Сказание за Медина
Медина е градът, от който започва да се разпространява ислямската религия и където се намира домът, в който е живял Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Медина заема специално място в сърцето на всеки мюсюлманин. Това е градът на Хазрети Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и първата столица на ислямската държава. Днес градът и околностите му процъфтяват. 800-хилядното му население в дните на поклонението хадж приема до 4 милиона гости.
Старото име на града е било Йесриб. Преселването на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) променя името му и го назовава Медина. „Медина“ на арабски означава „град“. Само че в случая това е наименованието на конкретен град. В Свещения Коран, в меканските айети думата „медина“ се споменава като съществително нарицателно в множествено число - „медаин“. Макар че истинското име на града е Медина, в ислямската епоха той е имал и други имена като Тоабе, Таййибе, Дарул-иман, Дарус-сюнне, Азра, Джабире, Меджбуре, Мухайбе, Касиметул-Джабире, Йендеде. След преселението му Йесриб приема името Медина. Оттук тръгва и се разпространява по света ислямската цивилизация.
Босненският поет и учен Джемаледдин Латич, в едно интервю с него, прави следния коментар във връзка с Медина: „Името Медина има общ корен с глагола „дин“ (вяра). А думата „дин“ произлиза от корена „дейн“, което означава „дълг“. Тази дума идва да ни подскаже нашия дълг пред Създателя ни. А „дин“ е хармоничното цяло, което свързва Твореца със сътвореното. Това намира своя израз първо в душите ни, а впоследствие в интелектуалната ни продукция, която ние наричаме елементи на цивилизацията. Училищата, търговията, съдилищата и всичко, което ги обединява представляват единството ни с Твореца. Накрая Медина е новото име, с което един град се сдобива с пристигането в него на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), тъй като той става център на връзката на Твореца със сътвореното.
Славата, която е постигнала Медина, със светлината, която обля целия свят, не е постигнал нито един град на земята. Приютил най-славния от славните създания на земята и защитил го срещу най-коварните хора, Медина не би отстъпила за нищо на своето първостепенно положение. Жителите на Медина с радостните възгласи: „Над нас изгря месечината!“ посрещнали с небивал възторг Пратеника на Аллах. Затова никоя друга общност, освен жителите на Медина, няма да доживее славата да се назове „енсар“. Затова стиховете и поемите, в които се възпява Медина, са вдъхновени от тази слава.
Когато преди повече от два века поетът Юсуф Наби предприема пътуване до светите места, щом наближил Медина, забелязал един мъж, седнал неприлично и написал следните редове: „Дръж се прилично, защото това са места, където почива любимецът на Аллах. Тези места винаги са пред погледа на Всевишния Аллах. Защото той отвори ослепелите им очи. Защото благодарение на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) те отвориха очите си и мракът грейна в светлина. О, Наби! Ти с почит пристъпи в този храм, защото ангели в просторите се реят и пейгамберите скланят глави“.
Поетите са възпели земята и планините на Медина, нейните градини и поля. Поетът Мехмед Акиф описва как е станал свидетел на едър, висок суданец, прегърнал желязната преграда пред гроба на Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да се изповядва с думите: „О, Расулюллах! Три месеца вървях под жаркото слънце, прекосих пустинята Тихаме. Какви ли не трудности изпитах. Почти не мигнах. Разговарях с творенията на природата и целият, обхванат от носталгия, пристигнах при теб, за да прегърна сега тези железни перила. Не откъсвай немощното ми тяло и болната ми душа от твоя гроб!” И в следващия миг той вижда как човекът се строполил бездиханно на земята. Поетът така живо пресъздава тази картина, че всичко оживява пред очите ни.
Портал 
