За онези, които възнамеряват да се оженят
(продължава от бр. 7)
Опознайте го основно!
Макар че представлява продължение на горната тема, този въпрос заслужава да бъде разгледан отделно. За да може човек добре да опознае другия, трябва преди всичко да се отърси от своите собствени притеснения и заблуди. Представете си го за миг! В състояние ли сте да го опишете що за човек е той? Ако не можете да го опишете най-малко с десет изречения, значи не го познавате.
Ако, въпреки че не го познавате, ви допада много, това може да е поради някакъв ваш комплекс. Тогава внимавайте! Ще изясня с пример това, което искам да кажа.
Да речем, че изпитвате материално затруднение. Налага се неотложно да потърсите пари назаем. През това време се запознавате с писател, който има много интересни мисли и идеи. Разказва ви за последната си книга, но вие дори не го слушате. Защо? Защото мозъкът ви е зает с паричния проблем. В такова състояние можете да възприемете само следното от разказа му: дали книгата му се продава добре, разполага ли с пари, би ли ви дал заем? Вие дори не чувате онова, което той ви разказва. Поради това неотложната ви нужда, проблемът, който ви занимава, ще попречи да го опознаете, дори и с часове да разговаряте с него.
Или обратното: да речем, че вие имате някакви комплекси по отношение дали хората ви харесват и уважават. Смятате, че другите не проявяват към вас интереса, който заслужавате. При това положение, ако някой неморален тип прояви известен интерес към вас и започне да ви задиря и възвеличава, вие ще бъдете лесна плячка за него. Тогава ще си внушите, че това е единственият човек, който ще ви помогне да решите проблема си и не бихте забелязали дори най-големите му недостатъци. А след това бихте се оправдавали с думите: „Преди женитбата не съм го разбрала що за човек е!“ И когато ви попитат: „Щом дори невръстни деца долавят що за човек стои насреща им, как вие не можахте да забележите тези неща у него?“, ще отговорите: „Не зная, не съм забелязала!“ А отговорът е много прост и ясен: та вие изобщо не прозряхте тези негови качества! Вие се интересувахте само от един проблем, върху който се бяхте съсредоточили.
Затова ви съветвам първо да откриете проблемите, които ви измъчват, за да можете да направите своя правилен избор. След това с бистър ум да се вгледате в човека пред себе си и да се опитате да го опознаете и разберете. Ако вие все пак не можете да прецените точно навиците и качествата му, ще трябва да го положите на основна преценка. Според мене добре би било тук да ви помогне някой човек, на когото имате доверие.
Съветвай се с негов познат
Естествено вие ще изберете човека, с когото ще сключите брак, но добре би било да се посъветвате и с хора, чието мнение уважавате. Особено, ако сте влюбени, както подчертахме и преди това, вие не бихте могли да останете безпристрастни и затова би било много добре да чуете преценката на друг, страничен човек: вижда ли ви като равнопоставена и уравновесена двойка? Опитът е много по-важен, отколкото си мислите, както и аз на младини съм мислил!
Но и тук не бива да се прекалява. Вие трябва да бъдете този, който ще вземе окончателното решение. Тези, които, поради страх, предоставят правото на избор на партньор на родителите си, по-нататък не би трябвало да се оплакват. От къде сте сигурни, че хората, които ще избират вместо вас, не грешат?
Винаги съм твърдял следното: тъй като сме една общност от зависимости и си позволяваме голяма свобода във взаимоотношенията за съжаление продължаваме да се лутаме между двете крайности. От една страна са по-възрастните, които се опитваме да решаваме вместо младите, да управляваме живота им, да гледаме на децата си като на жалки същества, нуждаещи се от наследство. От другата страна пък са младите с наведени глави, които се страхуват да поемат отговорност за живота си и при всяко действие се ръководят от съображенията на другите, или пък са скъсали с всички, отричайки каквото и да е влияние върху себе си и действайки на своя глава, без да се съобразяват с когото и да е.
Според вас много ли е трудно да се намери средното положение?
Тук искам да се обърна към онези младежи, на които семейството не им разрешава да се съберат с човека, когото обичат или им натрапват да се оженят за някого, когото не обичат. Ако вашето семейство ви налага този избор поради известни съображения, опитайте се да им въздействате приблизително по следния начин: „Мамо, тъй като за тебе щастието се състои в материалното благополучие, ти настояваш да се оженя непременно за онзи богаташки син. Но основният ти проблем не се крие в парите, а смяташ, че татко не те обича. Пък и други познати също са богати, но никак не са щастливи!“
Ако вие по убедителен и логичен начин разкриете своите предпочитания, защо да не се съгласят с вас? Кой би искал детето му да бъде нещастно? Но ако си повтаряте: „Разсъждават неправилно, има пропаст между поколенията, не ме разбират!”, това значи, че не говорите с тях достатъчно. Някога те също са били млади и ако вие разкриете правилно мислите и намеренията си, те непременно ще ви разберат.
А какво представлява неговото семейство?
Не напразно народът е рекъл: „Каквато майката, такава и дъщерята!”. Особено онези девойки, които са силно привързани към семействата си. в много редки случаи в бъдеще ще водят различен начин на живот от родителите си. Затова най-вече мъжете трябва много добре да опознаят семейството на девойката, за която възнамеряват да се оженят. Тук можем да добавим, че мъжете по-често се отчуждават от родното си семейство, макар да е казано, че крушата не пада по-далеч от дървото.
Когато обсъждаме тези проблеми, би трябвало да обърнем внимание и върху отношението на младите с родителите им. Защото обикновено отношенията на девойките с бащите и на младежите с майките им са в основата на взаимоотношенията, които ще се изграждат и в новото семейство. Девойка израсла далеч от баща си, евентуално ще стои на разстояние и от съпруга си. А един младеж, свикнал с любвеобилното отношение на майка си, не може да търпи една работеща жена със социални функции, макар да не осъзнава причините за това.
Естествено в този случай трябва да се прецени дали ще има хармония между семействата. Колкото и добре да се разбират младите, ако отношенията между семействата ще пораждат търкания и недоразумения, би трябвало и в това отношение да се търси разбирателство. Сиреч трябва да си задаваме и въпроса: „Ще се разбират ли семействата ни? Ще мога ли да живея с неговите роднини?’'
Възможен ли е идеалният вариант?
По-горе ви посочихме някои от факторите, които трябва да се имат предвид, ако искате да създадете добро семейство. Вие, естествено, не сте длъжни да получите отлична оценка по всички тези препоръки, но ще бъде във ваша полза да се съобразите с тях. След като този свят не е рай и дори мнозина от пейгамберите са имали проблеми след женитбата си, то ла се мечтае за съвършен брак би прекалено оптимистично. За да се задомите не би трябвало да чакате да се появи някой приказен принц.
Не са малко тези, които, докато си мислят "на този това му липсва, а на онзи онова не му достига", в края на краищата са оставали забутани в някой ъгъл и по принуда се женят за……. който и да е.
Когато става въпрос за идеална хармония в семейството, идва ми на ум да задам следния въпрос: "Бихте ли ми повярвали, ако ви кажа, че на еди кое си място на света има един човек, който напълно ви подхожда както по външен вид, така и по характер?" Естествено, че не бихте ми повярвали. Защото хората са създадени така, че всеки да е уникален. Дори ако се вгледаме внимателно в онези лица, за които казват, че много си приличат, ще забележим, че и между тях има множество разлики. Тогава нека ви задам следващия въпрос: "Ако ви кажа, че на еди кое си място на света има човек точно такъв, за какъвто си мечтаете, бихте ли ми повярвали?" Не вярвайте и в това! Мечтите и идеалите са като звездите. Те ни помагат да си намерим пътя, но не можем да ги достигнем. Те могат да се реализират другаде, достойно е човек да се задоволи с онова, което е намерил на този свят.
Казано по друг начин, не очаквайте да откриете прекрасното в сто процентовия му обем. Не се съгласявайте, естествено, и на петдесет на сто. По-добре е да се нацелите в седемдесет и петте процента!
Ако след всички тези разсъждения все пак сте взели решение да се ожените, аз ви препоръчвам да опишете на лист всички тези условия. Това препоръчвам не само аз, а и всички специалисти в тази област. Винаги е добре да определят предварително правилата, които ще се спазват след женитбата, като например: кой при кои обстоятелства ще отстъпва; кой за какво ще отговаря, дори в кой град или село ще живее новото семейството, трябва да се оформят във вид на писмен договор. Тогава няма да имате проблеми от рода на: на твоето ли ще бъде или на моето? А просто бихте прочели договора и казали: "Ще става това, което сме написали тук. Какво си бяхме обещали? Погледни, дори сме сложили подписите си отдолу!"
Този подход помага не само при решаването на проблемите, възникващи по време на съвместното съжителство. Според мен това ще спомогне да бъдат предвидени бъдещите конфликти, а оттам и за евентуалното им предотвратяване, което би улеснило и вземането на правилни решения. Именно при тези обстоятелства биха се проявили редица скрити различия в разбиранията и характерите, които в дните на опиянение и романтика са ви се стрували маловажни и сте си мислили: "Все ще намерим начин да ги разрешим с разбирателство".
Така например опишете какъв да бъде характерът на взаимоотношенията в семействата; как да се ползват вещите, които ще придобиете след женитбата; каква да бъде ролята на всеки родител при отглеждането и възпитанието на децата; колко време ще заделяте за личните си нужди; какво ще се гледа по телевизията. Могат да възникнат най-различни недоразумения и противоречия, за които дори не сте се досещали.
Не става ли? Тогава оженете се веднага! Аллах да ви дари с благополучно съжителство до дълбоки старини!
Юсуф Карачай
Портал 
