Пратеника на Аллах (с.а.с.) е прекрасен образец за нас

Пратеника на Аллах (с.а.с.) е прекрасен образец за нас

В нашия всекидневен живот ние постоянно забелязваме грешките на другите и ги коментираме. Много рядко се случва да видим добрите качества у другите и да ги похвалим. Например в повечето случаи учителите порицават небрежния ученик и все по-рядко хвалят старателния. Забелязва се, че родителите постоянно правим забележки и се караме на децата си. Все по-малко ги хвалим и насърчаваме. Постоянно изпускаме чудесни случаи и възможности да се доберем до сърцата на хората и да ги похвалим за добрите им качества.
Нека разгледаме отношението на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) към хората около него и да вземем пример от прекрасния му нрав. Племето на Ебу Муса ел-Ешари (Аллах да е доволен от него) много четяха Коран, наизустяваха го и разкрасяваха гласовете си с него. Веднъж Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) беше с голяма група от хора и каза: „Аз зная приятните гласове на рода Ешари, които четат Коран, когато настъпи нощта. Даже зная и домовете им, защото се чуват гласовете им през нощта.“ Хората от рода Ешари чуха похвалата на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и още повече се надигна желанието у тях за добро. На сутринта Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) срещна Ебу Муса и му каза: „Снощи слушах твоето четене и наистина си дарен с гласа на Давуд (а.с.).“ Ебу Муса толкова се зарадва, като че ли полетя от радост и отвърна: „Ако знаех, че слушаш моето четене щях да се постарая да е още по-хубаво.” Да, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не скриваше чувствата и вълненията си, а ги изразяваше и споделяше със сподвижниците си. Както казваше на извършващия зло: „Делото ти е лошо”, така казваше и на добротворстващия: „Извършил си добро.” Амр ибн Таглеб (Аллах да е доволен от него) беше от сподвижниците. Не се отличаваше с някакви качества като Ебу Бекир или като смелостта на Омер или паметта на Ебу Хурейра, но сърцето му беше препълнено с искрена вяра. Веднъж Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) раздаваше имущество, което му беше придошло. Той раздаваше на едни сподвижници и прескачаше други. Но накрая разбра, че някои почувстваха нещо в сърцата си и затова реши да изясни постъпката си. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) застана пред хората, възвеличи Аллах и каза: „Наистина аз дадох на някои и подминах други. На тези, на които не съм дал ги обичам повече. Тези, които бяха нетърпеливи и обезпокоени им дадох, а на тези, в чиито сърца имаше добро, не им дадох и един от тях е Амр ибн Таглеб.“ Когато Амр чу тази похвала пред общността той се зарадва толкова силно и каза: „Кълна се в Аллах, че думите на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) са по-обичани от мен от най-голямото богатство...”
Веднъж Ебу Хурейра (р.а.) дойде при Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и го попита: „Кой ще бъде най-щастливия човек на съдния ден спечелил твоето застъпничество?” Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) му отвърна, хвалейки го: „Вече си мислех, че никой друг няма да ми зададе този въпрос преди теб, след като знам за твоя силен стремеж за знание. Най-щастливия човек спечелил моето застъпничество ще бъде този, който каже искрено от сърце: „Няма друг Бог освен Аллах.”
Селман Фариси беше от избраниците измежду сахабиите. Беше излезнал от бащиното огнище да търси истината. Бе преминал през дълги перипетии, докато стигна до Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и Всевишния Аллах го дари с напътствие. Веднъж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) беше седнал заедно със сподвижниците, когато му се низпославаше сура „Джумуа” и той (салляллаху алейхи уе селлем) взе да я чете: „Той е Който проводи при неграмотните (араби) Пратеник измежду тях да им чете Неговите знамения и да ги пречисти, и да ги учи на книгата и мъдростта, а преди бяха в явна заблуда.” Когато стигна до думите: „И при други освен тях, които още не са ги последвали... Той е Всемогъщия, Всемъдрия...”, сподвижниците попитаха за кои хора става въпрос в това знамение? Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) се обърна към Селман Фариси (р.а.) и постави ръката си върху него и каза: „Ако вярата (имана) беше върху най-ярката звезда, щяха да я достигнат такива хора.”
Такъв бе образцовия характер на последния и най-превъзходен пратеник. Хвалеше, окуражаваше, подстрекаваше към добро хората около себе си, разбираше душевните им състояния и вълненията на сърцата им. Беше най-добрия психолог, лечител и терапевт, защото неговите наставления идваха от Господаря на световете.
Молим Всемогъщия Аллах да ни отреди да следваме пътя на неговия Пратеник, за да спечелим и на двата свята.
Мюмюне Шерифова

Източник