Газауа срещу рода ан-Надир
Бану ан-Надир скроили заговор, по-коварен от предателството на Удал и Кара и по- лукав от вероломството спрямо сподвижниците при кладенеца Мауна. Поискали от Пратеника на Аллах да се срещне с тях – да послушат от него Свещения Коран, да им поговори за исляма, да обсъдят религиозните дела – и ако му повярват, ще се съгласят с него. Постигнали съгласие за тази сбирка, ала злодеите решили всеки от тях да дойде на уреченото място с кинжал под дрехата си и да го нападнат изневиделица. Всевишния Аллах обаче известил Пророка за намерението им и той взел решение да ги изсели от Медина.
Други предават историята по следния начин: Когато Амр ибн Умайя ад-Дамири Аллах да е доволен от него се върнал и съобщил, че е убил двамина от рода Килаб, Пророка отишъл при рода ан-Надир, придружен от малка група сподвижници. Помолил ги да му помогнат в плащането на кръвнината за убитите, както било уговорено в договора между тях.
– Тъй и ще направим, Абу ал–Касим – казали те. – Ела, седни тук и изчакай, докато изпълним заръката ти.
Той седнал до една стена и зачакал. Когато се оттеглили, Сатаната ги потикнал рекли:
– Кой ще вземе този воденичен камък, та да го качи горе и да го хвърли върху главата му?
Изпратили да извърши това злодеяние най–порочния сред тях – Амр ибн Джаххаш. Тогава Джибрил се спуснал и известил Пророка какво искат да му сторят. Той станал бързо и се върнал в Медина. След това го последвали и сподвижниците му. Той им съобщил за заговора и решил да изсели рода ан–Надир.
Изпратил при тях Мухаммед ибн Маслама да им каже:
– Напуснете Медина завинаги! Напуснете го за десет дни. Ако след това намерим някого от вас, ще падне убит. Имате няколко дена, да се подготвите за път.
После изпратил при водача на лицемерите – Абдуллах ибн Убай да им каже:
– Стойте тук и не напускайте града, защото с мен има две хиляди човека, които заедно с вас ще защитават крепостите ви и ще умрат заради вас. “Ако бъдете прогонени, ще излезем заедно с вас и не ще се подчиним заради вас никога на никого и ако бъдете нападнати, ще ви подкрепим.” (59:11). Ще ви подкрепят също и Курайза и Гатафан. Бъдете силни и се съпротивлявайте.
Тогава ан–Надир заявили на Пратеника на Аллах:
– Няма да напуснем домовете си, прави каквото щеш!
Пророка извикал “Аллах е най–велик!”. Същото сторили и сподвижниците му. Той назначил Ибн Умм Мактум за управител на Медина, връчил знамето на Али, отправил се към рода ан-Надир и ги обсадил. Те се укрепили в крепостите си и нападнали мюсюлманите със стрели и камъни. Разчитали на палмовите насаждения и на плодните градини. Тогава Пророка заповядал да ги отсекат и да ги изгорят. Това сломило духа на рода ан-Надир. Аллах изпълнил сърцата им с ужас и след шест нощи (според някои – петнадесет) те се предали и се съгласили да напуснат Медина. Племето Курайза ги изоставило, изменил им и водачът на лицемерите и неговите съюзници: подобно на сатаната, който казва на човека: “Отхвърли вярата!” А щом стане неверник, казва: “Непричастен съм към теб”(59:16).
Пратеника на Аллах им позволил да вземат със себе си колкото искат покъщнина и пари, но не и оръжие. И те понесли каквото можели, изкъртили дори вратите, прозорците и гредите на таваните от къщите си. Натоварили всичко. Това е събитието, за което Аллах е казал: Разрушиха своите домове със собствените си ръце и с ръцете на вярващите. Поучете се, о, зрящи хора! (59:2). Повечето от тях, заедно с големците им, се заселили в Хайбар, а други – в аш-Шам.
Пратеника на Аллах поделил домовете и земите им най-вече между първите мухаджири, а от ансарите дал само на най-бедните – Абу Дуджана и Сахл ибн Ханиф; дал известна част на семейството си, за да им стигне за около година. А от останалото закупил оръжие и коне в името на Аллах. Оръжието се състояло от петдесет щита, петдесет шлема и триста и четиридесет меча.
Уговорената битка при Бадр
Вече споменахме, че след битката при Ухуд Абу Суфян се уговорил следващата година пак да се води война. В началото на месец шаабан от четвъртата година от хиджра Пратеника на Аллах се отправил към Бадр, според уговорката. Пристигнал там и осем дена чакал Абу Суфян. Били хиляда и петстотин бойци и десетима конника. Знаменосец бил Али ибн Абу Талиб. За свой заместник в Медина Мухаммед оставил Абдуллах ибн Рауаха.
Абу Суфян, от своя страна, тръгнал към Бадр начело на две хиляди войника и петдесет конника. Стигнал до местността Мар аз-Захран и спрял при Маджна – известен кладенец в този край. Но още преди тръгването си бил обзет от страх и затова рекъл на хората си:
– Нищо няма да ви донесе повече полза, отколкото една плодородна година, в която да отгледате дървета и да пиете мляко. Тази година е сушава. Затова аз се връщам, върнете се и вие.
Меканците се върнали, без да окажат никаква съпротива.
Докато чакали в Бадр, мюсюлманите завъртели търговия с наличните пари и се сдобили с печалба: за един динар, получили два. После се върнали и всеки враг се боял от тях. По всички краища настанал мир и така продължило цяла година, през която враговете не смеели да се обадят. Благодарение на мира и спокойствието Пратеника на Аллах успял да осигури и най-далечните граници. През месец раби -ал-аууал на петата година от хиджра дори предприел военен поход, за да накаже разбойниците по пътищата към Даумату-л-джандал. След това навсякъде се възцарили мир и спокойствие.
Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."
Портал