За онези, които възнамеряват да се женят
Единството на идеалите е безусловно необходимо, но не е достатъчно!
При избора на другар за цял живот на първо място трябва да се постави единството на идеалите между двамата. Изключително важно е с какви очи гледа на живота човекът, с когото ще се свържете. Какви цели си поставя, каква е ценностната му система.
Дали животът ви ще протече в удоволствия и безпроблемно, дали цял живот ще преследвате някакви идеали и ако е необходимо дали сте готов на саможертва заради тях? Дали стремежът ви ще е да живеете по-добре със спечелените средства, или ще ги изразходвате за благотворителни цели? Когато се родят децата, въз основа на какви принципи ще ги отгледате и възпитате? Какво образование ще им дадете? С какви хора ще установите взаимоотношения? На тази основа е необходимо да съществува хармония между двамата партньори.
Ако партньорът ви слуша с половин ухо разговорите за идеалите, за които вие бихте пожертвали дори живота си, ако дреме, когато вие говорите за книгите, които анализирате ред по ред, ако единият става за техеджуд (среднощен намаз), а другият дори не се надига за ятсъ (нощен) намаз, не само любов, дори уважение не би останало между вас!
Някога четох интересно изследване. На въпроса: “Кои са условията за постигане на семейно щастие?” един от най-често срещаните отговори гласеше: “Да има единство на вяра и идеали!” Останалите са наличие на любовна и сексуална хармония. Ето защо трябва да разберете дали човекът, за когото възнамерявате да се ожените, споделя вашите идеали.
В никакъв случай не се залъгвайте, че ако в момента нещата не вървят, в бъдеще ще се оправят. Нека си спомним айета, който ни съветва: “Ти не можеш да внесеш просветление у любимия си. Единствено Аллах внася просветление у този, когото избере”. Кое ви дава гаранция, че евентуалният ви спътник в живота ще се промени? Или може би сте любител на хазарта? Да не би да обичате рисковете и опасностите?
Но когато твърдим, че хармонията в мислите и идеалите е много важна, нека не прекаляваме с изискванията. Хармонията е най-важното, но не и единственото. Тя е необходима, но не е достатъчна. В този смисъл хората, които следват някакъв свой път и идеал в живота, често допускат една грешка: избират някого само защото споделят едни и същи идеали, без да обръщат внимание на останалите му качества. Но това не е достатъчно за създаване на щастливо семейство.
Но ако се замислим, ще видим, че различните хора по различен начин тълкуват един и същ идеал. Ето ви един обикновен пример: четенето и писането у дома също представлява служене на даден идеал, както и непрекъснатото участие в разговори, дискусии и обсъждания на определени теми. Но между тях има различия, големи колкото планини. В никакъв случай не изпадайте в грешка, допускайки, че единството в мисленето е важно, а пренебрегвайки хармонията между вас. Знайте, че непременно ще откриете някой, който споделя не само вашите идеали, но има и сходен характер.
Обичта е необходима, любовта е рискована!
Необходима ли е любовта в семейния живот? Всеки по инерция би отговорил: “Естествено, че е необходима!” Ала според мене обичта е необходима, а любовта не, дори тя може да е рисков фактор. Не бързайте да възразявате. Първо да назовем нещата с истинските им имена.
Обич, в значението, което аз влагам в това понятие, означава да изпитваш нужда да бъдеш с определен човек, да се чувстваш щастлив с него, да приемаш и недостатъците му. А любовта означава да чувстваш необходимост, нужда от този човек, да не можеш да живееш без него и да не забелязваш недостатъците му. Нима едно такова чувство не е “сляпа любов”, един вид лудост? Кажете ми тогава, може ли да се изгради здраво семейство върху нездравословно чувство? Знаете ли, че лекарствата, които се използват при лечението на депресиите се предписват и за канализиране на прекалено силните любовни чувства? Любовта като идея-фикс всъщност може да се смята и за болестно състояние.
Под влияние на клишетата на съвременния свят мнозина млади хора се самозаблуждават, че бракът по любов е най-голямата им мечта. Когато се влюбят, те не забелязват недостатъците на партньора си, онова, което не е в хармония с тях, и бидейки пленници на тези възвишени чувства, изцяло обръщат гръб на логиката и сключват погрешни бракове. За влюбения партньорът му е най-съвършеният на света, без всякакви недостатъци. Този човек е създаден специално за него и без него ще бъде нещастен цял живот. Ала любовта е само едно чувство и тъй като чувствата са преходни, когато любовта започне да помръква и да се изпепелява, излизат наяве недостатъците, които по-рано са оставали скрити. Така връзката, която започва с опиянение, в повечето случаи приключва с разочарование.
Погледнато реално, това чувство крие големи рискове не само за влюбения, но и за обекта на любовта. Помислете само. Вие казвате да речем нещо съвсем обикновено: „Има за слизане, господине!, а влюбената във вас дама веднага заявява: “Боже, колко хубаво го казахте!" Вие вършите нещо ритуално, а тя възкликва: “Боже, колко сладко си хапвате супата!” Кажете, кой не би се смутил от подобно превъзнасяне? Няма ли това да накърни естественото ви поведение и искреността на постъпките ви?
Та не затова ли партньорите на лудо влюбените не отвръщат на чувствата им и ги карат да страдат? Та нали песните, които започват с думите “Като луда се влюбих, живота си пропилях”, продължават така: “Той не ме пожела, сърцето си не ми дари!” Това не е случайно. Един разумен човек не би се почувствал щастлив, ако го смятат незаслужено за велик или го обгърнат с прекалено внимание.
Затова вие си останете това, което сте. И ако партньорът ви оценява по-високо отколкото всъщност сте, вижда ви по-съвършен отколкото реално сте, отдалечете се от него!
Та не е ли по-прекрасна една обич в нужната доза; една обич, която вижда и недостатъците ви, но в името на добрите ви качества ги прощава: не очаква от вас прекалено много, не ви насилва, а ви подкрепя?
Д-р Юсуф Карачай
Портал 
