10 Сусан Карланд - мюсюлманка на годината

Сусан Карланд –
Мюсюлманка на годината

Сусан Карланд израснала във Вермонт, Австралия. Запазила е най-добри спомени за своето детство. “Навярно ще прозвучи смешно, когато се опитвам да повторя своя опит като възпитавам дъщеря си“ – казва тя. – Аз дори се разхождам с нея по онези езера, където мама ме вземаше да ме храни с патиците”.
Седим в нейния дом. Тя е облечена в джинсова пола и блуза с дълги ръкави и синя кърпа на главата. Сусaн е енергична жена с чувство за хумор. Все пак изглежда малко уморена: Десетмесечната дъщеричка Айше често се събужда нощем.
Родителите на Сусан се развели, когато била седемгодишна. Останала да живее при майка си – една силна и любеща жена. Сусан казва, че тя й е оказала най-голямо влияние при оформянето на характера й.
Религиозните идеи, към които се придържала майка й, могат да се срещнат у такива радикални християнски мислители като американския свещеник Джон Шелби Спонг. Докато била малка, родителите й принадлежали към църквата на обединението. Девойката посещавала неделното училище, но когато станала на 12 години се отказала от него. “Аз винаги съм вярвала във Всевишния – казва тя. – И винаги съм изпитвала желание да Го опозная”.
Когато Сусан станала на 14 години, започнала да посещава църквата, която се ползвала с популярност. Хората край нея разказвали случки – как по време на сън им се явявал Бог и разговарял с тях. На нея й били чужди подобни разкази.
Все пак Сусан растяла щастливо. Посещавала балетния клас и била най-добрата ученичка по биология и английски език. На 17-годишна възраст сама пожелала да изучава други религии. Ислямът, естествено, съвсем не заемал първо място в нейния списък. „Ислямът ми изглеждаше религия, която призовава към насилие, унищожаване на жените и чужденците“ – си спомня тя. Всичко, което до този момент знаела за исляма се изчерпвало с едно единствено изречение в детската енциклопедия и филма “Само не без моята дъщеря”. След това майка й казала: „Не се безпокоя ако се омъжиш за някой наркодилър, само не се омъжвай за мюсюлманин!”
Сусан не знае тя ли е открила исляма за себе си или той е дошъл при нея. Веднъж включила телевизора и се загледала в първата попаднала й програма. Привлекли вниманието й някои статии във вестниците и списанията. Тихичко се заела да изучава новата религия и намерила в нея „онази мекота, която не очаквала“. И особено важно: Ислямът й се оказал привлекателен в интелектуалния си смисъл. „В него аз не срещнах противоречия между тялото, душата и разума, което съществува в християнството” – казва тя.
Решила веднъж да приеме исляма, тя го крила от своите приятели и роднини, на първо място от майка си. Не направила признанието си до онзи момент, когато то станало „от само себе си“.
Веднъж майка й казала, че за обяд е приготвила свински котлети. И Сусан й разкрила своя избор. „След моето признание майка ме прегърна – спомня си тя – и аз видях, че плаче“. След няколко дни Сусан си покрила главата.
Тя заявява, че носенето на кърпа в исляма често се тълкува погрешно: „Ислямът регулира всеки аспект на твоя живот. За мен кърпата е осезаемо напомняне на стремежа да се доближаваме до Всевишния. - казва тя. - Освен това мюсюлманките, които носят хиджаб, представляват “знаменосците или посланиците на исляма”.
Сусан разказва, че приемането й на исляма предизвикало „маса гняв“ у околните. Изчезнали някои от предишните й познати. Но сега, след пет години, когато е на 24, си има много приятелки както между последователите на исляма, така и сред другите. Нейният съпруг е мюсюлманин, роден в Австралия. Достиженията на Сусан в областта на науката и изкуството са отбелязани в университета Монаш. Тя иска да стане социоложка. Смята, че нейната съдба е да не се крие под съществуващите стандарти. Заради кърпата на главата си често чува по улиците груби забележки и непрекъснато усеща натрапчиви погледи. Дори мисли да си поръча спортна фланелка с надпис: „Ако не престанете да ме зяпате, ще направя нещо!“ Сусан намира своето призвание като участва в спорове по въпроса за ролята на жената, които често се случват в мюсюлманските среди.
Нейната дисертация е посветена на посещението на жените в джамията. „По начало жените са играли огромна роля в развитието на исляма и живота на мюсюлманското общество. Сред тях е имало много жени учени. За съжаление по-късно се променило, в науката започнали да доминират мъжете - представители на патриархалната култура”.
Сусан смята, че тя и множество други мюсюлманки в целия свят пазят истинската религия. “Това е въпрос на справедливост. Той трябва да вълнува и мъжете” - казва тя.
Сусан проявява активност като вярваща - говори от името на исляма в храмовете и немюсюлманските училища, а също и при работата си с бежанците. Когато са й присвоили званието „Мюсюлманка на годината“, предоставили й правото да се разпорежда с две хиляди долара за благотворителни цели по неин избор. Тя поставила условие: Парите да бъдат използвани в Австралия както в мюсюлмански, така и в немюсюлмански организации“.
Животът на Сусан никога не е бил праволинеен, но тя и не се стреми към това. В никакъв случай не съжалява, че приела исляма.