Преселението и годината по хиджра

Преселението и годината по хиджра

Много общности са приемали различни принципи, с които да запазят с години и векове ценностите, в които са вярвали. В такива случаи те са приемали за начало на летоброенето си раждането на животните, на които са придавали голямо значение; най-любимите вещи, най-почитаните хора или пък събитията, които са преживели. Тези дати, които са възприемали като начало на историите им след това продължително време са били почитани от тези общества.
Християнското общество, например, е възприело за начало на своя календар раждането на своя религиозен водач и са успели да го наложат в много страни в света. Онези, които вярват в исляма, смятан от Аллах за най-съвършената и последна религия, за начало на своя календар са възприели преселението (хиджрет) на Пейгамбера, изпратен от Аллах за благодат на световете, от Мекка в Медина.
Християнският свят, за да поддържат ценностите, в които вярват използват по най-добрия начин рождената дата на своя религиозен водач, тъй като й придават много голямо значение. А ние, бидейки мюсюлмански свят показваме, че по никакъв начин не почитаме преселението, което представлява революционен акт в историята на исляма и борбата на човечеството за освобождението му. По време на управлението на Хз. Омер (радиаллаху анху), когато щастието и благополучието достигат връхната си точка, и Хз. Али (радиаллаху анху), който представлява входната врата, водеща към науката, това преселение се възприема за начало на летоброението, което ние скромно отбелязваме някъде на невидими места в нашите календари. Ако някой пожелае да му изброим месеците в годината по хиджри, навярно не бихме могли да посочим един два месеца като рамазан. А трябва да се знае, че преселението ставаше единствено в името на Създателя на световете. Именно заради Него хората се отказваха от имота и живота си, с една дума от всичко, което обичаха на този свят, само и само в името на любовта към Него. Това бе такава любов, която изискваше дори да се откъснат от Дома на Аллах (Кябе), който обичаха повече от всичко. Това бе преселение в името на оцеляването и разпространяването на религията на любимия Създател. Тук сравненията биха били слаби, но това се равняваше да се насочат към коравите като камък сърца, за да цъфнат в тях розови градини. Там, където не пониква дори трева в скалите, той, любимеца на Любимия ни, превърна в цветна градина местата, където се пресели като към тези места включваше и онези райони, в които е бил. Това значи, че началото или центърът на новото летоброене са били сърцата на хората. С увереността и радостта, които цъфнаха в сърцата се завладяха нови умове и сърца. А това от своя страна подготвяше почвата за нови революции, които ислямът осъществяваше. И нека не забравяме, че по времето и във века на щастието и блаженството, ислямът покори нови места (град като Мекка), отбеляза нови победи (като при битките Бедир и Хендек). Но нито едно от тях не бе възприета като начало на ново летоброене. Това бе такова преселение, което обещаваше връщане към тези любими, напуснати места като при най-любимото същество, при най-любимия човек. С това преселение мюсюлманите придобиваха нова сила, възраждаха се, с което спомагаха на възраждането на цялото човечество. В разстояние на невиждано в човешката история кратко време се превърнаха в сила, способна да управлява света. Управниците, които предложиха и възприеха хиджрета като начало на ново летоброене сега поеха по различни пътища, за да достигнат до всички сърца.
Преселението, естествено, не е нещо, което се случило в онова време. Когато в сърцето на мюсюлманина се осъществи такова преселение, това означава, че той е извършил преселение по пътя, който води до Създателя на световете. Това начало на новото летоброене се отнася единствено за него. Това показва, че първото преселение е породило нови преселения в сърцето на този човек. Така той разбира най-добре смисъла на преселението.
С преселението хората започнаха да се стичат в исляма. Ислямът започна да се разпространява навсякъде по света. Защото в онова време вярващите в исляма го приемаха с цялото си същество и със своя пример дори най-коравосърдечните хора се превръщаха в буйно бълбукащи извори.
Ислямът, оформил се по времето на преселението не е само това, което се разказва като история или притча. В това време мюсюлманите не се страхуваха от Джехеннема - ад. Адът не се възприемаше като място, където съдят мюсюлманите, а като съвет на Аллах, Който насаждаше у своите раби любов към Себе Си. Наистина ислямът прощаваше на всеки, когото никой не е опрощавал и им обещаваше най-прекрасните награди във вечния свят. Коранът, който отразяваше нравствеността на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) избуяваше в сърцата на мюсюлманите и ги подтикваше към нови хоризонти. Тогава нямаше пропаст между исляма и вярата на мюсюлманите както сега.
Аз вярвам, че истинският ислям попадне ли в сърцата и намери ли там подходяща почва и условия, т.е. когато се осъществят нови владения в сърцата, ислямът ще възтържествува навсякъде, където изгрява и залязва слънцето.

Източник