Аллах – Създателят на световете
Философите оценяват понятието „Бог“ като „Върховно Същество”, „Абсолютно Аз“, „Начало и Край“, „Алфа и Омега“ на Вселената. Социологията го разглежда, като - „Свръхестествено същество“, обект за поклонение на вярващите от всички религии, а теологията като „Творец и Промислител на света и човека“. В юдаизма такава роля изпълнява Цехова (Яхве), в християнството – Св. Троица (Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух Светии), а в Исляма –Аллах. Религията на индуизма има своите три-единни богове Брахма, Вишну и Шива, а зороастризма – Заратустра.
Концепцията за Бога като свръхестествено същество в края на краищата се оказва най-популярната дефиниция за характеристиката на монотеистичните религии. Това определение е най-краткото и най-достъпното.
За да разберем по-многостранно вътрешната същност на идеята за Бога, налага се да анализираме семантичното съдържание на термина „Бог“ в основните класически езици. Както е известно, старогръцкият термин DEOS се превежда на български език с Бог, Богиня, божество, в името на боговете, религиозен обичай. Производно от посоченото име е DEOS, BOGOS, което означава „Ла ден от Бога“, Бог, Божество. Латинското название DEOS, DEI се превежда с Бог и Божество.
Известно е, че във всеки език съществува една или много думи, с които се назовава Бог, а в някои случаи и други божества. Това не може да се каже за Аллах. В действителност, Аллах (Субханеху ве Теаля) е името на Единствения, Истинския. Никой друг не може да се нарече Аллах (Субханеху уе Теаля). Тази дума няма множествено число, както и род. Това показва уникалния й характер, особено ако я сравним с думата Бог, която можем да употребим в множествено число – богове или в женски род – богиня. Трябва да отбележим, че наименованието Аллах произхожда от арабското Лях. Илях, (от общосемитския корен Ел-Ил). Първоначално с Лях, Илях се обозначава върховно божество, почитано в Централна н Северна Арабия. Единствено ислямът изразява правилно представата, учението за Аллах. И тук ислямът се отличава: той проповядва, че Аллах е само Един, и предписва такава форма на молитви и прояви на богослужение, която изключва изображенията и символите (тях той смята за следи от примитивизъм и идолопоклонничество).
Аллах не само е трансцедентен и нематериален, над всяко физическо възприятие, но също и вездесъщ. Аллах е отвъд физическите възприятия на човека; Той използвал ангел небесен като вестител, за да открие на човешкия посланик своята воля, своята повеля към човешкия род. За един мюсюлманин Аллах е Всемогъщият. Сътворителят и Пазителят на Вселената; Той не е подобен на никого, и никой не е подобен Нему. Сподвижниците на Пратеника на Аллах, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) го запитали за Аллах Теаля; отговорът му бил продиктуван от Самия Аллах и под формата на една кратка сура, смятана за довод на монотеистичното единство. В тази сура се казва: „Кажи (о. Мухаммед): „Той е Аллах – Единственият, Съвършеният, Абсолютният. Аллах, Целта (на всички въжделения)! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.“ Ислямът не приема Аллах да бъде представян в човешки образ, какъвто и да е той. Аллах е сътворил всички човешки същества равни. Те могат да се разграничат помежду си и да спечелят Неговата милост единствено чрез добродетелност и милосърдие. Назоваването на Господаря на световете изключително с името Аллах Теаля показва особеното значение, което Ислямът предава на чистотата на вярата в Аллах Теаля, която лежи в основата на посланието на всички пратеници на Аллах. За това ислямът смята за смъртен и непростим грях сравняването на някакво божество или личност с Аллах Теаля. Отричането на единобожието се счита за най-големия и недопустим грях.
Догмата за единството и неповторимостта на Върховния, Абсолютния (тевхид) става основа на исляма и ядро, около което гравитират всички останали негови принципи, характеризирайки го като типична монотеистична доктрина. Аллах (Субханеху уе Теаля) е всеприсъстващ, накъдето и да се обърне човек навсякъде е божественият Лик, „Който погледът не може да съзре, но той достига до погледа“, „Явен и Скрит“, Той е по-близо до човека от шийната му вена. Творецът трябва да има природа, различна от тази на Своите творения. В противен случай Той ще е подвластен на времето и ще бъде сътворен от някого. Следователно никой не е равен Нему. Щом творецът е извън времето, то Той трябва да е вечен. А щом Той е вечен, не е възможно да бъде сътворен от някаква сила извън Него. В основата на съществуването Му, лежи идеята, че Той е пораждащата сила на Земята. И щом съществуването Му не зависи от нищо извън Него, то това съществуване не е ограничено от нищо. Творецът е Вечен и Безсмъртен: “Той е началото и краят.“ Той е самодостатъчен, или ако употребим кораническия термин, Той е Вездесъщият. Творецът не само твори в смисъл, че придава форма на нещата, но Той ги предпазва и ги въздига до преходното им съществуване, Той е единствената причина за всичко, което им се случва. „Аллах е Творец на всяко нещо, и Той е разпределителят за всяко нещо. Негови са ключовете на небесата и на земята“. „И няма на земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище“ В Корана Аллах е творец на видимия и невидимия свят. Той единствен ще определи неговия край, като съживи мъртвите в съдния ден, и отсъждайки според деянията им, ще отправи цялото човечество за вечно пребиваване в Дженнета (рай) или Джехеннем (Ад). Той фиксира границите на битието във времето и пространството, като стои над цялото зримо и незримо Свое творение, управлявайки го непосредствено със Своята Воля. Газали сочи: „Аллах е Господар на сътворението и на повелята... Пръв и Последен“ (Коран, 57:3). Така че е известно, че не е подвластен на времето, предшестващ и последващ; не е подвластен и на пространството, което също е сътворено от Него. Аллах е собственик, на Него принадлежи това, което е на небесата и земята. (34:2, 44:82-84)
Вселената, меляикетата, хората, живите твари се нуждаят от блага на препитанието, което щедро им предоставя, те не могат без Неговото мъдро ръководство (35:15, 16:51-52, 42:48, 13:16, 29:62) От това следва, че хората трябва да засвидетелстват келиме-и тевхид (единобожие): „Няма друг Бог освен Аллах и Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е последен пратеник“. Трябва да отхвърлят другите божества (многобожието), да почитат Аллах с молитвите си, да изпълняват повелите и забраните Му. Тези повели и забрани Аллах изпраща на Своите пратеници, които подкрепял с чудеса посредством Джебраил (алейхис селям) и наказвал тези, които не са вярвали на поканите да се покланят на Единния Аллах. Поредицата от пратениците завършва Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), „Печатът на пророците“ (33:40). Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) получава последното божествено слово Корана и посредством Джебраил (алейхис селям) за 23 години проповядва исляма - пред Аллах, истинската религия призована да поведе по указания от него път към спасението (23:77-78, 29:46-50).
Качествата на Аллах (Субханеху уе Теаля)
След като Творецът е Вечен и Неизменен, то Неговите възможности и достойнства също трябва да са вечни и неизменни. Той не трябва да губи нито едно от тях, нито да придобива нови. Именно поради това те са абсолютни. Обявените в Свещения Коран божествени възможности и достойнства на Всевишния Аллах са следните:
Сюбутийе (същностни достойнства).
Филийе (създателски възможности).
Селбийе (непреходност и величие!
Сюбутийе – това са достойнствата, които се отнасят до божествената същност на Аллах Теаля. Те са 8 (осем):
• Хаят (хайй – жив, съществуващ) – Аллах съществува. Притежава безкраен живот. При хората след живота идва смъртта. Аллах е вечно жив. Неговият живот няма начало и няма край.
• Илим (алим – знаещ) – Аллах е Всезнаещ. Той знае всичко, което е станало и ще стане. Знанието на Аллах не е придобито знание, както знанието на хората, което е придобито в последствие. Неговото знание е вечно и безкрайно.
• Ираде (воля) – Притежаваната от Него воля е независима от никого, тя е лично Негова. Създава това което желае, и унищожава онова, което пожелае. По своя воля дава живот и благодеяние.
• Кудрет (сила, мощ) – Аллах е Всемогъщ. Той е този, който сътворява с всемогъществото Си както живота, така и всичко видимо и невидимо. Аллах унищожава и съживява.
• Теквин (създател) – Аллах притежава качеството теквин, което е извор на всичките Му действия – да създава тогава, когато благоволи и пожелае. Аллах (Субханеху уе Теаля) създава това, което пожелае. Когато трябва да създава нещо казва: “Бъди, и то става“ (3:47)
• Келям (слово) – Аллах е говорещ, посредством тази Си възможност разпространява заповедите, забраните и другите Си разпоредби до меляикетата (ангелите) и пратениците си. Божествените книги са се появили именно чрез келяма на Аллах (Субханеху уе Теаля) и затова се наричат слова на Аллах. Неговото слово не прилича на думите и говора на хората.
• Семии, Басир (чуващ и виждащ) – Аллах е чуващ и виждащ. Той не се нуждае от специален орган както при неговите създания, но ние нямаме познания и не можем да си представим как Той чува и вижда.
Филиийе (създателски възможности) Създателските възможности на Аллах произтичат от качествата Му:
• Теквин (създаване):
• Халк (създаване).
• Инша (сътворяване) от нищо нещо).
• Ибда (пресъздаване).
• Ихйя (съживяване).
• Имате (отнемане на живота).
• Терзик (даване на насъщния (препитание).
Селбийе (непреходност и величие). Тези качества се отнасят до съвършенството на .Аллах и показват неговото величие и непреходност.
• Вуджут (съществуване) – Аллах съществува от само себе си. Той е вечен, няма начало и край.
• Къдем (вечност) – Аллах е безначален, вечен.
• Бека (безкрайност) – Аллах няма край. Колкото и време да мине Той винаги ще съществува.
• Baxданийет (единен, единствен) – Аллах е Един. Същността, качествата и делата са Му неповторими, Единствени. Качествата на Създателя са вечни и безсмъртни, в делата си Аллах (Субханеху уе Теаля) е бил единствен, не е имал съдружник или помощник.
• Мухалефетун лил-хавадис (несравним, безподобен, несравним в творенията) – Аллах не може да се оприличи или сравни с нищо, което може да си представи човешкия ум. По никакъв начин не прилича на създанията Си, както и създанията му не приличат на Него. В Корана пише: „Няма нищо, което да е подобно на Него“.
• Киям би-невсихи (съществува от само себе си) – Аллах съществува от само Себе Си и е навсякъде.
Аллах е единствен, но е способен да прави всичко, от тук следва и големият брой на Неговите имена. Той не е само Творец, но и Повелител на всичко; Той властва над небесата и земята; нищо не помръдва без Неговото знание и разрешение. Пратеникът Му Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва, че Аллах има най-прекрасните деветдесет и девет имена (99). Те съответстват на Неговите 99 основни качества.
Хюсеин Читак
Имам хатиб на Софийската джамия
Портал 
