Преселението на мюсюлманите в Медина

Преселението на мюсюлманите в Медина

След втория обет от ал-Акаба, започнало повсеместно преселение на мюсюлманите в Медина. Неколцина сподвижници на Пророка се преселили преди това. Пратеника на Аллах сънувал земята, където мюсюлманите щели да се преселят, и ги известил с думите:
– Видях, че се преселвам от Мекка в земя с палмови гори. Помислих си за ал–Йамама или Хаджр. А то било град Ясриб.
Според друг разказ думите му били:
– Видях дома на вашето преселение – солена земя отвъд две каменисти области. Може да бъде Хаджр или Ясриб.
Пръв се преселил Абу Салама ал-Махзуми, съпруг на Умм Салама. Тръгнал от Мекка заедно с жена си и сина си, но родът на жена му не я пуснал, а семейството на Абу Салама ѝ отнело детето. Абу Салама се отправил сам към Медина. Това станало около година преди първия обет при ал-Акаба. След около година и жена му се отправила към Медина и се събрали.
След Абу Салама се преселили Амир ибн Рабиа с жена си Лайла, дъщеря на Абу Хасма, и Абдуллах ибн Мактум. Когато се сключило споразумението, мюсюлманите продължили да се преселват. Измъквали се тайно поради страха си от курайшите. Така било до преселението на Умар ибн ал-Хаттаб, който напуснал града открито, предизвиквайки курайшите. Никой не се осмелил да го спре. Умар тръгнал към Медина с двадесет души от сподвижниците на Мухаммед.
Всички мюсюлмани се преселили в Медина. Там дошли и всички, които били в ал-Хабаша. В Мекка останали само Абу Бакр, Али, Сухайб, Зайд ибн Хариса и малцина немощни мюсюлмани, които нямали сили да се преселят. Когато Абу Бакр се приготвял за преселението, Пратеника на Аллах му казал:
– Стой, не бързай! Очаквам да получа разрешение за преселението.
– От Аллах ли очакваш разрешение? – попитал Абу Бакр.
– Да.
Абу Бакр започнал трескави приготовления и за да може веднага да го придружи, хранил и държал готови за път две бързи и много скъпи камили.

В Дома на събранието курайшите решават да убият Пророка

Курайшите не били на себе си, когато разбрали, че мюсюлманите са намерили място, където да бъдат защитени и укрепени. В преселението и стичането им в Медина те съзряли заплаха за религията си, за съществуването си и за търговията си. Затова в четвъртък сутринта, на двадесет и шестия ден от месец сафар през четиринадесетата година от пророчеството на Мухаммед, се събрали в Дома на събранието, за да измислят план как да излязат от опасното положение – особено сега, когато човекът, който призовавал към исляма все още бил в Мекка и се страхувал да я напусне както по тъмно, така и по светло. На срещата дошли изтъкнати личности на курайшите. Присъствал и Иблис*, който, след като приел образа на достопочтен старец от Наджд* , помолил за разрешение да остане.
Събралите се започнали да обсъждат въпроса. Абу ал-Асуад казал:
– Да го изгоним от земите ни и да си оправим нашата работа. Не ни интересува къде ще ходи.
Старецът от Наджд се обадил:
– Виждате колко сладко говори той, колко логично мисли, как печели сърцата на хората. Ако се махне, няма да е чудно, че ще спечели всички араби и те ще се сплотят около него. И чрез тях ще ви стъпче в собствения ви град. А след това ще прави с вас каквото си иска. Помислете за нещо.
Абу ал–Бахтари предложил:
– Да го хванем и да го държим затворен, докато умре, както са правили с поетите преди него.
Но старецът от Наджд възразил:
– Кълнем се в Аллах, ще го затворите и сподвижниците му ще разберат. Та той им е по–мил от бащите и синовете им. Ще ви се нахвърлят, ще го освободят, после благодарение на него ще станат много повече от вас и така, докато ви надвият. Измислете нещо друго.
Тогава се намесил тиранинът Абу Джахл:
– Хрумна ми нещо, което досега не ви е идвало на ум. От всеки род да изберем по един знатен и силен младеж. Те ще бъдат наши посредници. На всеки ще дадем по един остър меч. Ще отидат при Мухаммед и като един ще го пронижат и ще го убият. Така отговорността за пролятата му кръв ще се подели между родовете. А родът Манаф не могат да се бият срещу всички курайши и ще се задоволят с кръвнината, която ще им платим.
Старецът от Наджд заключил:
– Така е, както го каза човекът. Това е единственото решение.
Събралите се приели това мнение и се разотишли. Започнали да се готвят да изпълнят решеното.

Планът на курайшите и планът на Преславния и Всевишен Аллах

Естествено било никакви външни знаци, никакво движение, нарушаващо всекидневния ход на нещата и променящо навиците на хората да не издадат подобно изключително тайно събиране. Нищо не бивало дори да намирисва за заговор и опасност; никой не бивало да заподозре, че тук се мъти нещо, което вещае злото. Това било лукавството на курайшите, ала те не успели да надхитрят Преславния и Всевишен Аллах. Той ги разочаровал така, че дори не усетили. Низпослал Джибрил да извести Пророка за заговора на курайшите, позволил му да се пресели и определил точно кога да напусне Мекка. Обяснил му какво да стори, за да отвърне на хитростите на курайшите и му казал:
– Тази нощ недей да спиш в постелята, където обикновено нощуваш!
Пратеника на Аллах излязъл по обед, когато хората си почиват вкъщи, и се запътил към дома на Абу Бакр, Всеправдивия Аллах да е доволен от него; обсъдил с него въпроса за преселението. Приготвили те двете камили по най-бързия начин и наели Абдуллах ибн Урайки ал-Лайси, езичник като курайшите, да им показва пътя. Той имал опит и добре познавал пътищата. Уговорили се след три нощи да ги чака в планината Саур. После за да се предпази от замислите на курайшите, Пратеника на Аллах продължил да върши обичайната си всекидневна работа, та никой да не се усъмни, че се готви да се преселва или да прави нещо друго.
Пратеника на Аллах имал навика след вечерната молитва да спи през първата половина на нощта, а през втората – да отива в Свещената джамия, където се отдавал извършването на молитви. През тази нощ той накарал Али Аллах да е доволен от него да легне в постелята му, като му казал, че нищо лошо няма да му се случи. Когато всички заспали и нощта притихнала, заговорниците дошли тайно в дома на Пратеника на Аллах, обградили го и видели Али ибн Абу Талиб да спи в постелята му, завит с голямото му зелено наметало. Помислили, че е Мухаммед ; започнали самохвално да се надуват и да го дебнат, та като стане и излезе, да се нахвърлят върху му.
Така отговорил Преславния и Всевишен Аллах на тяхното лукавство. Всевишния е казал: И когато неверниците лукавстваха срещу теб, да те задържат или да те убият, или да те прокудят... Те лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах е над лукавите. (8:30).

Преселението - хиджрата на Пророка

Мухаммед (сас) излиза от дома си

Пратеника на Аллах излязъл от дома си и курайшите го заобиколили. Той взел шепа пръст и я разпръснал по главите им, като произнесъл думите на Преславния и Всевишния Аллах: И сложихме пред тях ограда, и зад тях – ограда, и ги затулихме, та не виждат. (36:9). Аллах отнел зрението им и те не го усетили. Пратеника на Аллах продължил към дома на Абу Бакр. Двамата излезли през прозореца и преди изгрев слънце се запътили към пещерата Саур, на около пет мили в посока към Йемен.

Три нощи в пещерата

Когато стигнали до пещерата, Абу Бакр влязъл първи, за да провери дали вътре няма нещо, което да навреди на Пратеника на Аллах. Разчистил я, намерил някакви дупки и ги запушил с неговите дрехи, но останали една-две които закрил с краката си. После влязъл Пратеника на Аллах и заспал в скута на Абу Бакр. Абу Бакр бил изхапан по крака, но не помръднал, за да не развали спокойствието на Пратеника на Аллах. Ала сълзите, които потекли от болка, капнали върху лицето на Мухаммед , той се събудил и попитал какво става. Абу Бакр отвърнал:
– Нещо ме ухапа.
Пратеника на Аллах намазал със слюнката си мястото, където бил ухапан и болката изчезнала.
Крили се в пещерата три нощи. През това време синът на Абу Бакр, Абдуллах, съобразителен и умен младеж, идвал нощем да ги навести, а сутрин се прибирал при курайшите, все едно не е напускал Мекка. Слушал какво кроят курайшите и за какво си говорят и, когато се спуснел мрак, отивал да го съобщи на двамата в пещерата.
Амир ибн Фухайра бил роб на Абу Бакр и овчар. Със спускането на нощта завеждал овцете в пещерата и двамата пиели от млякото им. После незабелязано ги отвеждал, като следвал дирите на Абдуллах, сина на Абу Бакр, за да ги заличи.
През това време избраните от курайшите младежи чакали Мухаммед(сас) да стане и да излезе. Чакали, докато съмнало. Тогава Али станал от постелята на Пратеника на Аллах ; те го заловили и го попитали къде е Мухаммед . Отвърнал, че не знае. Набили го и го замъкнали в Кааба, където го затворили за един час, но без никаква полза. Отишли в дома на Абу Бакр и попитали дъщеря му Асма къде е. Тя отвърнала, че не знае. Тогава негодникът Абу Джахл я ударил толкова силно, че обицата ѝ паднала. После разпратили хора да го търсят във всички посоки и обещали да дадат награда от сто камили за всеки от двамата, ако им ги доведат живи или мъртви.
Преследвачите стигнали до входа на пещерата. Били толкова близо, че ако някой от тях си наведял главата и погледнел надолу, щял да ги види. Абу Бакр Аллах да е доволен от него много се натъжил, защото се страхувал за живота на Пратеника на Аллах . Но Мухаммед му казал:
– Абу Бакр, какво мислиш, че ще се случи с двама души, когато третият е Аллах. Не се бой, Аллах е с нас.

По пътя към Медина

В понеделник през нощта в началото на месец раби ал-аууал през първата година от хиджра Абдуллах ибн Урайкит ал-Лайси довел в планината Саур две камили, както било уговорено. Пратеникът на Аллах и Абу Бакр, придружавани от Амир ибн Фухайра, поели по пътя. Абдуллах ибн Урайкит ал-Лайси ги повел на юг към Йемен, докато се отдалечили; после свърнали на запад към бреговете на Червено море, оттам се отправили на север, следвайки брега. Движили се по път, който хората много рядко използвали.
Вървели цяла нощ и половината от следващия ден, докато стигнали широка пустош.. Тогава Мухаммед(сас) седнал да почине на сянка до една скала. Абу Бакр отишъл да обиколи наоколо и открил някакъв овчар, от когото взел мляко. Когато Пратеника на Аллах се събудил, му дал да пие и пак поели по пътя.
На втория ден минали покрай шатрите на Умм Маабад, разположени в ал-Мушалал по посока към Кадид, на около сто и тридесет километра от Мекка. Двамата я попитали дали има нещо за ядене. Извинила се, че няма с какво да ги посрещне, защото овцете все още не били на паша и нямат мляко. Отстрани до шатрата стояла овца, която от изтощение не можела да тръгне със стадото. Вимето ѝ било пресъхнало. Пратеника на Аллах помолил стопанката да му разреши да я издои. Започнал да я дои и млякото потекло; текло, докато напълнило толкова голям съд, че няколко човека с мъка го носели. Мухаммед дал на Умм Маабад да пие до насита, след това напоил и другарите си, а после и той пил. Пак издоил овцата и млякото ѝ било толкова много, че съдът отново се напълнил. Оставил го на жената и продължили пътя си.
Когато мъжът ѝ се върнал и видял млякото, се учудил. Попитал откъде е дошло, а тя му разказала всичко и му описала Пророка. Описала му най-подробно как изглежда, как говори и как се държи. Тогава Абу Маабад казал:
– Кълна се в Аллах, това е човекът от курайшите. Исках и аз да се присъединя към него. И наистина ще го сторя, ако намеря начин.
На третия ден жителите на Мекка чули глас, който започвал от най-долните квартали и се издигал до най-горните. Тръгнали след гласа, но не видели никого. А гласът редял:

При шатрата на Умм Маабад спряха другари.
Тях Аллах – Господа на хората – дари ги с най-добри награди.
Благочестиви дойдоха, благочестиви ги изпрати.
И който на Мухаммед е другар, той ще се прослави.

После, когато пресекли местността Кадид, започнал да ги следва Сурака ибн Малик ибн Джаашам ал-Мадладжи. Той препускал на кон, гонен от силно желание да получи наградата на курайшите. Когато ги настигнал, конят му се спънал и той паднал от него. После се изправил и започнал да гадае по стрелите си дали да им навреди, или не. Стрелите му показали онова, което не искал да стори. Но той не се съобразил, яхнал коня и препуснал. Отново настигнал групата толкова близо, че чувал как Пратеника на Аллах чете Свещения Коран – четял и не се обърнал. Абу Бакр обаче непрестанно се оглеждал. Изведнъж предните крака на коня натежали и той коленичил на земята. Сурака паднал. Започнал да крещи на коня си; животното се изправило, но едва се държало на краката си. Когато застанало право, изпод предните му крака към небето като дим се понесъл искрящ прах. Сурака отново гадал по стрелите и отново му се паднало това, което не искал. Обзет от голям ужас, той разбрал, че делото на Пратеника на Аллах ще победи. Извикал на мъжете да ги увери, че няма да им навреди. Те спрели и когато ги настигнал, разказал на Мухаммед(сас) какво са решили курайшите и каква награда са обявили за него и за Абу Бакр. После му предложил храна, но Пратеника(сас) не взел нищичко. Поискал само да не ги издава на другите. Сурака го помолил за писмено потвърждение, че е в безопасност. Той се разпоредил, а Амир ибн Фухайра го написал на парче кожа. И Сурака се върнал. На всеки, който го запитал какво е направил, отвръщал:
– Не чакайте вести. Спрете дотук и се върнете.
По пътя групата на Пратеника на Аллах срещнала Бурайда ибн ал-Хасиб ал-Аслами Аллах да е доволен от него, който яздел заедно със седемдесет конника. Той и всички с него приели исляма. Когато Мухаммед(сас) тръгнал отново, те извършили нощната молитва.
В долината Батну Рим ги срещнал аз-Зубайр ибн ал-Ауам – идвал с керван от мюсюлмани от аш-Шам. Аз-Зубайр дал на двамата бели дрехи.

Пристигане в Кубаа

В понеделник, осмия ден от месец раби ал-аууал през четиринадесетата година от пророчеството, която е година първа на ислямското летоброене хиджра, Мухаммед(сас) пристигнал в Кубаа.
Щом чули, че Пратеника на Аллах е напуснал Мекка, всяка сутрин жителите на Медина излизали в една камениста местност край града и стоели там, докато обедната жега не ги прогонела. Един ден след дълго очакване отново се прибрали. Връщайки се по домовете си, един юдей се качил на възвишението, за да погледне отвисоко и забелязал Пратеника на Аллах и неговите спътници, облечени в бели дрехи, които разпръсквали маранята около себе си. Юдеят не се сдържал и извикал високо:
- Хей, араби! Това, който очаквате идва.
Мюсюлманите веднага се хванали за оръжието си, за да защитят Пратеника на Аллах, а радостните им възгласи “Аллах е най-велик!”, разцепили въздуха. Тръгнали извън града да посрещнат Пророка, но той ги повел надясно и стигнали в Кубаа при рода на Амр ибн Ауф. Когато влязъл в Кубаа, Мухаммед седнал мълчаливо. И ансарите, които преди не били виждали Пратеника на Аллах идвали и поздравявали Абу Бакр Аллах да е доволен от него вземайки го за Пророка, заради белите му коси. И така, докато слънцето напекло Мухаммед(сас). Тогава Абу Бакр свалил наметката си и го покрил, за да му прави сянка. Едва тогава хората познали Пратеника на Аллах .
В Кубаа Пратеника на Аллах отседнал в дома на Кулсум ибн ал-Хадм. Според други – в дома на Саад ибн Хайсама. Останал четири дена, през които изградили джамията в Кубаа и се молил в нея. В петък сутринта, по повелята на Аллах, потеглил на гърба на камилата си, следван от Абу Бакр. Мухаммед изпратил да повикат вуйчовците му от рода ан-Наджжар, които пристигнали препасани с мечове. Отправил се към Медина, заобиколен от тях. Петъкът прекарали в долината при рода Салим ибн Ауф, където извършил петъчната молитва заедно със сто човека.

Влизането в Медина

След петъчната молитва потеглил към Медина. Хората се трупали да го посрещнат. Всеки дом и път преливал от възгласи на прослава и превъзнасяне на Аллах. Жените, децата и младежите излезли и започнали да нареждат стихове:

Иззад чукарите на ал-Уадаа̀
Изгря пълна луна.
Дълг наш е благодарността
За това, че Аллах ни призова.
Ти пратеник сред нас дойде сега
На Тоз, Комуто се прекланяме по волята.

При всеки дом, край който Пратеника на Аллах минавал, ансарите хващали юздите на камилата му и казвали:
- Ела, при нас ще намериш закрила, много поддръжници, оръжие и подкрепа.
А той им отвръщал:
- Направете път на камилата, тя следва повелята на Аллах.
Камилата стигнала до мястото където сега се намира Джамията на Пророка и коленичила. Но той не слязъл. Тя отново се надигнала, повървяла малко, обърнала се и отново се върнала на същото място, където коленичила. Тогава той слязъл. Хората се обръщали към него и го канили да отседне при тях. Към него пристъпил Абу Аюб Ал-Ансари Аллах да е доволен от него, взел багажа му и го вкарал в дома си. Пратеника на Аллах казал:
- Човекът върви с багажа си.
Асад ибн Зурара поел юздите на камилата му и тя останала при него.
Знатните ансари се надпреварвали кой да посрещне Пратеника на Аллах и всяка нощ в знак на уважение му изпращали от най- хубавате си храна. Не минавало и нощ пред вратата му да няма по три – четири блюда.

Преселението на Али и присъединяването му към Пратеника на Аллах

След като Мухаммед(сас) тръгнал, Али, синът на Абу Талиб Аллах да е доволен от него останал три дена в Мекка, за да върне нещата, които хората були поверили на Пратеника на Аллах да ги пази. После напуснал града пешком, за да се присъедини към Пратеника на Аллах в Кубаа и също отседнал у Кулсум ибн ал-Хадм.

Преселението на семейството на Пророка

Когато Мухаммед(сас) се установил в Медина, изпратил Зайд ибн ал-Хариса и Абу Рафийи в Мекка, за да доведат двете му дъщери Фатима и Умм Кулсум, майката на вярващите Сауда, Умм Айман и Усама ибн Зайд. С тях тръгнали Абдуллах ибн Абу Бакр със съпругата си Умм Румман и дъщерите му Асма и Айша (Аллах да е доволен от всички тях). Това станало шест месеца след преселението на Пратеника на Аллах .

Преселението на Сухайб

Сухайб се преселил след Пратеника на Аллах. Когато тръгнал, езичниците го заловили. Отказал се от цялото си огромно богатство и го оставил на меканците. Те го пуснали да си върви. Стигнал Медина и разказал случилото се на Пратеника на Аллах, а той отвърнал:
- Търговията, която си сторил е печеливша, Абу Йахия!
Абу Йахия било прозвището на Сухайб Аллах да е доволен от него.

Беззащитните мюсюлмани

Езичниците не позволили на някои мюсюлмани да се преселят- затворили ги, измъчвали ги и ги подмамвали да се откажат от религията си. Сред тях били ал-Уалид ибн ал-Уалид, Аяш ибн Абу Рабиа, Хишам ибн ал-Ас. Пратеника на Аллах се молил за тях и призовавал Аллах да накаже нечестивите курайши, които ги били затворили. Така се сложило началото на кунут. След известно време неколцина мюсюлмани проявили истинско геройство и освободили задържаните от затвора на нечестивите. След това и те се преселили в Медина.

Климатът в Медина

Когато мухаджирите се установили в Медина, ги обзела тъга по родната земя, по домовете, в които са израснали. Започнали да си спомнят за родните места и да болеят по тях. Носталгията им се усилвала и от друго: Медина имала тежък климат и ги били поразили треска и болести. Мухаммед(сас) призовал Всемогъщия и Превелик Аллах:
– О, Аллах, направи така, че да обикнем Медина както обичаме Мекка, дори повече! Поправи я и я благослови нашир и длъж. Премахни треската и я отблъсни надалеч.
Аллах откликнал на неговия зов. Мюсюлманите си отдъхнали, освободени от болестите и обикнали Медина.

Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."