали Пратеника на Аллах, той споделил мъката им и се помолил за тях. Към него се приближила жена от рода Динар, която била загу била в битката мъжа си, брат си и баща си. Когато ѝ съобщили за смъртта им, тя попитала за Пратеника на Аллах . Отвърнали й:
– Слава на Аллах, жив е.
– Покажете ми го – рекла тя.
Показали ѝ го и щом го видяла, промълвила:
– Цялото нещастие е малко, щом ти си жив.
Мюсюлманите прекарали неспокойна нощ. Охранявали Медина, охранявали и Пратеника на Аллах. А били напълно изтощени от раните си, от умората, скръбта и болката. Пратеника на Аллах смятал за необходимо да следят действията на врага, и ако трябва дори да се бият, в случай че се опитат да се върнат в Медина.

Газауа към Хамра ал-Асад

Когато се съмнало, той призовал мюсюлманите да излязат да посрещнат врага и да излезнат само участниците в битката при Ухуд. Казали:
- Слушам.
И продължили до местността Хамра ал-Асад, на осем мили от Медина. Там устроили лагера си.
През това време езичниците били спрели в ар-Рауха, на тридесет и шест мили от Медина. Тук се съвещавали и обмисляли дали да се върнат в града, съжалявайки, че са изтървали удобната възможност.
Маабад ибн Абу Маабад ал-Хузаи, симпатизант на Пратеника на Аллах дошъл в Хамра ал-Асад и го утешил за загубата, сполетяла го в Ухуд. Тогава Пратеника на Аллах му наредил да се присъедини към Абу Суфян, да го обезкуражи и да му вдъхне неувереност. Ал- Хузаи отишъл при меканците в ар-Рауха, а вече се стягали да тръгнат в Медина. Той обаче ги подплашил, с думите:
– Мухаммед е тръгнал с многобройна, невиждана войска. Во̀йните му горят от невиждана злоба и ще ви изтребят. Според мен трябва да тръгвате, преди да видите челните редици на войската му зад тези хълмове.
Когато курайшите го чули, решимостта им ги напуснала, и рухнали духом. За да не го преследват, Абу Суфян се задоволил да води пропагандна война на нерви, като заръчал да кажат на мюсюлманите: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!” (3:173). И побързал да потегли към Мекка.
Ала мюсюлманите не се разтревожили от това предупреждение, само вярата им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен довереник е Той!” (3:173). Останали в Хамра ал-Асад до сряда, после се върнали в Медина: И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат. (3:174).

Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."