Как Африка се запозна с исляма?
Преселението в Абисиния
Преселилите се в Абисиния мюсюлмани живеели в мир и сигурност. Но мекканските езичници изпитвали безпокойство от това. Ето защо, за да ги изкарат от Абисиния, те решили да изпратят Амр б. ел-Ас и Абдуллах б. Ебу Рабиа да отидат при краля на Абисиния – Неджаши.
Абисиния се превърнала в сигурна и уютна страна за мюсюлманите, които се спасили от притесненията на мекканските езичници. Приемането на исляма от Хз. Хамза станал повод за голяма радост и морална сила както за Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), така и мощна подкрепа за мюсюлманите. Само че благополучното развитие на нещата започнало изключително много да обезпокоява езичниците в Мекка, поради което те засилили още повече натиска върху останалите мюсюлмани. Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), който нямал сили и възможности да възпре този натиск срещу последователите му и поради тревогите, които изпитвал за тях, че могат да започнат да се отказват от новата си вяра, а и поради страха за живота им, на беззащтините вярващи той препоръчал да се преселят в Абисиния. В айетите на Свещения Коран в тази връзка се казва: „А които се преселиха заради Аллах, след като бяха угнетени, ще ги настаним на добро място в земния живот, а отплатата в отвъдния е още по-голяма, ако знаят – онези, които търпят и на своя Аллах се уповават.“ (ен-Нахл, 41-42). “Кажи (о, Мухаммед): “О, Мои вярващи раби, бойте се от Аллах! За онези, които вършат добро в този живот, ще има добрина. Земята на Аллах е обширна. На търпеливите непременно се изплаща безмерна отплата.” (ез-Зумер, 10)
След като приключили подготовката си за преселението, първата група от тях – 11 мъже и 4 жени през месец реджеб от петата година от провъзгласяването на исляма потеглили за Абисиния (днес Етиопия). В групата влизали Осман б. Аффан и съпругата му, дъщерята на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) - Рукие; Ебу Хузейфе б. Убте и съпругата му Сехле бинт Сюхейл; Ебу Селеме и съпругата му Умму Селеме; Зюбейр б. ел-Аввам; Мусаб б. Умейр, Абдуррахман б. Авф; Осман б. Мазун; Ебу Себре; Хатъб б. Амр и Сюхейл б. Бейда. Приблизително една година след този случай втора група мюсюлмани, от 82 мъже и 18 жени под водителството на Джафер б. Ебу Талиб са също така радушно посрещнати от краля на Абисиния и скоро заживели в мир и спокойствие в новата си родина. Ала мекканските езичници продължавали да се безпокоят от това. Затова, за да бъдат изведени преселниците от Абисиния, те изпратили като посланици при краля Амр б. ел-Ас Абдулах б. Ебу Рабиа. Те се явили пред краля и му заявили, че някои хора от простолюдието са напуснали Мекка и се установили в Абисиния като са изоставили своята религия, но не приели и религията на хората, сред които се установили. След като ги обвинили по такъв начин, те заявили, че целта на посещението им е да издействат връщането на тези хора. Неджаши обаче им отговорил, че не би могъл да реши нещо без преди това да изслуша хората, които са намерили убежище в неговата страна и поискал да се срещне с техен представител. Най-сетне пред краля бил призован Джафер б. Ебу Талиб като говорител на мюсюлманите, който разказал следното:
„О, владетелю! Преди Аллах да избере някого между нас и да го изпрати като Пратеник, ние бяхме невежи; кланяхме се на идоли, ядяхме месата на мъртви животни, сред нас се ширеше прелюбодействието. Ние не спазвахме роднинските връзки, не признавахме правата на съседите. Силните потискаха слабите. Дълго време живяхме по този начин. След това Аллах ни изпрати посланик, когото познавахме като правдив, доверен, честен човек. Той ни отмени от заниманията да дялкаме от дърво и камък идоли, на които се кланяхме и да съдружаваме с Аллах. Той ни повели да говорим истината, да зачитаме роднинските връзки и да пазим всичко, което ни се оставя, мирно да съжителстваме с нашите съседи; да се пазим от хората, от кръвопролитията. Той забрани проституцията, лъжата, злоупотребите с имота и скота на сиротните, да клеветим честните жени. Той ни научи да не вредим на другите хора, да се кланяме единствено на Аллах, да даваме дарения и да вършим единствено добри дела. Всичко това ни допадна и ние започнахме да ги изпълняваме.
Ако трябва в заключение да кажем, че целта на мюсюлманите, които се преселили от Мекка в Абисиния преди всичко била да се освободят от репресиите в Мекка и да заживеят на място, където свободно да упражняват своите ибадети и да изпълняват повелите на своята религия. Те не са имали цел да разпространят исляма в Абисиния, нито пък мисията им била да ислямизират района. Освен че не пристъпили към ислямизиране на абисинците, но дори не попречили на съпруга на Умму Хабибе Убейдуллях б. Джахш да напусне своята вяра и да приеме християнството. Мисията за планомерно налагане на исляма в този регион идва на дневен ред едва след преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина. Впрочем, в източниците по история на исляма Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) чрез своя посланик Амр б. Умеййе ед-Дамри през месец мухаррем от 7-та година по хиджри изпраща писмо до краля на Абисиния, с което го кани да приеме исляма. Когато Неджаши получава писмото на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) от Амр б. Умеййе (р.а.) поднесъл към своите очи, незабавно слязъл от трона си, седнал на земята и разкрил мюсюлманската си вяра. След това той заявил: „Ако имах възможност да отида до него, непременно щях да го направя! Свидетелствайки пред Аллах заявявам; че той е именно безписменния пейгамбер, чието явяване очакваха евреите и християните като притежатели на книги. Както Муса пейгамбер известил, че Иса пейгамбер ще се яви „качен на магаре“, така и Иса пейгамбер известил за явяването на Мухаммед пейгамбер „качен на камила“. Това благовестие е много по-удовлетворяващо и по-възприемчиво, отколкото да видя с очите си“. Но какво да правя, когато сред абисинците имам много малко помощници. Очаквам да нарасне броят им и сърцата им да обикнат исляма“. С тези думи той известил, че ще започне ислямизацията в страната му. Изводът е, че все още не бил достигнат необходимият брой мюсюлмани, на които можел да се надява за подкрепа.
Макар че дейността по ислямизацията в Абисиния започнала с писмото - покана на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), то в разстояние на 13 години от 615 до 628 г., когато в Абисиния били мекканските мюсюлмани, трябва да се предполага, че със сигурност са имали някакво влияние върху местното население. Ала каквито и да са били размерите на ислямизацията сред народа на Абисиния, то тряба да признаем, че ислямската религия е стигнала в Черния континент благодарение на мюсюлманските преселници и започнала да завладява сърцата на хората. Така че първите стъпки на ислямизацията са направени, макар символично, най-напред в Абисиния. Като извод трябва да заявим, че без съмнение за срещата на исляма с Африка голяма роля са изиграли не само преселниците от Мекка, но и кралят и народът на Абисиния.
Доц. д-р Адем Апак
Портал 
