За онези, които възнамеряват да се женят

За онези, които възнамеряват да се женят

Мои познати тълкуват айета, който гласи: “Оженете онези, които са несемейни сред вас” като “Напишете нещо, с което да подпомогнете онези, които възнамеряват да се женят”. И ето, че най-сетне дойде ред и на тази тема. Ще изложа това, което мисля, за да може младите да запазят тези мои съвети сред чеиза, който са приготвили.
Трябва да знаете, че вие сте щастливци. В нашата младост тези въпроси много не се обсъждаха, не се даваха съвети. Женените и улегнали наши батковци говореха все за важни неща, а станеше ли въпрос за това, те просто млъкваха. Тези теми не се обсъждаха и в религиозните издания, за да не се замъгли мозъкът на младите (!) Затова ние ги обсъждахме тихомълком помежду си като си задавахме въпросите: “Дали да се оженим? С каква девойка да се съберем? Има една девойка, която ми допада, но не изпълнява намаз. Няма ли това да се превърне в проблем? Ще бъда ли щастлив, ако се оженя за тази, която ще харесат и нашите?”
Надявам се, че вие не страдате от такива скрупули. Днес тази тематика се обсъжда много по-задълбочено. Ако моите съвети ви помогнат във вземането на правилни решения, ще бъда много щастлив.
Необходимост ли е бракът
Никой от нас не е Робинзон Крузо, макар че и той подскочил от радост, когато си намерил дружка. Дори нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който сам по себе си е бил най-благополучният човек на земята, понякога казвал на съпругата си: “О, Айше, кажи ми нещо!“ Това го пише в книгите. Навярно човекът, който се ражда сам на този свят на изпитания, се нуждае най-много от общуване, споделяне и взаимопомощ.
Впрочем тъй като женитбата, т.е. създаването на семейство е изграждане на едно ново ядро, чрез което се посрещат най-важните нужди на човека като прехраната, подслона и възпроизвеждането, то във всяка епоха този акт се е възприемал като първостепенно и безусловно, дори свято задължение. Но същевременно семейството е институция, която е критикувана най-много. Ако някой има проблеми или делата му не вървят, не е постигнал младежките си идеали, търси вината в брака си. Като че ли е бил много щастлив, когато е бил свободен и като че ли е щял да постигне идеалите си, ако е останал ерген. Хем се женят, хем се оплакват! Оплакват се, но не се отказват от семейството. От цялата тази бъркотия страдат младите хора, в чиито глави се посява съмнение: “Дали пък изобщо да се женя?”
Но вие не ги слушайте! Дори и мен не ме слушайте, когато понякога ви кажа на шега: “Неомъжената жена е половин човек, като се омъжи става цял. Нежененият мъж е половин мъж, а като се ожени вече не е никакъв мъж!” Но искрено ви заявявам: че животът ми преди брака беше едно безцелно и непрестанно лутане, а след като се ожених, все едно застанах зад някой стан и започнах производствената си дейност. Затова каквото съм успял да постигна в духовната, материалната и в социалната област, всичко това стана след женитбата. (Тук искам да изразя моята благодарност към съпругата си!) Когато понякога разглеждам старите си снимки, виждам на тях оня самотен и тъжен младеж, който често бе принуден да разговаря сам със себе си.
Веднъж участвах в национална психиатрична конференция. Там се срещнах с доста колеги и приятели, с които не се бях виждал много отдавна. И тъй като след последния конгрес ми се родиха едно след друго още две деца, разговорите ни се въртяха все около малчуганите. Кой се оженил, кой е останал ерген, кой се развел, кой колко деца има. Направи ми впечатление, че който беше създал семейство, изглеждаше някак по-целенасочен, по-улегнал, по-преуспял в живота и кариерата. Когато ги попиташ: “Как си?”, весело и оптимистично ти отговарят: “Добре съм, добре!..” А който не бе успял да свие гнездо, изглеждаше неспокоен, объркан, неуспял в професионално отношение и ти отговаря: “Ами, така, нали знаеш.. Нищо особено... Какво да ти кажа?..”
Така че необвързаността е за онези, които нямат високи цели в този живот. Всъщност има една мъдра мисъл: “Нежененият мъж е две трети мъж, една трета жена. Неомъжената девойка е две трети жена, една трета мъж”. Това значи, че за да се отърват от мързела, мъжете и за да се изградят като личности жените, трябва да се оженят.
Дотук е добре. Но как да изберем своя брачен партньор?
Първо решете какво искате!
Трудно ще си намери добра и подходяща работа някой, който твърди: “Всичко мога да работя, бате!” Ако обаче знае какво иска, по-лесно ще се насочи към желаното поприще. Така е и с брака. Когато решите какъв партньор ще търсите, това значи, че половината проблем вече е решен. Но преди това трябва да изясните на самия себе си какъв сте, какви наклонности имате и от какво се нуждаете.
Кое е най-важно за вас в отношенията между двама души и в семейния живот? Материалното благополучие ли, споделянето на мисли и чувства ли, подкрепата, вълненията или пък доверието? Кои са основните ви предпочитания, от които не бихте се отказали? Формулирайте най-малко в десет пункта желанията, очакванията и условията си, за да ги затвърдите. Естествено, когато ги изреждате, внимавайте да не прекалявате.
Веднъж един мъж попитал свой приятел:
- Няма ли да се жениш?
- Ако отговаря на условията ми, бих могъл...
- А какви са условията ти?
- Да е хубава, умна, религиозна, богата, културна, състрадателна, сериозна, послушна, а и да има чувство за хумор!
- Но, приятелю, нали знаеш, че многоженството у нас е забранено!
Нека покрай анекдота да не забравяме сериозните препоръки. Непременно трябва да решите какво търсите, какви са желанията ви. Само в десет изречения!
Д-р Юсуф Карачай
(продължава в следващия брой)

Източник

За онези, които възнамеряват да се женят

Единството на идеалите е безусловно необходимо, но не е достатъчно!
При избора на другар за цял живот на първо място трябва да се постави единството на идеалите между двамата. Изключително важно е с какви очи гледа на живота човекът, с когото ще се свържете. Какви цели си поставя, каква е ценностната му система.
Дали животът ви ще протече в удоволствия и безпроблемно, дали цял живот ще преследвате някакви идеали и ако е необходимо дали сте готов на саможертва заради тях? Дали стремежът ви ще е да живеете по-добре със спечелените средства, или ще ги изразходвате за благотворителни цели? Когато се родят децата, въз основа на какви принципи ще ги отгледате и възпитате? Какво образование ще им дадете? С какви хора ще установите взаимоотношения? На тази основа е необходимо да съществува хармония между двамата партньори.
Ако партньорът ви слуша с половин ухо разговорите за идеалите, за които вие бихте пожертвали дори живота си, ако дреме, когато вие говорите за книгите, които анализирате ред по ред, ако единият става за техеджуд (среднощен намаз), а другият дори не се надига за ятсъ (нощен) намаз, не само любов, дори уважение не би останало между вас!
Някога четох интересно изследване. На въпроса: “Кои са условията за постигане на семейно щастие?” един от най-често срещаните отговори гласеше: “Да има единство на вяра и идеали!” Останалите са наличие на любовна и сексуална хармония. Ето защо трябва да разберете дали човекът, за когото възнамерявате да се ожените, споделя вашите идеали.
В никакъв случай не се залъгвайте, че ако в момента нещата не вървят, в бъдеще ще се оправят. Нека си спомним айета, който ни съветва: “Ти не можеш да внесеш просветление у любимия си. Единствено Аллах внася просветление у този, когото избере”. Кое ви дава гаранция, че евентуалният ви спътник в живота ще се промени? Или може би сте любител на хазарта? Да не би да обичате рисковете и опасностите?
Но когато твърдим, че хармонията в мислите и идеалите е много важна, нека не прекаляваме с изискванията. Хармонията е най-важното, но не и единственото. Тя е необходима, но не е достатъчна. В този смисъл хората, които следват някакъв свой път и идеал в живота, често допускат една грешка: избират някого само защото споделят едни и същи идеали, без да обръщат внимание на останалите му качества. Но това не е достатъчно за създаване на щастливо семейство.
Но ако се замислим, ще видим, че различните хора по различен начин тълкуват един и същ идеал. Ето ви един обикновен пример: четенето и писането у дома също представлява служене на даден идеал, както и непрекъснатото участие в разговори, дискусии и обсъждания на определени теми. Но между тях има различия, големи колкото планини. В никакъв случай не изпадайте в грешка, допускайки, че единството в мисленето е важно, а пренебрегвайки хармонията между вас. Знайте, че непременно ще откриете някой, който споделя не само вашите идеали, но има и сходен характер.

Обичта е необходима, любовта е рискована!
Необходима ли е любовта в семейния живот? Всеки по инерция би отговорил: “Естествено, че е необходима!” Ала според мене обичта е необходима, а любовта не, дори тя може да е рисков фактор. Не бързайте да възразявате. Първо да назовем нещата с истинските им имена.
Обич, в значението, което аз влагам в това понятие, означава да изпитваш нужда да бъдеш с определен човек, да се чувстваш щастлив с него, да приемаш и недостатъците му. А любовта означава да чувстваш необходимост, нужда от този човек, да не можеш да живееш без него и да не забелязваш недостатъците му. Нима едно такова чувство не е “сляпа любов”, един вид лудост? Кажете ми тогава, може ли да се изгради здраво семейство върху нездравословно чувство? Знаете ли, че лекарствата, които се използват при лечението на депресиите се предписват и за канализиране на прекалено силните любовни чувства? Любовта като идея-фикс всъщност може да се смята и за болестно състояние.
Под влияние на клишетата на съвременния свят мнозина млади хора се самозаблуждават, че бракът по любов е най-голямата им мечта. Когато се влюбят, те не забелязват недостатъците на партньора си, онова, което не е в хармония с тях, и бидейки пленници на тези възвишени чувства, изцяло обръщат гръб на логиката и сключват погрешни бракове. За влюбения партньорът му е най-съвършеният на света, без всякакви недостатъци. Този човек е създаден специално за него и без него ще бъде нещастен цял живот. Ала любовта е само едно чувство и тъй като чувствата са преходни, когато любовта започне да помръква и да се изпепелява, излизат наяве недостатъците, които по-рано са оставали скрити. Така връзката, която започва с опиянение, в повечето случаи приключва с разочарование.
Погледнато реално, това чувство крие големи рискове не само за влюбения, но и за обекта на любовта. Помислете само. Вие казвате да речем нещо съвсем обикновено: „Има за слизане, господине!, а влюбената във вас дама веднага заявява: “Боже, колко хубаво го казахте!" Вие вършите нещо ритуално, а тя възкликва: “Боже, колко сладко си хапвате супата!” Кажете, кой не би се смутил от подобно превъзнасяне? Няма ли това да накърни естественото ви поведение и искреността на постъпките ви?
Та не затова ли партньорите на лудо влюбените не отвръщат на чувствата им и ги карат да страдат? Та нали песните, които започват с думите “Като луда се влюбих, живота си пропилях”, продължават така: “Той не ме пожела, сърцето си не ми дари!” Това не е случайно. Един разумен човек не би се почувствал щастлив, ако го смятат незаслужено за велик или го обгърнат с прекалено внимание.
Затова вие си останете това, което сте. И ако партньорът ви оценява по-високо отколкото всъщност сте, вижда ви по-съвършен отколкото реално сте, отдалечете се от него!
Та не е ли по-прекрасна една обич в нужната доза; една обич, която вижда и недостатъците ви, но в името на добрите ви качества ги прощава: не очаква от вас прекалено много, не ви насилва, а ви подкрепя?
Д-р Юсуф Карачай

За онези, които възнамеряват да се женят

(Продължение от предишния брой)

Ако сте сам щастлив ли сте?
Ако двама нещастни се съберат, те не биха станали по-щастливи. Ако вие поотделно, а не сте намерили щастието и се надявате да го откриете като се облегнете на рамото на друг, по-добре се откажете. И без това не бихте успели. Освен това, когато се облягате на другия, ако той има кашлица, вие бихте получили хрема, а ако се облегнете по-силно, може и да го заболи рамото.
Затова може би ще ви се стори малко неприятно, но ако сте били щастливи като свободен човек и сте в хармония със себе си, след женитбата евентуално също ще бъдете щастливи. Но ако преди това сте водили труден, проблемен и скучен живот, не можете да мечтаете за щастливо след сключване на брак. Затова преди да решите да се ожените, трябва да се стегнете и да се организирате. Не забравяйте, че женитбата не може да вкара в пътя един лошо организиран живот. Само от отговорен и организиран човек може да се очаква добро семейно съжителство.
С тези си думи може би накърнявам красивите мечти на някои млади хора, но всякакви надежди, че всичките неприятности ще изчезнат след сватбата и животът ще тръгне от хубав по-хубав, за съжаление, са само голяма заблуда. Нелогично и рисковано е да се придава такова голямо значение на брака.
Не забравяйте, че и този срещу вас е също просто човек, а не принц на бял кон.
Най-често наблюдавания резултат от подобно измамно очакване, както посочих в началото, са обвиненията, които се отправят към партньора. Най-честите оплаквания, които съм слушал, са следните:
- Докторе, много съм притеснен и нещастен.
- Коя е причината според вас?
- Партньорът ми, никога не ме подкрепя, откакто сме се оженили.
- Много ли щастлив бяхте преди женитбата?
- Ее, разбира се, че имах и проблеми. На младини бях се подлагал на лечение...
Подобни хора, под влияние на мечтите и красивите приказки, са очаквали, че всичките им проблеми ще изчезнат след като създадат семейство. Но тъй като, за съжаление, същите притеснения и проблеми продължават и след това, то се стига до отчаяние и гняв едновременно. Ала трябва да се знае, че ако ние сами не се променим, утрешният ден няма да бъде по-различен от днешния, защото женитбата сама по себе си не прави чудеса.
Затова научете се да бъдете щастливи като сами и след това се оженете. Щастието нараства колкото повече го споделяте.

Необходимо е да споделяте
Бракът е разбирателство. Известно е, че хората се разбират като споделят мислите и тежненията си. Може някой човек много да ви харесва и да ви допадат външният му вид, навиците и начинът му на живот, но при разговор с него не се получава диалог, то внимавайте! Дори споровете в допустима степен са по-полезни от мълчанието, което е катастрофа. Ако чувствате, че когато разговаряте с него, получавате проясняване на мислите си и 1 плюс 1 прави 3, това е добре. Ако не почувствате кой знае колко положителен отзвук, но все пак успявате да изразите своите мисли и схващате неговите, то това значи, че 1 плюс 1 прави две, което удовлетворява. Но при разговор с него, ако не сте в състояние да изразявате мислите си и да се разкриете и ако се затруднявате да схванете какво той иска да ви каже, т е. 1 плюс 1 дори не прави 2, тогава работата ви не е лесна. Защото цял живот не може да разговаряте с мимики. Ако не можете да говорите с него, или ще почнете сами със себе си или с други да говорите. И двата случая са рискови.
Аз не съм съгласен и с онези, които казват: „Оженете се непременно. Ако се разбирате, ще бъдете щастливи. Ако пък не, ще станете философ!” Ако се ожените за човек, с когото споделяте всичко, който допринася умът ви да се развива и мислите ви се обогатяват, то можете да станете не само философ, но дори светец.

За какво служи флиртът?
Когато се каже споделяне и общуване се сещам за дружене и флиртуване. Много естествено е хората да желаят да се опознават. Но по-често флиртът не означава истинско сближаване и опознаване. Ако флиртът можеше да се изживее като самия живот, може би щеше да ни покаже как евентуално би протекло истинското съжителство, но известно е, че и това си има своята цена. Флиртът в смисъл на срещи, разходки и разговори, всъщност е период, в който човек се представя по-различно, отколкото в реалността.
Ако даден човек прекарва 23 часа от денонощието си сам, тихо и кротко, без някой да му пречи, и изпитва нужда от разговори и разходки за останалия един час, може през това време да изглежда много общителен, интересен и забавен. И ако човекът, с когото се среща, харесва такива живи, дръзки и социално ангажирани хора, може да му се стори подходящ. Но когато става въпрос за брак, се оказва, че този весел наглед човек може да изтърпи едва един час съвместна разходка и разговор с вас и че всъщност той предпочита много затворен и тих живот, поради което ще започнат, естествено, и търканията между вас.
Аз съм виждал много хора, които са се срещали в продължение на три-четири години преди да се оженят, и много добре са се разбирали през това време, но след женитбата за няколко месена съвместен живот те изживяват голямо разочарование Когато започне семенният живот, все едно че превключвате от рекламите към новините.
Може би ще кажете: Как тогава да си изберем партньор, без дори да сме флиртували? Всъщност на човек не му е нужно кой знае колко време, за да опознае другия. Направените проучвания показват, че особено дамите са в състояние още в първите две-три минути да преценят и категоризират човека, с когото се срещат. За един внимателен и наблюдателен човек чертите на лицето, мимиките, тонът на гласа, начинът на разговаряне, дори думите, които използва, представляват важни характеристики на самоличността му. Жените са особено точни в преценката си.
Нека предположим, че казвате на човека пред вас: „Нали днес времето е много хубаво!“ Тогава можете да получите различни отговори, които да съответстват на различни характери:
- Наистина, чудесно време, което изпълва човека с възторг! - би казал добронамереният и оптимистичен тип.
- Много ли ти харесва такова време? - би отвърнал човек, който се интересува от другите.
- А-ха. Вглъбен, мълчалив и потаен тип.
- Прав си, много хубаво е нали! Общителен, сговорчив човек.
- Всъщност преди три дни беше много по-хубаво. Такъв, който живее в миналото.
- Даа, и в такова хубаво време сме се сврели вкъщи! Песимист, хленчещ тип.
Вижте колко много и различни нишки могат да се доловят в едно единствено изречение. Достатъчно е добре да наблюдавате, внимателно да изслушвате човека, с когото сте и да преценявате тези нишки. Тогава няма да се наложи да целунете стотици жаби, за да откриете прекрасния си и любим принц.
(продължава в следващия брой)

За онези, които възнамеряват да се оженят

(продължава от бр. 7)

Опознайте го основно!
Макар че представлява продължение на горната тема, този въпрос заслужава да бъде разгледан отделно. За да може човек добре да опознае другия, трябва преди всичко да се отърси от своите собствени притеснения и заблуди. Представете си го за миг! В състояние ли сте да го опишете що за човек е той? Ако не можете да го опишете най-малко с десет изречения, значи не го познавате.
Ако, въпреки че не го познавате, ви допада много, това може да е поради някакъв ваш комплекс. Тогава внимавайте! Ще изясня с пример това, което искам да кажа.
Да речем, че изпитвате материално затруднение. Налага се неотложно да потърсите пари назаем. През това време се запознавате с писател, който има много интересни мисли и идеи. Разказва ви за последната си книга, но вие дори не го слушате. Защо? Защото мозъкът ви е зает с паричния проблем. В такова състояние можете да възприемете само следното от разказа му: дали книгата му се продава добре, разполага ли с пари, би ли ви дал заем? Вие дори не чувате онова, което той ви разказва. Поради това неотложната ви нужда, проблемът, който ви занимава, ще попречи да го опознаете, дори и с часове да разговаряте с него.
Или обратното: да речем, че вие имате някакви комплекси по отношение дали хората ви харесват и уважават. Смятате, че другите не проявяват към вас интереса, който заслужавате. При това положение, ако някой неморален тип прояви известен интерес към вас и започне да ви задиря и възвеличава, вие ще бъдете лесна плячка за него. Тогава ще си внушите, че това е единственият човек, който ще ви помогне да решите проблема си и не бихте забелязали дори най-големите му недостатъци. А след това бихте се оправдавали с думите: „Преди женитбата не съм го разбрала що за човек е!“ И когато ви попитат: „Щом дори невръстни деца долавят що за човек стои насреща им, как вие не можахте да забележите тези неща у него?“, ще отговорите: „Не зная, не съм забелязала!“ А отговорът е много прост и ясен: та вие изобщо не прозряхте тези негови качества! Вие се интересувахте само от един проблем, върху който се бяхте съсредоточили.
Затова ви съветвам първо да откриете проблемите, които ви измъчват, за да можете да направите своя правилен избор. След това с бистър ум да се вгледате в човека пред себе си и да се опитате да го опознаете и разберете. Ако вие все пак не можете да прецените точно навиците и качествата му, ще трябва да го положите на основна преценка. Според мене добре би било тук да ви помогне някой човек, на когото имате доверие.

Съветвай се с негов познат
Естествено вие ще изберете човека, с когото ще сключите брак, но добре би било да се посъветвате и с хора, чието мнение уважавате. Особено, ако сте влюбени, както подчертахме и преди това, вие не бихте могли да останете безпристрастни и затова би било много добре да чуете преценката на друг, страничен човек: вижда ли ви като равнопоставена и уравновесена двойка? Опитът е много по-важен, отколкото си мислите, както и аз на младини съм мислил!
Но и тук не бива да се прекалява. Вие трябва да бъдете този, който ще вземе окончателното решение. Тези, които, поради страх, предоставят правото на избор на партньор на родителите си, по-нататък не би трябвало да се оплакват. От къде сте сигурни, че хората, които ще избират вместо вас, не грешат?
Винаги съм твърдял следното: тъй като сме една общност от зависимости и си позволяваме голяма свобода във взаимоотношенията за съжаление продължаваме да се лутаме между двете крайности. От една страна са по-възрастните, които се опитваме да решаваме вместо младите, да управляваме живота им, да гледаме на децата си като на жалки същества, нуждаещи се от наследство. От другата страна пък са младите с наведени глави, които се страхуват да поемат отговорност за живота си и при всяко действие се ръководят от съображенията на другите, или пък са скъсали с всички, отричайки каквото и да е влияние върху себе си и действайки на своя глава, без да се съобразяват с когото и да е.

Според вас много ли е трудно да се намери средното положение?
Тук искам да се обърна към онези младежи, на които семейството не им разрешава да се съберат с човека, когото обичат или им натрапват да се оженят за някого, когото не обичат. Ако вашето семейство ви налага този избор поради известни съображения, опитайте се да им въздействате приблизително по следния начин: „Мамо, тъй като за тебе щастието се състои в материалното благополучие, ти настояваш да се оженя непременно за онзи богаташки син. Но основният ти проблем не се крие в парите, а смяташ, че татко не те обича. Пък и други познати също са богати, но никак не са щастливи!“
Ако вие по убедителен и логичен начин разкриете своите предпочитания, защо да не се съгласят с вас? Кой би искал детето му да бъде нещастно? Но ако си повтаряте: „Разсъждават неправилно, има пропаст между поколенията, не ме разбират!”, това значи, че не говорите с тях достатъчно. Някога те също са били млади и ако вие разкриете правилно мислите и намеренията си, те непременно ще ви разберат.

А какво представлява неговото семейство?
Не напразно народът е рекъл: „Каквато майката, такава и дъщерята!”. Особено онези девойки, които са силно привързани към семействата си. в много редки случаи в бъдеще ще водят различен начин на живот от родителите си. Затова най-вече мъжете трябва много добре да опознаят семейството на девойката, за която възнамеряват да се оженят. Тук можем да добавим, че мъжете по-често се отчуждават от родното си семейство, макар да е казано, че крушата не пада по-далеч от дървото.
Когато обсъждаме тези проблеми, би трябвало да обърнем внимание и върху отношението на младите с родителите им. Защото обикновено отношенията на девойките с бащите и на младежите с майките им са в основата на взаимоотношенията, които ще се изграждат и в новото семейство. Девойка израсла далеч от баща си, евентуално ще стои на разстояние и от съпруга си. А един младеж, свикнал с любвеобилното отношение на майка си, не може да търпи една работеща жена със социални функции, макар да не осъзнава причините за това.
Естествено в този случай трябва да се прецени дали ще има хармония между семействата. Колкото и добре да се разбират младите, ако отношенията между семействата ще пораждат търкания и недоразумения, би трябвало и в това отношение да се търси разбирателство. Сиреч трябва да си задаваме и въпроса: „Ще се разбират ли семействата ни? Ще мога ли да живея с неговите роднини?’'

Възможен ли е идеалният вариант?
По-горе ви посочихме някои от факторите, които трябва да се имат предвид, ако искате да създадете добро семейство. Вие, естествено, не сте длъжни да получите отлична оценка по всички тези препоръки, но ще бъде във ваша полза да се съобразите с тях. След като този свят не е рай и дори мнозина от пейгамберите са имали проблеми след женитбата си, то ла се мечтае за съвършен брак би прекалено оптимистично. За да се задомите не би трябвало да чакате да се появи някой приказен принц.
Не са малко тези, които, докато си мислят "на този това му липсва, а на онзи онова не му достига", в края на краищата са оставали забутани в някой ъгъл и по принуда се женят за……. който и да е.
Когато става въпрос за идеална хармония в семейството, идва ми на ум да задам следния въпрос: "Бихте ли ми повярвали, ако ви кажа, че на еди кое си място на света има един човек, който напълно ви подхожда както по външен вид, така и по характер?" Естествено, че не бихте ми повярвали. Защото хората са създадени така, че всеки да е уникален. Дори ако се вгледаме внимателно в онези лица, за които казват, че много си приличат, ще забележим, че и между тях има множество разлики. Тогава нека ви задам следващия въпрос: "Ако ви кажа, че на еди кое си място на света има човек точно такъв, за какъвто си мечтаете, бихте ли ми повярвали?" Не вярвайте и в това! Мечтите и идеалите са като звездите. Те ни помагат да си намерим пътя, но не можем да ги достигнем. Те могат да се реализират другаде, достойно е човек да се задоволи с онова, което е намерил на този свят.
Казано по друг начин, не очаквайте да откриете прекрасното в сто процентовия му обем. Не се съгласявайте, естествено, и на петдесет на сто. По-добре е да се нацелите в седемдесет и петте процента!
Ако след всички тези разсъждения все пак сте взели решение да се ожените, аз ви препоръчвам да опишете на лист всички тези условия. Това препоръчвам не само аз, а и всички специалисти в тази област. Винаги е добре да определят предварително правилата, които ще се спазват след женитбата, като например: кой при кои обстоятелства ще отстъпва; кой за какво ще отговаря, дори в кой град или село ще живее новото семейството, трябва да се оформят във вид на писмен договор. Тогава няма да имате проблеми от рода на: на твоето ли ще бъде или на моето? А просто бихте прочели договора и казали: "Ще става това, което сме написали тук. Какво си бяхме обещали? Погледни, дори сме сложили подписите си отдолу!"
Този подход помага не само при решаването на проблемите, възникващи по време на съвместното съжителство. Според мен това ще спомогне да бъдат предвидени бъдещите конфликти, а оттам и за евентуалното им предотвратяване, което би улеснило и вземането на правилни решения. Именно при тези обстоятелства биха се проявили редица скрити различия в разбиранията и характерите, които в дните на опиянение и романтика са ви се стрували маловажни и сте си мислили: "Все ще намерим начин да ги разрешим с разбирателство".
Така например опишете какъв да бъде характерът на взаимоотношенията в семействата; как да се ползват вещите, които ще придобиете след женитбата; каква да бъде ролята на всеки родител при отглеждането и възпитанието на децата; колко време ще заделяте за личните си нужди; какво ще се гледа по телевизията. Могат да възникнат най-различни недоразумения и противоречия, за които дори не сте се досещали.
Не става ли? Тогава оженете се веднага! Аллах да ви дари с благополучно съжителство до дълбоки старини!
Юсуф Карачай