Делата на Пратеника на Аллах в Озарената Медина
Когато Пратеника на Аллах се установил в Озарената Медина, започнал да привежда в ред религиозните и светските въпроси, без да престава да призовава към Аллах.
Джамията на Пророка
Първа стъпка в тази посока било строителството на Джамията на Пророка. За целта той купил земята, където коленичила камилата му. Земята с площ около сто лакътя на ширина и сто на дължина била собственост на двама сираци. Тук се намирали гробове на езичници, развалини, палми и едно дърво ал-гаркад. Изровили гробовете, разчистили развалините, отсекли дървото и палмите и ги подредили южно от джамията. Издигнали основата ѝ на около три лакътя. Стените иззидали от кирпич и кал, двете подпори на вратата направили от камък, покрива – от палмови клони, основите от – дънери, а пода покрили с пясък и дребни камъни. Постройката имала три врати. Кибла* била обърната на север, към Йерусалим. Пратеника на Аллах носил камъни и кирпич заедно с мухаджирите и ансарите; и той, и те съчинявали и декларирали стихове и така работата им споряла повече.
До джамията построили две помещения от камъни и кирпич с покрив от палмови клони и листа. Едното помещение било за Сауда, дъщерята на Зама, а второто – за Айша Аллах да е доволен от тях. По онова време Мухаммед бил женен само с тях. Помещението за Айша (Аллах да е доволен от нея) било построено малко след пристигането ѝ през месец шаууал в година първа от хиджра.
Азан
Мюсюлманите започнали да се събират, за да присъстват на петте молитви, но всеки идвал в удобно за него време. Едни идвали по-рано, други– по-късно. Пратеникът на Аллах и мюсюлманите се уговорили да си изберат знак, та да разбират кога настъпва време за молитвата. Някои предложили да се пали огън, който да се издига високо; други – да се надува голяма тръба; трети – да се бие камбана. Тогава Умар Аллах да е доволен от него казал:
– А защо не изпратите човек, който да вика: Ас-салат джамиа (молитвата събира (хората).
Пратеника на Аллах приел това мнение и се замислил да го приложи. По-късно Абдуллах ибн Зайд ибн Абдураббих от ансарите Аллах да е доволен от него сънувал азана, отишъл при Мухаммед(сас) и му го разказал. Тогава той казал:
–Този сън е истинен.
После му заповядал да го каже на била л и била л започнал да призовава вярващите, защото имал най-силен и ясен глас. Умар ибн ал-Хаттаб Аллах да е доволен от него чул гласа му, дошъл, влачейки дрехата си и казал:
– Кълна се в Аллах, и аз сънувах същия азан!
По този начин сънят се потвърдил. Така от онова време азанът се превърнал в отличителен знак на исляма.
Побратимяването между мухаджири и ансари
С благородство и от сърце ансарите се надпреварвали кой да подслони мухаджирите и да им окаже гостоприемство в дома си. Както е казал Всевишния Аллах за тях: настанилите се в дома (на преселението Медина) и (приели) вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. (59:9).
По-късно чрез договора за побратимяване между тях и мухаджирите Пратеника на Аллах допринесъл още повече тази любов да се засили. Побратимил всеки ансар с отседналия у него мухаджир. Това били деветдесет мъже, половината – мухаджири, а другата половина – ансари. Побратимили се и се врекли да си помагат и взаимно да се наследяват след смъртта, макар и да не били кръвни роднини. По-късно наследяването отпаднало, но побратимяването останало. Договорът се сключил в дома на Анас ибн Малик (Аллах да е доволен от него и от всички тях).
От любов към братята си мухаджири ансарите предложили на Мухаммед(сас) да подели палмовите им насаждения между тях и братята им мухаджири, ала той отказал. Мухаджирите казали:
– Достатъчно е, че ни храните. Заедно ще работим, заедно ще делим реколтата.
Пратеникът(сас) се съгласил.
Саад ибн ар-Рабиа бил най-заможният. Казал на събрата си мухаджир Абдуррахман ибн Ауф:
–Ще разделя парите си на две половини. Имам две жени: виж коя ще ти хареса, за теб е. Ще се разведа с нея и след срока за развода се ожени за нея.
Абдуррахман отвърнал:
– Аллах да благослови семейството и имота ти. Покажи ми къде е тържището ви.
Показали му тържището на рода Канука; той отишъл и се върнал с извара и масло. Не минали няколко дена и вече спечелил пари; оженил се за жена от ансарите.
Основаване на ислямското общество и ислямската умма
Побратимяването сплотило отделните мухаджири и ансари. По този начин, след като се събрали в Медина, мюсюлманите се превърнали в самостоятелна общност. Но те се нуждаели от обществен порядък, от определяне на обществените права и задължения, от установяване на особеностите, които ги превръщат в умма, независима от останалите.
В Медина освен мюсюлмани имало две други общности, които се различавали по убеждение, религия, интереси, потребности, чувства и предпочитания. Това били езичниците и юдеите. Пророка сключил договор между мюсюлманите, после – друг: между мюсюлманите и езичниците и трети: между мюсюлманите и юдеите. По този повод съставили писмен документ, в който било решено:
1. Всички вярващи и мюсюлмани от курайшите и от Ясриб, техните последователи, които са се присъединили към тях, и заедно с тях се бият за вярата, представляват една умма, отделна от останалите хора.
2. Плащането на кръвнина и откупването на пленници сред мюсюлманите ще става по стария обичай и вярващите ще се подкрепят при плащането на кръвнината и откупа.
3. Всички като един ще застават срещу човек, който сее раздор, който извършва несправедливост и ги угнетява, та дори и да е син на някой от тях.
4. Никой мюсюлманин да не убива друг мюсюлманин заради неверник и да не помага на неверник срещу мюсюлманин.
5. Покровителството на Аллах е едно. Покровителството и на най- незначителния мюсюлманин е валидно за всички.
6. Да се подпомагат юдеите, които подкрепят и последват мюсюлманите.
7. Мирът сред мюсюлманите е един.
8. Който умишлено убие вярващ, да му се отмъсти със същото, освен ако онзи, който трябва да отмъсти, не се задоволи [с друго]. Всички вярващи да са срещу убиеца.
9. Не се позволява на вярващ да помага на нарушител или да му дава подслон.
10. Ако между тях [вярващите] възникнат различия, да се обръщат към Аллах и Неговия пратеник.
В добавка към този договор Мухаммед(сас) дал право на мюсюлманите по различни поводи и в различно време да образуват ислямско братство и ги насърчавал да си сътрудничат, да се подкрепят взаимно, да бъдат сплотени и да си помагат, да си съдействат да вършат добро. В крайна сметка братството се издигнало до най-високата степен, позната на историята.
Що се отнася до езичниците, те едва не се разпаднали като общност, след като по-голямата част от големците и управниците им приели исляма. Извън техните възможности било да се изправят срещу мюсюлманите. А Мухаммед(сас) взел решение срещу тях: “Езичник не може да защитава нито имуществото на курайшите, нито него самия, и заради него да се изправя срещу правоверен.” По този начин бил сложен край на заплахата от тяхна страна.
Споразумението между Пророка и юдеите се състояло в следното:
1. Юдеите са общност заедно с правоверните; те имат своя религия и мюсюлманите имат своя религия; те имат свои разходи, и мюсюлманите – свои.
2. Да си помагат срещу онзи, който воюва с някоя от страните по този документ, и срещу онзи, който напада Ясриб. Всеки да брани собствената си страна.
3. Да се съветват помежду си благожелателно и благочестиво, без да навлизат в прегрешение.
4. Да не се съгрешава във вреда на съюзника.
5. Да се помага на угнетения.
6. Докато се води война, юдеите да си поделят разноските с правоверните.
7. Ясриб е харам ( в смисъл свещен) за сключилите това съглашение.
8. Ако между страните възникнат противоречия и несъгласия, да се обръщат към Аллах и Неговия Пратеник.
9. Да не се покровителствува никой от курайш, нито от съюзниците им.
10. Този документ да не бъде пречка да се отсъди за онзи, който е съгрешил или е сторил несправедливост.
С този договор мюсюлманите, езичниците и юдеите в Ясриб се организирали в рамките на едно цяло. По този начин Медина и нейните покрайнини се превърнали в независима и суверенна държава, където решаваща дума имали мюсюлманите, а на чело стоял Пратеника на Аллах.
Следван от мюсюлманите, Пратеника на Аллах продължил активно да призовава към Аллах. Посещавал събрания и на мюсюлмани, и на немюсюлмани; рецитирал им знамения на Аллах и ги призовавал към Аллах. Възпитавал повярвалите в Аллах и ги учил на Книгата и мъдростта.
Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."
Портал