За онези, които възнамеряват да се женят
Мои познати тълкуват айета, който гласи: “Оженете онези, които са несемейни сред вас” като “Напишете нещо, с което да подпомогнете онези, които възнамеряват да се женят”. И ето, че най-сетне дойде ред и на тази тема. Ще изложа това, което мисля, за да може младите да запазят тези мои съвети сред чеиза, който са приготвили.
Трябва да знаете, че вие сте щастливци. В нашата младост тези въпроси много не се обсъждаха, не се даваха съвети. Женените и улегнали наши батковци говореха все за важни неща, а станеше ли въпрос за това, те просто млъкваха. Тези теми не се обсъждаха и в религиозните издания, за да не се замъгли мозъкът на младите (!) Затова ние ги обсъждахме тихомълком помежду си като си задавахме въпросите: “Дали да се оженим? С каква девойка да се съберем? Има една девойка, която ми допада, но не изпълнява намаз. Няма ли това да се превърне в проблем? Ще бъда ли щастлив, ако се оженя за тази, която ще харесат и нашите?”
Надявам се, че вие не страдате от такива скрупули. Днес тази тематика се обсъжда много по-задълбочено. Ако моите съвети ви помогнат във вземането на правилни решения, ще бъда много щастлив.
Необходимост ли е бракът
Никой от нас не е Робинзон Крузо, макар че и той подскочил от радост, когато си намерил дружка. Дори нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който сам по себе си е бил най-благополучният човек на земята, понякога казвал на съпругата си: “О, Айше, кажи ми нещо!“ Това го пише в книгите. Навярно човекът, който се ражда сам на този свят на изпитания, се нуждае най-много от общуване, споделяне и взаимопомощ.
Впрочем тъй като женитбата, т.е. създаването на семейство е изграждане на едно ново ядро, чрез което се посрещат най-важните нужди на човека като прехраната, подслона и възпроизвеждането, то във всяка епоха този акт се е възприемал като първостепенно и безусловно, дори свято задължение. Но същевременно семейството е институция, която е критикувана най-много. Ако някой има проблеми или делата му не вървят, не е постигнал младежките си идеали, търси вината в брака си. Като че ли е бил много щастлив, когато е бил свободен и като че ли е щял да постигне идеалите си, ако е останал ерген. Хем се женят, хем се оплакват! Оплакват се, но не се отказват от семейството. От цялата тази бъркотия страдат младите хора, в чиито глави се посява съмнение: “Дали пък изобщо да се женя?”
Но вие не ги слушайте! Дори и мен не ме слушайте, когато понякога ви кажа на шега: “Неомъжената жена е половин човек, като се омъжи става цял. Нежененият мъж е половин мъж, а като се ожени вече не е никакъв мъж!” Но искрено ви заявявам: че животът ми преди брака беше едно безцелно и непрестанно лутане, а след като се ожених, все едно застанах зад някой стан и започнах производствената си дейност. Затова каквото съм успял да постигна в духовната, материалната и в социалната област, всичко това стана след женитбата. (Тук искам да изразя моята благодарност към съпругата си!) Когато понякога разглеждам старите си снимки, виждам на тях оня самотен и тъжен младеж, който често бе принуден да разговаря сам със себе си.
Веднъж участвах в национална психиатрична конференция. Там се срещнах с доста колеги и приятели, с които не се бях виждал много отдавна. И тъй като след последния конгрес ми се родиха едно след друго още две деца, разговорите ни се въртяха все около малчуганите. Кой се оженил, кой е останал ерген, кой се развел, кой колко деца има. Направи ми впечатление, че който беше създал семейство, изглеждаше някак по-целенасочен, по-улегнал, по-преуспял в живота и кариерата. Когато ги попиташ: “Как си?”, весело и оптимистично ти отговарят: “Добре съм, добре!..” А който не бе успял да свие гнездо, изглеждаше неспокоен, объркан, неуспял в професионално отношение и ти отговаря: “Ами, така, нали знаеш.. Нищо особено... Какво да ти кажа?..”
Така че необвързаността е за онези, които нямат високи цели в този живот. Всъщност има една мъдра мисъл: “Нежененият мъж е две трети мъж, една трета жена. Неомъжената девойка е две трети жена, една трета мъж”. Това значи, че за да се отърват от мързела, мъжете и за да се изградят като личности жените, трябва да се оженят.
Дотук е добре. Но как да изберем своя брачен партньор?
Първо решете какво искате!
Трудно ще си намери добра и подходяща работа някой, който твърди: “Всичко мога да работя, бате!” Ако обаче знае какво иска, по-лесно ще се насочи към желаното поприще. Така е и с брака. Когато решите какъв партньор ще търсите, това значи, че половината проблем вече е решен. Но преди това трябва да изясните на самия себе си какъв сте, какви наклонности имате и от какво се нуждаете.
Кое е най-важно за вас в отношенията между двама души и в семейния живот? Материалното благополучие ли, споделянето на мисли и чувства ли, подкрепата, вълненията или пък доверието? Кои са основните ви предпочитания, от които не бихте се отказали? Формулирайте най-малко в десет пункта желанията, очакванията и условията си, за да ги затвърдите. Естествено, когато ги изреждате, внимавайте да не прекалявате.
Веднъж един мъж попитал свой приятел:
- Няма ли да се жениш?
- Ако отговаря на условията ми, бих могъл...
- А какви са условията ти?
- Да е хубава, умна, религиозна, богата, културна, състрадателна, сериозна, послушна, а и да има чувство за хумор!
- Но, приятелю, нали знаеш, че многоженството у нас е забранено!
Нека покрай анекдота да не забравяме сериозните препоръки. Непременно трябва да решите какво търсите, какви са желанията ви. Само в десет изречения!
Д-р Юсуф Карачай
(продължава в следващия брой)
Портал 
